Грамотност: Разлика между версии

Историческата ретроспекция по отношение на грамотността започва с историята на [[азбука]]та. В условията на първобитната писменост, когато се е развивало идеографическото писмо, т.е. писмеността се е свеждала до рисунки като грамотност може да се определи разбирането на живописта. Този вид писменост е била достъпна и разбираема от всеки. Историята на грамотността започва в този момент, когато писмеността придобива условен характер и за нейното разбиране е било нужно специално обучение. В общи линии развитието на грамотността е от посока на секуларизация до демократизация —– като в началото е била достояние на незначителна част от населението (обикновено духовни лица) до превръщането ѝ в достъпна за широки маси от народа.

Етническият състав е друг от факторите, които имат значения при формирането на грамотността сред населението. За да се получи ясна представа от неговото значение е нужно да се сравнят два народа поставени при сходни условия. Ясно забележим е този фактор в страни със смесено население където някои от етническите групи са по-грамотни от други. Свързани фактори са и това, че по-грамотната група е икономически по-развита, възможно е тя да е мнозинството от населението, има политическа сила и управлява страната или обучението в училищата се извършва на собствения и език. Последният фактор е от съществено значение при формирането на грамотността след мултиетническите държави. В случай, че обучението се извършва само на официалниятофициалния за страната език, възниква езикова бариера, която е предпоставка народностите, които не го владеят, да бъдат нискограмотни. В други случаи обаче може да служи като средство за [[Асимилация (социология)|асимилация]]. В един от случаите, например в [[Прусия]] по времето на [[Фридрих Велики]], тази политика дава известни резултати.

Юдеите например устройват своите училища в [[синагога|синагогите]], [[мюсюлмани]]те —– към [[джамия|джамиите]] ([[медресе]] и [[мектеб]]). Младите [[Католицизъм|католици]] е трябвало да учат за да прочетат [[катехизис]]а, но често проповядването на религия се е водило и устно от уроците на свещеника. Според [[протестантство|протестантите]] общуването с [[Исус Христос|Христос]] се свързва с непосредственото познаване на [[Библия]]та. От тук следва и нуждата за това вярващият да бъде и грамотен. Протестант, който не е грамотен не се допуска до [[причастие]] и [[конфирмация]].