Разлика между версии на „Формална логика“

редакция без резюме
{{обработка|по-достъпно обяснение}}
'''Формална логика''' е термин на [[Имануел Кант]], с който ''традиционната [[логика]]'' — а именно силогистиката (Аристотеловата теория за формално-валидните умозаключения), допълнена в традицията с учението за понятието и учението за съждението, — се различава от развитата от самия Кант т.нар.„трансцендентална логика“, в която се обръща внимание не само на логическата „форма“, но и на предмета, т.е. „съдържанието“ на познанието. Кант е смятал, че формалната логика е получила завършен вид на практика още при самия [[Аристотел]]. (При [[Хегел]] в известен смисъл се продължава Кантовата програма, като започва да се говори за една по-висша „спекулативна“ или „съдържателна“ логика и, дотолкова, самата формална логика получава дори негативни конотации.) Изследванията на немския математик и философ Готлоб [[Фреге]] обаче довеждат до революция — и неподозирани дотогава разширения — на „формалната логика“ в края на ХІХ век. За да се различава тази „нова“ логика („модерната логика“) от напластената с теоретико-познавателни и психологически въпроси традиционна логика (особено през Новото време, но също и при Кант и Хегел), сега отново започва да се говори за „формална логика“, но този път в положителен смисъл. Други имена, които се използват за същото различение, са „символна логика“, „математическа логика“ и „логистика“ (последното обаче не се използва вече).
{{без конкретни източници}}
'''Формална логика''' е термин на [[Имануел Кант]], с който ''традиционната [[логика]]'' – а именно силогистиката (Аристотеловата теория за формално-валидните умозаключения), допълнена в традицията с учението за понятието и учението за съждението, – се различава от развитата от самия [[Кант]] т.нар. „трансцендентална логика“, в която се обръща внимание не само на логическата „форма“, но и на предмета, т.е. „съдържанието“ на [[Познание|познанието]]. Кант е смятал, че формалната логика е получила завършен вид на практика още при самия [[Аристотел]]. (При [[Хегел]] в известен смисъл се продължава Кантовата програма, като започва да се говори за една по-висша „спекулативна“ или „съдържателна“ логика и, дотолкова, самата формална логика получава дори негативни конотации.) Изследванията на немския математик и философ Готлоб [[Фреге]] обаче довеждат до революция – и неподозирани дотогава разширения – на „формалната логика“ в края на ХІХ век. За да се различава тази „нова“ логика („модерната логика“) от напластената с теоретико-познавателни и психологически въпроси традиционна логика (особено през Новото време, но също и при Кант и Хегел), сега отново започва да се говори за „формална логика“, но този път в положителен смисъл. Други имена, които се използват за същото различение, са „символна логика“, „математическа логика“ и „логистика“ (последното обаче не се използва вече в този смисъл).
 
Последните наименования имат, разбира се, своето основание, но съдържат и недостатъци. Въведени във вихъра на въодушевлението от ефективността на новите системи на логиката, и то на фона на „стерилността“ на старата логика, те създават впечатление за наличие на принципна граница между „предметната“ област на съвременните и тази на традиционните логически изследвания. Ето защо на едно второ поколение „математически логици“ (Шолц, Лукашевич, Бохенски (срв. особено [2])) се налага на свой ред да доказва, че създадената от [[Аристотел]] и развивана в традицията логика също следва да се разглежда като една – макар и по-ранна – форма на формалната логика. Освен това, като изтъкват една или друга методологическа особеност на съвременните логическителогически изследвания, тези наименования не се отнасят непосредствено към тематиката на логиката. С оглед на тези съображения изглежда по-целесъобразно с двойката „модерна“ и „традиционна“ логика да се обозначават двете основни развити до днес форми на формалната логика, които, разбира се, се различават по своята обхватност, прецизност и философско основополагане, но чрез които се изследва по същество един и същ предмет, а именно формално-валидното заключаване. Погледнато от тази гледна точка, традиционната логика кулминира в изследванията на силогистиката, а модерната логика е онази концепция за заключаването, която след Фреге се развива с помощта на двете базисни логически теории: пропозиционалната и предикатната логика (срв. [1], с. 50, бел. 1).
 
== Тематика ==
 
== Източници ==
* [1] Полименов, Т.: „Същинската разлика между традиционната и модерната логика“, в: сп. ''Философия'' 3 (2007), с. 50–5850 – 58.
* [2] Bocheński, J. M.: ''Formale Logik''. Freiburg / München, 1956 (<sup>5</sup>1996).
* [3] Kutschera, F. v. / Breitkopf, A.: ''Einführung in die moderne Logik''. Freiburg / München, 1971 (<sup>6</sup>1992).
* [4] Scholz, H.: ''Abriß der Geschichte der Logik''. Freiburg / München, 1931 (<sup>2</sup>1959).
 
 
 
[[Категория:Логика]]