Конституция на Народна република България (1971): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 10:
}}
 
'''Конституцията на Народна република България''' от 1971 г. (от 15 ноември 1990 - – '''Конституция на Република България'''), известна още като '''„Живковска конституция“''', е приета на [[18 май]] [[1971]] г. от [[5 Народно събрание|5-то народно събрание]]. Тя е [[основен закон]], уреждащ обществено-политическите и стопански отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите на [[Народна република България]]/Република България за периода от 18 май 1971 до 12 юли 1991 г.
 
== История ==
Осмият конгрес на [[Българската комунистическа партия]], проведен през 1962 г., взема решение за изработване на нова конституция. За целта последователно [[4 Народно събрание]] и [[5 народноНародно събрание]] избират конституционна комисия съответно от 60 и от 78 [[народни представители]]. Председател на комисията е [[Тодор Живков]]. Разделена е на 6 подкомисии. Изработеният проект е публикуван за всенародно обсъждане на 30 март 1971 г. Постъпват над 14 000 писмени предложения. <ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987, с. 135</ref>
 
Последната редакция на конституционния текст е одобрена на заседание на 5 народно събрание. Взето е и решение за провеждане на [[Български конституционен референдум (1971)|референдум]] на 16 май 1971 г. От 6 174 635 гласоподаватели в референдума участват 99,7 %, от които 99,96% гласуват „за“. На 18 май 1971 г. конституцията е приета на тържествено заседание на 5 народно събрание. Същия ден е публикувана в „[[Държавен вестник]]“ и влиза в сила. <ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987, с. 135</ref>
 
== Предмет ==
Конституцията регламентира икономическото и обществено-икономическото устройство. Съгласно член 1 алинея 3 [[БКП]] ръководи изграждането на развититоразвито социалистическо общество в тясно братско сътрудничество с [[БЗНС]] т.е двете партии имат ръководна роля в управлението.
 
Върховен орган на държавната и законодателната власт е [[Народното събрание]], което работи на сесии. Постоянно действащ негов орган е [[Държавен съвет на Народна република България|Държавният съвет]].
Ред 24:
Висш орган на изпълнителната власт е [[Министерски съвет на България|Министерският съвет]]. Върховната съдебна власт се състои от тогавашния [[Върховен съд]] и [[Главен прокурор на България|главен прокурор]].
 
Местното управление е 2-степенно в общини и окръзи, които са закрити на 18 август 1987г1987 г. със Законзакон, с който се създават 9 области . Осъществява се от изборни народни съвети - от 1971 до 1987 Окръжниг. – от окръжни народни съвети, а от 1987 до 1990г1990 г. – от Областниобластни народни съвети . <ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987, с. 136 – 137</ref>
 
== Важни промени ==
Ред 31:
 
* От [[3 април]] 1990
Приет е Закон за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 29 от [[10 април]] [[1990]] г.), с който се закрива [[Държавен съвет на Народна република България|Държавният съвет]] и вместо него се създават постовете [[Председател (президент) на Републиката|председател (президент)]] и заместник -председател (заместник -президент) на Републиката. Председателят е [[държавен глава на България]]. Друга важна промяна на Конституцията е промяната на член 13, отменящ социалистическата икономическа система и обществената собственост върху средствата за производство. Вместо това се признават „всички видове собственост“ и „свободната стопанска инициатива и конкуренция“.
 
* От [[15 ноември]] 1990