Физика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Основни теории във физиката: replaced: Импулс → Импулс редактирано с AWB |
м Disambiguated: Натурализъм, Равновесие, Свободна енергия; Unlinked: Закони за запазване, Относителност, форматиране: 99x тире, 4x кавички, 2 инт |
||
Ред 2:
{{Обща физика}}
'''Физиката''' (от [[Гръцки език|гръцки]]: φυσικός (''фисикос'')
За първи път терминът ''физика'' е използван от древногръцкия философ и учен [[Аристотел]] през IV век пр.н.е. Физиката е една от най-старите области на познанието, макар в древността да не е оформена като отделна наука. Дълго време физиката и философията се ползват като синоними и едва в резултат на [[Научна революция|Научната революция]] от XVI-XVII век физиката се обособява като отделна наука<ref>''Novum Organum'' (1620) на Франсис Бейкън е критична към развиването на научния метод.</ref>
Ред 11:
== Предмет ==
[[File:Pahoeoe fountain original.jpg|thumb|300 px|Пример за природно явление, подчинено на физични закони: [[парабола|Параболична]]та траектория на частиците [[лава]] е в съответствие със закона на [[Галилео Галилей|Галилей]] за свободното падане, а червеното им излъчване
Физиката има за цел изучаването на широк спектър от предмети и явления от всички възможни мащаби: от елементарните частици до най-големите звездни купове от [[галактики]]. В това число се включват и градивните елементи, изграждащи всички тела в [[природа]]та, поради което физиката се нарича „фундаментална
Физиката има за цел да опише различните сложни [[явление|явления]], наблюдавани в природата, като ги свежда до по-прости явления. Така физиката цели да обясни нещата, които ни заобикалят, като установи техните причини и след това се опитва да свърже тези причини помежду им в желанието да се намери [[Теория на всичко|окончателно обяснение]] на вечния човешки въпрос
Например в [[Древен Китай]] било наблюдавано, че определени скали ([[магнетит]]) се привличат една друга чрез невидими сили. Този ефект по-късно е наречен [[магнетизъм]] и бива сериозно изучен за първи път през [[17 век]]. Малко по-рано, преди китайците, древните гърци са познавали свойствата на [[кехлибар]]а, който при триене в кожа също предизвиква ефект на привличане. Това явление също е изучено подробно през [[17 век]] и бива наречено [[електричество]]. В този смисъл физиката си поставя за цел да обясни нещо, наблюдавано в природата, според неговите причини. Чак през 19 век с по-нататъшния напредък на [[наука]]та се разбира, че споменатите две явления
== Научен метод ==
Физиката използва като [[научен метод]] емпиричната проверка: валидността на всяка [[физична теория]] се тества, като направените според нея [[хипотеза|хипотези]] и заключения се сравняват с резултати, извлечени от проведени експерименти и наблюдения.
Теории, които са добре подкрепени с експериментални данни и никога не са били опровергани с емпиричен опит (т.е. издържат емпиричната проверка), често се превръщат в научни закони или [[природен закон|природни закони]]. Разбира се, всички теории, включително научните закони, могат винаги да бъдат заместени от нови, по-точни твърдения, които се търсят, когато има някакво несъгласие на дадена теория с наблюдаваните експериментални данни <ref>Някои принципи като Нютоновите закони за движение са все още наричани
== Теория и експеримент ==
Ред 34:
Също така има физици, които работят едновременно върху теория и експеримент и които се наричат [[феноменология (наука)|феноменологисти]]. Феноменологистите свързват емпирични наблюдения над определени [[феномен]]и помежду им по начин, който е в съгласие с фундаменталната [[теория]], но не произтича директно от нея.
Теоретичната физика е исторически вдъхновена от [[философия]]та и [[метафизика]]та, например обединението на електричеството и магнетизма в единна теория
Експерименталната физика е в основата на [[техника]]та и [[технология|технологиите]]. Експериментаторите в областта на ''фундаменталните'' изследвания работят например с [[ускорител на частици|ускорители на частици]] и [[лазер]]и, докато тези в областта на ''приложните'' изследвания често работят за индустрията, например създавайки [[транзистор]]и или метода на [[ядрен магнитен резонанс]].
