Вашку да Гама: Разлика между версии

== Ранни години (1469 – 1497) ==

Вашку да Гама е роден през 1460 или 1469 година{{hrf|fordham.edu|2007}} в [[Синиш]], рибарско селище и едно от малкото пристанища в [[Алентежу]], на югозападния бряг на Португалия. Той е третият от петимата синове на Ещевау да Гама и Изабел Содре.{{hrf|Subrahmanyam|1997|61}} По-големият му брат [[Пауло да Гама]] участва в първата му експедиция, в края на която умира.

Баща му Ещевау да Гама е рицар в дома на херцога на Визеу [[Фернанду]],{{hrf|Ames|2008|27}} а след това се издига в [[Орден на Сантяго на меча|Ордена на Сантяго на меча]]. През 60-те години е назначен за управител на Синиш, а след 1478 година събира данъците и управлява имотите на ордена в региона. Майка му, Изабел Содре, произлиза от влиятелно семейство с корени в [[Англия]], свързано с херцозите на [[Визеу (окръг)|Визеу]] и с [[Орден на Христос|Ордена на Христос]].

== Експедиции до Индия (1497 – 1503) ==

=== Първа експедиция (1497 – 1499) ===

Португалските изследвания на атлантическото крайбрежие на Африка в търсене на [[злато]], [[слонова кост]] и [[роб]]и започват в началото на [[XV век]], но за дълго са занемарени от правителството. Те получават нов тласък с идването на власт на крал Жуау II, който вижда в приходите от презморската търговия важно средство за затвърждаване на кралската власт срещу аристокрацията. Той си поставя за цел да се включи в изключително печелившата [[търговия с подправки]] от [[Азия]], контролирана до голяма степен от [[Венецианска република|Венецианската република]]. Кралят изпраща по суша разузнавателни мисии до [[Източна Африка]] и Индия, а през 1488 година [[Бартулумеу Диаш]] успешно заобикаля нос [[Добра надежда]].

На 8 юли 1497 година Вашку да Гама отплава от [[Лисабон]] с флот от 4 кораба с екипаж от 170 души и започва своята първа експедиция до Индия, при която изминава разстояние, по-дълго от [[Екватор|екватора]].{{hrf|Diffie|1977|177}}{{hrf|fordham.edu|2007}} С него са най-опитните португалски мореплаватели – Перу ди Аленкер (участвал в експедицията на Бартоломеу Диаш), [[Перу Ешкобар]], Жуау ди Куимбра и Афонсу Гонсалвиш. Не е сигурна точната численост на екипажа на всеки кораб, но от експедицията се връщат два кораба с 55 души. Два от корабите са специално построени за експедицията, изглежда една [[каравела]] и един товарен кораб.{{hrf|Diffie|1977|177}}

* „Бериу“ (преименуван по-късно на „Сау Мигел“), командван от [[Николау Куелю]] – [[каравела]], малко по-малка от първите два кораба

На 8 юли 1497 година експедицията потегля от [[Лисабон]], следвайки пътя на предходните плавания край бреговете на Африка, през [[Тенерифе]] и [[Кабо Верде]]. След като достига до бреговете на [[Сиера Леоне]], по съвет на придружаващите го опитни мореплаватели да избягва, Да Гама взема курс на юг към открито море, пресичайки [[екватор]]аекватора в търсене на южноатлантическите [[антипасат]]и, открити през 1487 година от [[Бартоломеу Диаш]].{{hrf|Gago Coutinho|1952|319 – 363}}{{hrf|Axelson|1988|29 – 55}}{{hrf|Waters|1988|275 – 347}} Плаването е успешно и на 4 ноември 1497 година португалците достигат до африканския бряг в залива [[Сент Хелина]] (32° 40` ю.ш.) и откриват устието на река [[Грейт Берг]]. В продължение на повече от три месеца корабите изминават над 6 хиляди мили в открито море – най-дългото плаване далеч от сушата за времето си.{{hrf|Diffie|1977|177}}{{hrf|Fernandez-Armesto|2006|177 – 178}}

Моряците слизат на брега и установяват контакт с местните [[бушмени]]. След няколко дни се стига до схватка с местното население и са убити няколко от тях, след което флотилията вдига котва, минава покрай [[нос Добра Надежда]]. Към 16 декември флотът преминава устието на река [[Грийт Фиш]], докъдето по-рано е стигал Бартоломеу Диаш, след което продължават в непознати за европейците води. Заради наближаването на [[Рождество Христово]], португалците дават на бреговете, край които плават, името [[Квазулу-Натал|Натал]] (буквално „рождественски“).

