Тодор Икономов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на LordBumbury (б.), към версия на Elkost |
м препратка |
||
Ред 47:
Избран е да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в [[Цариград]] (1871). Взема и дейно участие в борбата за независима българска църква. Противник е на въоръжената борба като средство за постигане на националното освобождение, приемайки дуализъм на България и [[Турция]] под [[скиптър]]а на султана. Заедно с това Икономов се намира под идейното влияние на руската революционно-демократична мисъл{{hrf|Жечев|1975|111 – 112}}{{hrf|Пак там|?|535}}.
Той е сред българските публицисти сътрудничили със статии по актуални въпроси на [[литература]]та, [[философия]]та, [[естетика]]та и обществено-политическите борби на в. „[[Македония (
=== Политическа дейност ===
След [[Освобождение]]то Икономов влага силите си в устройството на новата българска държава, отдавайки цялата своя енергия в народно-полезни неща. Той последователно е [[народен представител]], подпредседател на [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в [[Търново]] и един от водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]]. Дълго време е депутат ([[префект]]), окръжен управител в Сливен и [[Бургас]] (1879), [[министър на вътрешните работи]] (1880), [[кмет на София]] (1880) и окръжен управител на Шумен (1881). За пръв път под негово ръководство Столична община въвежда годишен бюджет, завършва се градоустройственият план на София и се полага основният камък на [[Софийска класическа гимназия|Класическата мъжка гимназия]] на ул. „Дунав" и ул. „Московска". Общинското управление преминава на подчинение единствено на МВР{{hrf|Икономов|1973|592}}.
По-време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] Икономов го подкрепя и става председател на [[2 Велико народно събрание]] (1881) и на новосъздадения [[Държавен съвет на Княжество България|Държавен съвет]] (1882){{hrf|Цураков|2008|14}}{{hrf|Ташев|1999|?}}{{hrf|Икономов|1973|592}}. Във време на груби партизански страсти и материални интересни със своя възрожденски идеализъм Икономов стига до там, че в определени обществени среди „започват да го ненавиждат за консервативното му благоразумие, в други да се надсмиват на наивността му, в трети да го пренебрегват и той бавно, сигурно остава сам, беззащитен дотолкова, че Стамболов може без много шум да го интернира“{{hrf|Пак там|?|535}}.
Виждайки това Икономов започва сближаване с умереното крило на [[Либерална партия|Либералната партия]], с което участва във [[Правителство на Драган Цанков (1883)|второто]] и [[Правителство на Драган Цанков (1883–1884)|третото правителство]] на [[Драган Цанков]] (1883 – 1884). През 1884 г. става редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]] (БКД, днес [[Българска академия на науките]]), а на 26 септември 1886 г. се включва в таен революционен комитет, основан в [[Букурещ]], който има задачата чрез военен преврат да свали [[Регентски съвет на Княжество България (1886–1887)|Регенството]] и да възстанови добрите отношения с [[Русия]]. За тези си дейности е подложен на преследвания от правителството на [[Стефан Стамболов]] (1887 – 1892){{hrf|Пак там|?|535}}.
| |||