Формална логика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{обработка|по-достъпно обяснение}}
'''Формална логика''' е термин на [[Имануел Кант]], с който ''традиционната [[логика]]'' — а именно силогистиката (Аристотеловата теория за формално-валидните умозаключения), допълнена в традицията с учението за понятието и учението за съждението, — се различава от развитата от самия Кант т.нар.„трансцендентална логика“, в която се обръща внимание не само на логическата „форма“, но и на предмета, т.е. „съдържанието“ на познанието. Кант е смятал, че формалната логика е получила завършен вид на практика още при самия [[Аристотел]]. (При [[Хегел]] в известен смисъл се продължава Кантовата програма, като започва да се говори за една по-висша „спекулативна“ или „съдържателна“ логика и, дотолкова, самата формална логика получава дори негативни конотации.) Изследванията на немския математик и философ Готлоб [[Фреге]] обаче довеждат до революция — и неподозирани дотогава разширения — на „формалната логика“ в края на ХІХ век. За да се различава тази „нова“ логика („модерната логика“) от напластената с теоретико-познавателни и психологически въпроси традиционна логика (особено през Новото време, но също и при Кант и Хегел), сега отново започва да се говори за „формална логика“, но този път в положителен смисъл. Други имена, които се използват за същото различение, са „символна логика“, „математическа логика“ и „логистика“ (последното обаче не се използва вече).▼
{{без конкретни източници}}
▲'''Формална логика''' е термин на [[Имануел Кант]], с който ''традиционната [[логика]]''
Последните наименования имат, разбира се, своето основание, но съдържат и недостатъци. Въведени във вихъра на въодушевлението от ефективността на новите системи на логиката, и то на фона на „стерилността“ на старата логика, те създават впечатление за наличие на принципна граница между „предметната“ област на съвременните и тази на традиционните логически изследвания. Ето защо на едно второ поколение „математически логици“ (Шолц, Лукашевич, Бохенски (срв. особено [2])) се налага на свой ред да доказва, че създадената от [[Аристотел]] и развивана в традицията логика също следва да се разглежда като една – макар и по-ранна – форма на формалната логика. Освен това, като изтъкват една или друга методологическа особеност на съвременните
== Тематика ==
Line 9 ⟶ 11:
== Източници ==
* [1] Полименов, Т.: „Същинската разлика между традиционната и модерната логика“, в: сп. ''Философия'' 3 (2007), с.
* [2] Bocheński, J. M.: ''Formale Logik''. Freiburg / München, 1956 (<sup>5</sup>1996).
* [3] Kutschera, F. v. / Breitkopf, A.: ''Einführung in die moderne Logik''. Freiburg / München, 1971 (<sup>6</sup>1992).
* [4] Scholz, H.: ''Abriß der Geschichte der Logik''. Freiburg / München, 1931 (<sup>2</sup>1959).
[[Категория:Логика]]
| |||