След като напуска залива Мосъл Бей, ескадрата навлиза в [[Индийския океан]] и продължава бавно на североизток, заради насрещното [[Мозамбикско течение]]. На 11 януари 1498 година флотилията спира в устието на неизвестна река и там португалците установяват, че страната е гъсто заселена с познати на тях племена и с език, сходен с този от устието на река [[Конго (река)|Конго]]. На 25 януари, на 18° 22` ю.ш., корабите отново хвърлят котва. Тук португалците се срещат с племена, които притежават арабски и индийски стоки и да Гама установява, че приближават [[Индия]]. Зарадван от тази информация, да Гама заповядва да се постави специален каменен стълб (падран) с кралския герб и надписи. Повече от месец португалците прекарват на брега и ремонтират корабите. Голяма част от моряците се разболяват от [[скорбут]] и смъртността сред тях е голяма.

На 24 февруари 1498 г. флотилията отплава, продължава на север и на 2 март достига до пристанището [[Мозамбик (град)|Мозамбик]] на 15° 02` ю.ш., където остава до 29 март. Това пристанище е ежегодно посещавано от арабски едномачтови кораби (доу), които товарят оттам главно роби, [[злато]] и [[слонова кост]]. Опасявайки се от враждебни настроения на местните жители към [[християните]], Да Гама се представя за [[мюсюлманин]] и получава [[аудиенция]] при местния султан. С евтините стоки, с които разполага, той не успява да му предложи подходящи дарове, и скоро местните жители ставастават подозрителни към португалците. Принудени от враждебна тълпа да напуснат пристанището, на заминаване те обстрелват града с оръдията си.

Португалците не се доверяват особено на наетите в Мозамбик арабски лоцмани[[лоцман]]и и пленяват край брега малък ветроходен кораб и разпитват стопанина му, за да получат по-точни сведения за по-нататъшното плаване. Придвижвайки се на север, те прибягват до [[Пиратство|пиратски]] действия, ограбвайки слабо въоръжени арабски търговски кораби. На 7 април флотилията влиза в пристанището на [[Момбаса]] (сега град в [[Кения]]), където по това време управлява могъщ шейх. Сам той едър роботърговец, усеща в португалците сериозни съперници и замисля заговор за отстраняването им. На следващия ден, когато корабите навлизат в пристанището, арабските лоцмани на борда скачат във водата и с плуване се добират до брега. Разбирайки, че управителят на Момбаса замисля заговор, Да Гама продължава на север покрай брега и на 14 април 1498 флотилията хвърля котва в пристанището на [[Малинди]] (3° 13` ю.ш.).

Флотилията вдига котва на 24 април от Малинди, взема курс на североизток и, ползвайки попътните мусони, на 17 май 1498 година португалците достигат до индийските брегове. Там завиват на юг и след тридневно плаване, като изминават около 100 километра, на 20 май 1498 година корабите хвърлят котва при [[Капад]] край индийския град [[Каликут]]. Тогава старият лоцман, малко преди да се прости с Вашку да Гама, отива при адмирала и казва: „Ето„''Ето я страната, към която Вие се стремите''.“

Сутринта на другия ден корабите са посетени от чиновник на местния управител. Да Гама изпраща с него на брега един от углавните престъпници на борда, който знае малко [[арабски език]]. Той е отведен към двама [[араби]], които му говорят на [[Италиански език|италиански]] и [[Кастилски език|кастилски]] и първият въпрос, който му задават, е: „Кой„''Кой дявол те доведе тук?''“ Посланикът отговаря, че в Каликут са пристигнали португалци „да„''да търсят християни и подправки“подправки''“. С един от арабите посланикът се завръща на борда и поздравява да Гама с пристигането и се обръща към моряците с думите: „Благодарете„''Благодарете на да Гама, че ви доведе в такава богата страна.''“ Арабските търговци в Каликут владеят цялата морска търговия и настройват местния управител против португалците.

[[Заморин]]ът, [[Индуизъм|индуисткият]] владетел на Каликут, се държи неутрално и не възпрепятства търговията, но мюсюлманите в Каликут не купуват португалските стоки, сочейки ниското им качество, а бедните [[индийци]] плащат много по-малко, отколкото разчитат португалците. Въпреки всичко моряците успяват да изтъргуват португалските стоки за [[карамфил]], [[канела]] и [[скъпоценни камъни]]. Успехът на експедицията надхвърля всички очаквания, като отнася в [[Европа]] стоки на стойност шестдесет пъти повече от разходите за нейното провеждане.