Ред 41:
{{основна|Философия на физиката}}
В голяма степен физиката произлиза от [[древногръцка философия|древногръцката философия]]
Към 19 век физиката вече се възприема като [[позитивна наука|позитивна]] и отделна наука, различна от философията и другите науки. От друга страна, физиката заедно с другите науки разчитат на [[философия на науката|философията на науката]] да даде адекватно описание на [[научен метод|научния метод]]. <ref>{{cite book|last=Rosenberg|first=Alex|title=Philosophy of Science|publisher=Routledge|year=2006|language=английски|isbn=0-415-34317-8}} Вж Глава 1 за дискусия върху необходимостта от философия на науката.</ref> Научният метод включва априорно и апостериорно мислене, както и вероятностни оценки, за да се прецени валидността на дадена теория. <ref>{{икона|en}} Peter Godfrey-Smith (2003), Глава 14 „Bayesianism and Modern Theories of Evidence“ ''Theory and Reality: an introduction to the philosophy of science'' ISBN 0-226-30063-3</ref>
Ред 47:
Развитието на физиката дава отговори на много от питанията на ранните философи, но в същото време поставя и нови въпроси.
Изследването на философските въпроси, отнасящи се до физиката, включва по-конкретно теми като: същност на [[пространство-време]]то, детерминизъм, както и метафизически перспективи като [[емпиризъм]], [[Натурализъм (философия)|натурализъм]] и научен [[реализъм]]. <ref>{{икона|en}} Peter Godfrey-Smith (2003), Глава 15 „Empiricism, Naturalism, and Scientific Realism?“ ''Theory and Reality: an introduction to the philosophy of science'' ISBN 0-226-30063-3</ref>
Много физици са писали върху философските аспекти на тяхната работа, например [[Лаплас]], който първи засяга темата за [[каузален детерминизъм|каузалния детерминизъм]] <ref>Вж {{икона|en}} Laplace, Pierre Simon, ''A Philosophical Essay on Probabilities'', превод на английски от 6-тото френско издание от Frederick Wilson Truscott, Frederick Lincoln Emory, Dover Publications (New York, 1951)</ref> и [[Ервин Шрьодингер]], който пише върху [[квантова механика|квантовата механика]]. <ref>Вж Интерпретация на квантовата механика
== История на физиката ==
Ред 67:
*[[Галилео Галилей]] – основоположник на съвременния [[научен метод]]. Сред неговите постижения са подобрения на [[телескоп]]а, свързаните с тях астрономически наблюдения и публичната защита на [[Хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]].
*[[Исак Нютон]] – основоположник на [[класическа механика|класическата механика]], със значителен принос в [[оптика]]та и успоредно с [[Готфрид Лайбниц|Лайбниц]] изобретил [[математически анализ|математическия анализ]].
*[[Джеймс Кларк Максуел]]
*[[Алберт Айнщайн]] – смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци на 20 век. Развива [[Специална теория на относителността|специалната]] и [[Обща теория на относителността|общата]] теории на относителността и доказва съществуването на [[атом]]ите.
*[[Нилс Бор]] – един от създателите на съвременната физика, със значителен принос към теорията за структурата на [[атом]]а и към [[квантова механика|квантовата механика]].
Ред 74:
*[[Стивън Хокинг]] – допринася съществено за развитието на теорията за [[черна дупка|черните дупки]] и [[космология]]та и квантовата механика, известен популяризатор на науката.
== Основни теории във физиката ==
{| class="wikitable"
!Теория || Основни раздели и понятия || Кратко описание
|-
! [[Класическа механика]]
| ''раздели'': [[Закони на Нютон]]
''понятия'': [[Разстояние]]
| Класическата механика е един от подразделите на [[механика]]та, която от своя страна е раздел на физиката и описва движението на телата и силите, които го причиняват. Другите три подраздела са [[небесна механика]], [[квантова механика]] и [[релативистка механика]]. Терминът „класическа“ има за цел разграничение от модерните теории от 20-ти век
Класическата механика се дели на [[статика]], [[динамика]] и [[кинематика]]. Статиката изучава [[Механично равновесие|равновесие]]то на телата, кинематиката
|-
! [[Електромагнетизъм]]
| ''раздели'': [[Електростатика]]
''понятия'': [[Електрически заряд]]
| Електромагнетизмът е дял от физиката, чийто обект на изследване е [[електромагнитно поле|електромагнитното поле]]: това е [[Поле (физика)|полето]], обхващащо цялото [[пространство]] около [[Елементарна частица|частици]], притежаващи [[електричен заряд]], което упражнява [[сила]] върху тях и на свой ред се влияе от присъствието и движението на такива частици. Теорията на електромагнетизма разглежда редица електромагнитни явления, сред които могат да се обособят [[електростатика]], [[магнитостатика]], [[електродинамика]], електрически вериги и други.
