Конституция на Народна република България (1971)

Конституцията на Народна република България от 1971 г. (от 15 ноември 1990 - Конституция на Република България), известна още като „Живковска конституция“, е приета на 18 май 1971 г. от 5-то народно събрание. Тя е основен закон, уреждащ обществено-политическите и стопански отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите на Народна република България/Република България за периода от 18 май 1971 до 12 юли 1991 г.

Конституция на Народна република България (1971)
— отменена —
Юрисдикция Флаг на България България
Приета от 5 Народно събрание
Приета на 18 май 1971 г.
Отменена на 12 юли 1991 г.
Отменя
Конституция на Народна република България (1947)
Отменена от
Конституция на Република България

Съдържание

ИсторияРедактиране

Осмият конгрес на Българската комунистическа партия, проведен през 1962 г., взема решение за изработване на нова конституция. За целта последователно 4 Народно събрание и 5 народно събрание избират конституционна комисия съответно от 60 и от 78 народни представители. Председател на комисията е Тодор Живков. Разделена е на 6 подкомисии. Изработеният проект е публикуван за всенародно обсъждане на 30 март 1971 г. Постъпват над 14 000 писмени предложения. [1]

Последната редакция на конституционния текст е одобрена на заседание на 5 народно събрание. Взето е и решение за провеждане на референдум на 16 май 1971 г. От 6 174 635 гласоподаватели в референдума участват 99,7 %, от които 99,96% гласуват „за“. На 18 май 1971 г. конституцията е приета на тържествено заседание на 5 народно събрание. Същия ден е публикувана в „Държавен вестник“ и влиза в сила. [2]

ПредметРедактиране

Конституцията регламентира икономическото и обществено-икономическото устройство. Съгласно член 1 алинея 3 БКП ръководи изграждането на развитито социалистическо общество в тясно братско сътрудничество с БЗНС т.е двете партии имат ръководна роля в управлението.

Върховен орган на държавната и законодателната власт е Народното събрание, което работи на сесии. Постоянно действащ негов орган е Държавният съвет.

Висш орган на изпълнителната власт е Министерският съвет. Върховната съдебна власт се състои от тогавашния Върховен съд и главен прокурор.

Местното управление е 2-степенно в общини и окръзи които са закрити на 18 август 1987г със Закон с който се създават 9 области . Осъществява се от изборни народни съвети - от 1971 до 1987 Окръжни народни съвети а от 1987 до 1990г от Областни народни съвети . [3]

Важни промениРедактиране

Народното събрание отменя чл. 1 за ръководната роля на БКП.

Приет е Закон за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 29 от 10 април 1990 г.), с който се закрива Държавният съвет и вместо него се създават постовете председател (президент) и заместник председател (заместник президент) на Републиката. Председателят е държавен глава на България. Друга важна промяна на Конституцията е промяната на член 13, отменящ социалистическата икономическа система и обществената собственост върху средствата за производство. Вместо това се признават „всички видове собственост“ и „свободната стопанска инициатива и конкуренция“.

Народна република България е преименувана на Република България.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

ИзточнициРедактиране

  1. Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987, с. 135
  2. Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987, с. 135
  3. Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987, с. 136 – 137