На 9 август 1498 година Вашку да Гама е посрещнат от заморина с почести, включващи процесия на 3 хиляди въоръжени [[наир]]и, но срещата му с него не донася конкретни резултати. Даровете, които той му поднася от името на крал Мануел – четири плаща от червен плат, шест шапки, четири клона корали, дванадесет кутии с месингови съдове, сандък със захар, две бурета с масло и каца с мед – не са нещо особено и не успяват да впечатлят владетеля. Той съобщава на заморина, че се кани да отплава и го моли да изпрати с него представители с подаръци за краля – [[бахар]], канела, карамфил и други ценности. Когато придворните се учудват, че сред даровете няма злато или [[сребро]], мюсюлмански търговци, виждащи в да Гама свой съперник, заявяват, че той е обикновен пират, а не кралски пратеник.{{hrf|Castaneda|1811|}}

На 3 октомври флотилията вдига платна, но зимните мусони още не са започнали и пътуването е тежко. На отиване, с попътния летен мусон, да Гама пресича океана само за 23 дни, докато сега плаването срещу вятъра му отнема 132 дни. Той вижда сушата едва на 2 януари 1499 година, преминавайки без да спира край пристанището [[Могадишу]], описано като голям град с къщи на четири или пет етажа, големи дворци в центъра и множество [[Джамия|джамии]] с цилиндрични минарета[[минаре]]та.

Изглежда Вашку да Гама продължава към [[Кабо Верде]], където корабът „Бериу“, който е под командата на Николау Куелю, се отделя от „Сау Габриел“.{{hrf|Subrahmanyam|1997|149}} На 10 юли 1499 година той първи се завръща в [[Лисабон]] и Куелю лично донася новината на крал Мануел и двора, пребиваващ по това време в [[Синтра]]. Междувременно в Кабо Верде братът на Вашку да Гама, [[Паулу да Гама]], заболява тежко и Вашку да Гама решава да остане с него, предава командването на „Сау Габриел“ на своя писар [[Жуау ди Са]], който се връща в Португалия в края на юли или началото на август.

Вашку да Гама и болният му брат потеглят от Кабо Верде с идваща от [[Гвинея]] каравела, но Паулу умира по пътя и Вашку да Гама спира на [[Азорски острови|Азорските острови]], където го погребва в манастира „[[Свети Франциск (Ангра ду Еруисму)|Свети Франциск]]“ в [[Ангра ду Еруисму]]. Той прекарва тук известно време, след което с пътуваща към Португалия каравела се връща в Лисабон, според различни източници на 29 август, 8 септември или 18 септември. Вашку да Гама е посрещнат с големи почести, включващи триумфално шествие и публични празненства. Малко след завръщането на корабите крал Мануел пише две писма, в които описва първото пътешествие на да Гама.

Експедицията има големи разходи – от четирите кораба се връщат само два, а от екипажа – по-малко от половината. Тя не успява и в основната си цел – да се сключи търговски договор с Каликут. Въпреки това донесените от двата кораба подправки са продадени с огромна печалба за короната и Вашку да Гама справедливо получава заслугите за откриването на пряк морски път до [[Азия]].

В [[Каликут]] португалците успяват да закупят подправки и скъпоценни камъни в обмен на португалски стоки и вещи на самите моряци. Значителен доход донасят и пиратските операции на да Гама в [[Арабско море]]. Но, естествено, не това предизвиква ликуване в Лисабон сред управляващите кръгове. Експедицията изяснява какви огромни изгоди може да донесе за тях непосредствената морска търговия с Индия при съответната икономическа, политическа и военна организация.

Откритият за европейците морски път за [[Индия]] е едно от великите събития в историята на световната търговия. До прокопаването на [[Суецки канал|Суецкия канал]] (1869 г.) основната търговска артерия от [[Европа]] до страните от [[Индийския океан]] и [[Китай]] преминава покрай нос [[Добра Надежда]]. Португалия, държаща в свои ръце „ключа към източните морета“, става през [[XVI в.век]] силна морска държава, завоюва монопола на търговията с [[Южна Азия|Южна]] и [[Източна Азия]] и го удържа близо 90 години – до разгрома на „Непобедимата„[[Непобедимата армада“армада]]“ (1588 г.)