|-
! [[Термодинамика]] и [[Статистическа физика]]
|valign="top"| ''раздели'': [[Топлинна машина]]
''понятия'': [[Температура]]
| Термодинамиката (
Статистическата механика описва взаимодействията между голям брой частици (най-често от порядъка на [[Число на Авогадро|числото на Авогадро]]) и свърза свойствата на елементарните частици с тези на макроскопичните обекти и свойства на материалите, както се наблюдават във всекидневния живот. Познатата ни [[термодинамика]] намира своята обосновка в рамките на статистическата физика. Главното предимство на статистическата механика пред термодинамиката е способността на статистическата механика да обясни свойствата на веществата на базата на теорията за взаимодействията между съставляващите ги частици.
|-
! [[Квантова механика]]
| ''раздели'': [[Уравнение на Шрьодингер]]
''понятия'': [[Хамилтониан (квантова механика)|Хамилтониан]]
| Квантовата механика е фундаментална физична теория, описваща поведението на микроскопичните частици. При тях тя замества класическата механика на Нютон и теорията на електромагнетизма, защото те не обясняват адекватно наблюдаваните явления на атомно и субатомно ниво.
|-
! [[Теория на относителността]]
| ''раздели'': [[Специална теория на относителността]]
''понятия'': [[Принцип на относителността]]
| Теория на относителността е събирателен термин, който се отнася за [[специална теория на относителността|специалната]] и [[обща теория на относителността|общата]] теории на относителността на [[Алберт Айнщайн]]. Също така, понятието може да се отнася за [[галилеева относителност|галилеевото]] разбиране за
|}
Line 117 ⟶ 116:
: [[Теория на всичко]]
=== Други теории ===
: [[Термоядрен синтез]]
=== Фундаментални взаимодействия ===
[[Гравитационно взаимодействие]]
[[File:Astronaut-EVA.jpg|thumb|[[Астронавт]]ът и [[Земя]]та са в [[свободно падане]]]]
=== Строеж на материята ===
[[Атом]]
== Раздели на физиката ==
Съвременните изследвания по физика са разделени на няколко подобласти, които изучават различни аспекти на материалния свят:
'''[[Физика на кондензираната материя]]'''
'''[[Атомна и молекулна физика и оптика|Атомната и молекулна физика и оптика]]''' изучава поведението на индивидуалните атоми и молекули и как те поглъщат и изпускат енергия и светлина. Подобласти: [[Молекулна физика]], [[Атомна физика]], [[Оптика]]
Line 150 ⟶ 149:
Конфликтите между религията и науката започват ясно да се проявяват през XVII век със спора между Птолемеевата и Коперниковата представа за Слънчевата система и след това със съдебния процес над Галилей през [[1633]] година. Галилей избягва осъждане, като на думи се отрича от убежденията си, но в действителност продължава да вярва, че полският астроном [[Николай Коперник]] е прав. Църквата приема [[Хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]] едва през 1757 година. <ref>[http://www.mostholyfamilymonastery.com/Geocentrism.pdf Examining the Theological Status of Geocentrism and Heliocentrism and the Devastating Problems this creates for Baptism of Desire Arguments], ''Bro. Peter Dimond, O.S.B.''</ref>
[[Файл:Tiffany Education (center).JPG|мини|Хармония между наука и религия
Много от пионерите на науката в Европа се научават на предпазливо отношение към властите. Те си дават сметка, че могат да попаднат под ударите на [[Инквизиция]]та. Едно от предизвикателствата е това, че някои пасажи от [[Библия]]та, например за Бог като цар на Вселената, са написани по твърде неясен начин и могат да се тълкуват различно. Ако се тълкуват буквално, влизат в директно противоречие с предложените физични теории на Галилей, Кеплер и Нютон.<ref>[http://www.religion-online.org/showchapter.asp?title=2237&C=2068 Religion in an Age of Science], ''Ian Barbour''</ref> Така например [[Джордано Бруно]], бивш [[Доминикански орден|доминикански]] [[монах]], който отказва да се отрече от твърдението си, че Вселената е безкрайна и поддържа теорията на Коперник, е изгорен на клада от Инквизицията през [[1600]] година в [[Рим]].
Line 162 ⟶ 161:
* [[История на физиката]]
* [[Философия на физиката]]
* [[Физика (Аристотел)]]
* [[Нобелова награда за физика]]
Line 181 ⟶ 180:
== Външни препратки ==
{{commonscat|physics}}
* [http://wop.cointech.net/ Списание „Светът на Физиката“] ([http://wop.cointech.net/bg/archive.php pdf архив 1991
* {{икона|ru}} [http://www.physicum.narod.ru/ Онлайн физична енциклопедия] в [[pdf]] формат
* {{икона|en}} [http://www.newadvent.org/cathen/12047a.htm История на физиката]
* {{икона|en}} [http://www.dmoz.org/World/Bulgarian/
{{Портал Физика}}
|