Коне: Разлика между версии

Съвременният кон може да достигне височина при [[холка]]та от 40 cm (при мини-кончетата) до 175 cm (при едрите породи), като разбира се има и индивиди, които не се вписват в дадените мерки. Теглото на обикновения кон е между 400-1200 кгkg. То зависи от породата и от използването на коня. Също така цветовете при конете са много разнообразни. Конете се използват освен за работа в селското стопанство, така и за езда, за домашен любимец и за добър приятел.

Еволюцията на конете започва от бозайници, с големината на лисица ([[Еохипусеохипус]]). Те били с малки размери и обитавали гористите местности. Имали по 4 пръста на предните и 3 пръста на задните крайници. С течение на времето Еохипусът еволюирал в [[Мезохипусmезохипус]]. Постепенно той мигрирал от горите към откритите пространства. Четвъртият пръст закърнява, а средният се развива добре. След това новият вид в еволюционната линия на коня бил [[Мерихипусамерихипуса]]. Неговите размери били доста по-големи от колкото на неговите предци. Той живеел в степите. При този вид 2-рият и 4-тият пръст закърняват, а средният се развива много добре. Предпоследният вид от филогенетичния ред на коня е наречен [[Плиохипусплиохипус]] - Хипарион. За него е характерно, че има силно развит 3-ти пръст (копито), закърнели 2-ри и 4-ти пръст. И Плиохипусътплиохипусът дал началото на днешния кон – [[Еквусеквус]]. Конят има добре развито копито, отсъствие на закърнели пръсти, които го правят много добре приспособен да издържа собственото си тегло в местоститеместностите му на възикваневъзникване. В ареала на вида му, който се характеризира с твърда земя. Предполага се, че с увеличаване на черепа му, за да се запази пропорционалността като цяло, се увеличил и скелета на тялото му. Това е причината дребния еохипус да доведе до съвременния сравнително голям по размерите си кон.

Конете, отглеждани в плен, се хранят със сено, слама, [[люцерна]], [[овес]], [[ръж]], [[царевица]], [[ечемик]], [[морков]]и, [[Червено цвекло|цвекло]], [[картоф]]и, силаж, [[ябълка|ябълки]], [[круша|круши]] и зелена (прясна) [[трева]]. А конете, които живеят на свобода, предпочитат да пасат свежа трева, като избягват отровните растения. Много важно е конете да имат прясна [[вода]] за пиене по всяко време.

Животните, които не съжителстват с човека, живеят на групи, наречени [[Коне|табун]]и. В табуна има един жребец или кобила с достатъчно опит зад гърба си, който/която е водач на табуна. Обикновено този кон е в разцвета на силите си и се грижи за здравето, за опазването, за храната и т.н. на групата. Всички останали се доверяват на опита на своя водач. Избирането му става чрез жестоки битки между най-силните жребци.