Търговията с [[Подправка|подправки]] се превръща във важен източник на доходи за португалската хазна, но откриването на морския път до Индия има и други последствия. Така пътуването на да Гама показва ясно, че източните брегове на Африка, ''Контра Коща'', са ключово важни за португалските интереси като източник на прясна вода, провизии, дървен материал и пристанища за ремонт на корабите и за изчакване на подходящия за мореплаването сезон. Съществен резултат от това е португалската [[колонизация]] на [[Мозамбик]].

=== Между двете експедиции (1499 – 1501) ===

През декември 1499 година Вашку да Гама получава от крал Мануел I като наследствено владение град [[Синиш]], управляван в миналото от баща му. Дарението довежда до значителни усложнения, тъй като градът принадлежи на Ордена на Сантяго на меча. Въпреки че да Гама е член на ордена и е сред приближените на неговия магистър [[Жоржи ди Ленкащри]], магистърът се противопоставя на възможността кралят да се разпорежда с притежанията на ордена.{{hrf|Subrahmanyam|1997|168}} Да Гама прекарва следващите няколко години в усилия да наложи владението си на Синиш, при което влиза в конфликт с ди Ленкащри и в крайна сметка напуска Ордена на Сантяго, преминавайки през 1507 година в съперническия Орден на Христос.

=== Втора експедиция (1502 – 1503) ===

В [[Мозамбикски проток|Мозамбикския проток]] един от корабите претърпява [[корабокрушение]], но екипажът е спасен. След излизането от протока да Гама акостира в пристанището на Килва (8° 56` ю.ш.), където вероломно примамва на кораба си управителя на града и под угрозата от смъртно наказание го задължава да плаща ежегоден данък на португалския крал.

След Екватора, вероятно с цел разузнаване, преминава покрай бреговете на [[Арабски полуостров|Арабския п-ов]] и [[Индия|Северозападна Индия]] до [[Камбейски залив|Камбейския залив]], а оттам завива на юг. Голяма част от екипажа по време на този преход заболява от скорбут и измира. На малко островче край [[Гоа]] са стоварени 300 болни моряци и за тях е организирана болница. В района на [[Кананур]] португалците нападат арабски кораб, плаващ от [[Джида]] към [[Каликут]] с ценни стоки и 400 пасажери, главно поклонници, връщащи се от [[Мека]]. След като моряците разграбват кораба, да Гама заповядва да затворят пасажерите в трюма[[трюм]]а и запалва кораба след бомбардиране от разстояние. Нещастниците успяват да се освободят от трюма и започват да гасят огъня, но да Гама заповядва да се стреля по тях и отново подпалват кораба. Четири дни продължава тази неравна борба: португалците не се решават да вземат кораба на [[абордаж]], тъй като загиващите на него хора хвърлят на палубите на атакуващите ги кораби горящи дъски и греди. Скоро след това горящият кораб потъва и заедно с него и останалите живи пасажери. По заповед на да Гама от кораба са свалени 20 малки момчета, които след това са превозени до Лисабон, кръстени и замонашени.

След като сключва съюз с управителя на Кананур, в края на октомври 1502 г. флотилията се придвижва на юг до Каликут и започва обсада на града. Обсадата започва с обесването на реите на 38 индийски рибари, доставящи на португалците риба, и започва бомбардировка на града. През нощта да Гама заповядва да снемат труповете от реите, да им отрежат главите, ръцете и краката и всичко това е натоварено на няколко лодки, с прикрепени към тях писма, в които пише, че такава ще е съдбата на всички граждани, ако те все още продължават да се съпротивляват. Приливът пренася лодките до брега и на следващия ден португалците отново обстрелват града и разграбват и опожаряват плаващия към него товарен кораб. След като оставя седем от корабите да поддържат блокадата на Каликут, да Гама изпраща два кораба в Кананур да товарят подправки, а с останалите заминава за [[Кочин]].

След още две сражения край Каликут с арабски кораби през февруари 1503 г. да Гама повежда част от корабите обратно за [[Португалия]], където пристига през октомври 1503 г., натоварени с огромно количество подправки. Останалите няколко кораба от ескадрата на да Гама под командата на чичо му Висенте Судре плават покрай бреговете на [[Аденски залив|Аденския залив]] и прехващат арабските кораби, плаващи от [[Червено море]] за Индия, подривайки по този начин египетско-индийската търговия.