Ендотел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
м Disambiguated: бъбречна недостатъчностХронична бъбречна недостатъчност, форматиране: 7 интервала, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[File:Anatomy artery.png|мини|250п|Схема показваща разположението на Ендотелът.]]
'''Ендотелът''' е тънък слой [[клетка (биология)|клетки]] от специален вид [[епителна тъкан]], които покриват вътрешната повърхност на [[кръвоносен съд|кръвоносните съдове]] на границата между съдовите стени и протичащата в кухините им [[кръв]] и [[кръвна плазма|плазма]]. Той играе водеща роля за съдовата [[хомеостаза]] и е непосредствено изложен на всички регулиращи и увреждащи фактори, въздействащи чрез кръвта.
 
== Функции ==
Ендотелът има няколко защитни функции:
* съдоразширяване и баланс между съдосвиващите и съдоразширяващите стимули, потискане на [[тромбоцит|тромбоцитната адхезия и агрегация]];
* потискане на възпаленията на сърдечните съдове, потискане на [[пролиферация]]та на гладко-мускулните клетки и [[антиоксидант]]но действие.
 
Тези функции се осъществяват благодарение на произвежданите от ендотела субстанции, от които най-важната е [[азотен оксид|азотният оксид]].<ref name="cardioBG">[http://free.bglot.com/cardioBG/EUhandbooks/12_Spisanie_01_2006.pdf ''Ендотелна функция и дисфункция'', С. Денчев, сп. Българска кардиология, кн. 1, 2006]</ref>
 
През 1980 г. [[Робърт Фърчгот]] и J. Zawadski откриват, че в отговор на [[ацетилхолин]]ова стимулация ендотелът произвежда субстанция, която действа отпускащо на [[гладък мускул|гладко-мускулните]] клетки в сърдечните съдове. През 1987 година [[Луис Игнаро]] и неговият екип откриват, че тази субстанция, наричана „произхождащ от ендотела релаксиращ фактор“, всъщност е азотен оксид и е от изключително значение за съдовата хомеостаза. За откритията и разработките си Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и [[Ферид Мурад]] получават през 1998 година [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобелова награда]].
 
Съдовият ендотел присъства във всички части на [[сърдечно-съдова система|сърдечно-съдовата система]] – от [[сърце]]то до най-малките [[капиляр]]и. Това го прави анатомична и физиологична цялост, която има най-голямата активна повърхност в човешкия организъм.<ref>[http://www.pirogov.bg/emergency_medicine/2002/br_3/ter_1.htm ''Патофизиология на шока днес'', Г. Паунов, Б. Петрова, сп. Спешна медицина, бр 3, 2002]</ref> В някои органи клетките от ендотела изпълняват специализирани филтриращи функции, което обуславя високата степен на диференциацията им. Пример за такива специализирани ендотелни структури са [[бъбрек|бъбречните]] [[гломерул]]и и мембранната структура наречена [[кръвно-мозъчна бариера]]. Ендотелът на вътрешните повърхности от [[сърдечна камера|сърдечните камери]] се нарича [[ендокард]].
 
Ендотелната дисфункция се състои в нарушения баланс между [[вазодилатация|съдоразширяващите]] и [[вазоконстрикция|съдосвиващите]] субстанции, изразяващ се в намалена продукция на азотен оксид и повишени нива на свободни кислородни радикали. Ендотелната дисфункция съпътства редица сърдечно-съдови и метаболитни заболявания като [[коронарна болест]], [[хипертония]], [[периферно-съдова болест]], [[захарен диабет]], [[сърдечна недостатъчност|сърдечна]] и [[Хронична бъбречна недостатъчност|бъбречна недостатъчност]] и е в пряка корелация с вероятността за остри усложнения като [[инфаркт на миокарда]] и [[мозъчен инсулт]].<ref name="cardioBG" />
 
== Източници ==