Ендотел: Разлика между версии

'''Ендотелът''' е тънък слой [[клетка (биология)|клетки]] от специален вид [[епителна тъкан]], които покриват вътрешната повърхност на [[кръвоносен съд|кръвоносните съдове]] на границата между съдовите стени и протичащата в кухините им [[кръв]] и [[кръвна плазма|плазма]]. Той играе водеща роля за съдовата [[хомеостаза]] и е непосредствено изложен на всички регулиращи и увреждащи фактори, въздействащи чрез кръвта.

Ендотелът има няколко защитни функции:

* потискане на възпаленията на сърдечните съдове, потискане на [[пролиферация]]та на гладко-мускулните клетки и [[антиоксидант]]но действие.

През 1980 г. [[Робърт Фърчгот]] и J. Zawadski откриват, че в отговор на [[ацетилхолин]]ова стимулация ендотелът произвежда субстанция, която действа отпускащо на [[гладък мускул|гладко-мускулните]] клетки в сърдечните съдове. През 1987 година [[Луис Игнаро]] и неговият екип откриват, че тази субстанция, наричана „произхождащ от ендотела релаксиращ фактор“, всъщност е азотен оксид и е от изключително значение за съдовата хомеостаза. За откритията и разработките си Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и [[Ферид Мурад]] получават през 1998 година [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобелова награда]].

Съдовият ендотел присъства във всички части на [[сърдечно-съдова система|сърдечно-съдовата система]] — – от [[сърце]]то до най-малките [[капиляр]]и. Това го прави анатомична и физиологична цялост, която има най-голямата активна повърхност в човешкия организъм.<ref>[http://www.pirogov.bg/emergency_medicine/2002/br_3/ter_1.htm ''Патофизиология на шока днес'', Г. Паунов, Б. Петрова, сп. Спешна медицина, бр 3, 2002]</ref> В някои органи клетките от ендотела изпълняват специализирани филтриращи функции, което обуславя високата степен на диференциацията им. Пример за такива специализирани ендотелни структури са [[бъбрек|бъбречните]] [[гломерул]]и и мембранната структура наречена [[кръвно-мозъчна бариера]]. Ендотелът на вътрешните повърхности от [[сърдечна камера|сърдечните камери]] се нарича [[ендокард]].

Ендотелната дисфункция се състои в нарушения баланс между [[вазодилатация|съдоразширяващите]] и [[вазоконстрикция|съдосвиващите]] субстанции, изразяващ се в намалена продукция на азотен оксид и повишени нива на свободни кислородни радикали. Ендотелната дисфункция съпътства редица сърдечно-съдови и метаболитни заболявания като [[коронарна болест]], [[хипертония]], [[периферно-съдова болест]], [[захарен диабет]], [[сърдечна недостатъчност|сърдечна]] и [[Хронична бъбречна недостатъчност|бъбречна недостатъчност]] и е в пряка корелация с вероятността за остри усложнения като [[инфаркт на миокарда]] и [[мозъчен инсулт]].<ref name="cardioBG" />