Гъби: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: морфология → Морфология (биология) |
|||
Ред 46:
| fossil_range = {{Fossil range|410|0|earliest=600}}
}}
'''Гъбите''' са [[Царство (биология)|биологично царство]] [[еукариот]]ни [[организми]], неподвижно прикрепени, без [[хлорофил]], [[лист]]а и [[стъбло|стъбла]]. Те са сухоземни форми, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във [[вода]]. Най-голяма група представляват почвените гъби. Други са [[паразит]]и върху [[Животно|животни]] или [[Растение|растения]]. Трети се намират върху органични отпадъци, продукти, [[стъкло]], [[дървесина]]. Няма материя, върху която не биха могли да се развият при наличие на топлина и влага. Тялото им е изградено от нишки ([[хифи]]). Съвкупността от хифи се определя като [[мицел]]. При по-нисшите организми мицелът е [[Протиста|едноклетъчен]]. При едни форми [[Клетка|клетки]]те имат сферична форма с едно [[Клетъчно ядро|ядро]] (квасни гъбички), а при други мицелът има типичен вид
Гъбите заедно с [[Бактерия|бактерии]]те имат голямо значение за [[биосфера]]та. Те разграждат [[Органични съединения|органичните съединения]] чрез [[гниене]]то и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря [[Хранителна верига|хранителната верига]] и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие. Микоризните гъби подпомагат храненето на дървесните и някои [[тревисти растения]]. Например [[Орхидея|орхидеята]] и [[салеп
[[Наука]]та за гъбите се нарича [[микология|микология.]] Тя се занимава със систематично изследване на техните [[генетични]] и [[Биохимия|биохимични]] свойства, [[таксономия
== Основни характеристики ==
Преди появата на молекулярните методи за филогенетичен анализ, таксономистите приемат гъбите за част от царство Растения, поради някои сходства в техния начин на живот: както гъбите, така и растенията, са предимно неподвижни и имат известно подобие в общата [[Морфология (биология)|морфология]] и средата на обитаване. Подобно на растенията, гъбите често растат в [[почва]]та, а някои от най-разпространените форми образуват биещи на очи плодни тела, които понякога наподобяват растения като [[Листнати мъхове|мъховете]]. Днес гъбите се обособяват в самостоятелно царство, различно от тези на растенията и животните, от които те изглежда са се отклонили в своята еволюция преди 1 милиард години.{{hrf|Burns|2006|758 – 761}}{{hrf|Baldauf|1993|11558 – 11562}} Гъбите споделят някои морфологични, биохимични и генетични характеристики с други групи организми, докато други характеристики са специфични за тях и ясно ги разграничават от останалите царства.
=== Общи характеристики ===
Ред 91:
== Размножаване ==
[[File:Fungus - Sexual reproduction.svg|thumb|300px|Полово размножаване на гъбите]]
Гъбите се размножават чрез спори
При безполовото размножаване спорите се образуват по няколко начина:
* Мицелът на главните и ръждите се развива предимно в тялото на [[Житни|житните растения]]. Техните спори се образуват чрез разпадане на тялото им.
* [[Пъпкуване]]. Например при [[Квасна гъбичка|квасните гъбички]], вследствие на благоприятни условия в тестото (много храна, топлина и влага), майчината клетка образува пъпчица, т.е. нова дъщерна клетка, а тя от своя страна
* На отделни хифи, които се разполагат отвесно нагоре, се формират топчести вмесилища. В тях се образуват до 10 000 черни спори. Това приспособление се нарича спорангий. Разпространяването на спорите се подпомага от движението на въздуха (хлебна мухъл).
* При синьо-зелената [[плесен]] върху изправени хифи се изграждат спори, но не в спорангии, а в отделни кичурчета със синьо-зелен цвят.
Ред 151:
Най-ранните фосили, притежаващи характеристики, типични за гъби, се отнасят към [[протерозой]]ския [[еон]], преди около 1 милиард и 430 милиона години. Тези многоклетъчни бентосни организми са с нишковидна структура с прегради и са способни на анастомоза.<ref name=Butterfield2005>{{cite journal |author=Butterfield NJ. |year=2005 |title=Probable Proterozoic fungi |journal=Paleobiology |volume=31 |issue=1 |pages=165 – 182 |url=http://paleobiol.geoscienceworld.org/content/31/1/165.abstract |doi=10.1666/0094 – 8373(2005)031<0165:PPF>2.0.CO;2}}</ref> Проучвания от 2009 г. оценяват появата на гъбни организми на около 760 – 1060 млн. години въз основа на сравнение на скоростта на отделяне на тясно свързаните групи.<ref name=Lucking2009>{{cite journal |author=Lucking R, Huhndorf S, Pfister D, Plata ER, Lumbsch H. |title=Fungi evolved right on track |journal=Mycologia |volume=101 |issue=6 |pages=810 – 822 |year=2009 |doi=10.3852/09 – 016 |pmid=19927746}}</ref> През голяма част от [[Палеозойска ера|палеозойската ера]] (542 – 251 млн. год.) гъбите, изглежда, са били водни и са се състояли от организми, подобни на днешните ''Chytridiomycota'' по спорите, снабдени с [[камшиче]].<ref name=James2006b>{{cite journal |author=James TY, Kauff F, Schoch CL, Matheny PB, Hofstetter V, Cox CJ, ''et al''. |year=2006 |title=Reconstructing the early evolution of Fungi using a six-gene phylogeny |journal=Nature |volume=443 |issue=7113 |pages=818 – 822 |pmid=17051209 |doi=10.1038/nature05110|bibcode = 2006Natur.443..818J }}</ref> Еволюционната адаптация от воден към сухоземен начин на живот създава разнообразие от екологични стратегии за получаване на хранителни вещества, включително [[паразитизъм]], сапрофитство и развитие на мутуализъм (като микориза и лишеи).<ref name=LopezGomez2005>{{cite journal |author=López-Gómez J, Taylor EL. |title=Permian-Triassic transition in Spain: a multidisciplinary approach |journal=Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology |volume=229 | issue=1 – 2 | year=2005 | pages=1 – 2 |doi=10.1016/j.palaeo.2005.06.028}}</ref> Последните (2009 г.) проучвания показват, че екологичното състояние на предците ''[[Ascomycota]]'' е било сапрофитство и че формирането на лишеи е настъпило няколко пъти независимо едно от друго.<ref name=Schoch2009>{{cite journal |author=Schoch CL, Sung GH, López-Giráldez F, Townsend JP, Miadlikowska J, Hofstetter V, ''et al''. |year=2009 |title=The Ascomycota tree of life: A phylum-wide phylogeny clarifies the origin and evolution of fundamental reproductive and ecological traits |journal=Systematic Biology |pmid=20525580 |volume=58 |issue=2 |pages=224 – 239 |doi=10.1093/sysbio/syp020}}</ref>
Гъбите вероятно са колонизирали сушата през [[камбрий|камбрия]] (542 – 488.3 млн. г.), дълго преди сухоземните растения.<ref name=Brundrett2002>{{cite journal |author=Brundrett MC. |year=2002 |title=Coevolution of roots and mycorrhizas of land plants |journal=New Phytologist |volume=154 |issue=2 |pages=275 – 304 |doi=10.1046/j.1469-8137.2002.00397.x}}</ref> Вкаменени хифи и спори от периода [[ордовик]] (460 млн. г.), намерени в [[Уисконсин|Уисконсин,]]
== Микотоксини ==
| |||