Солфеж: Разлика между версии

Програмата по солфеж се реализира в четири часа седмично. Привлечени са сътрудници, музикални педагози от цялата страна, и след конкурса в Музикалната академия в София се образува през [[1947]] г. първото ядро от трима преподаватели по солфеж – [[Камен Попдимитров]], [[Иван Пеев (музикален педагог)|Иван Пеев]] и [[Константин Константинов (музиколог)|Константин Константинов]]. През 1951 г. е назначен и първият асистент по солфеж [[Звезда Йонова]]. Експериментът, ръководен от проф.[[Иван Пеев]] дава положителни резултати в софийското музикално училище „Любомир Пипков“ с преподаватели:[[Трендафил Миланов]], [[Цанко Колев]], [[Васка Грозева]], [[Донка Атанасова]] и др., които постигат високи успехи. Експериментът в Пловдив, във второто музикално училище в България, малко по-късно и във втората музикална академия в България, пак там, се ръководи от проф. [[Асен Диамандиев]], който има съществен принос в тази област. Последван и от проф.[[Здравко Манолов]].<ref name="МС">Методика на солфеж, Йонова, Звезда, Музика, 1990 Развитие на солфежа в България, с.14 – 20</ref>

Подемът в работата завладява постепенно и всички новооткрити средни музикални училища в станата: [[Варна]], [[Плевен]], [[Русе]], [[Стара Загора]], [[Бургас]], [[Котел]] и [[Широка лъка]], както и в детските музикални школи към тях. В тях като преподаватели се включват възпитаниците на [[Национална музикална академия „Панчо Владигеров“|Националната музикална академия „Панчо Владигеров“]] (НМА) в София и на [[Академия за музикално и танцово изкуство|Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство]] (АМТИИ) в град [[Пловдив]], завършили теоретичния факултет със специалността музикална педагогика, влагайки всичките си знания и умения. На този етап на възраждане и обновление става отпечатването на редица издания, които обобщават основните положения на солфежната методика в България: сборниците „Начални солфежи“ – от част първа до част осма на авторския колектив проф. [[Иван Пеев]], проф. [[Асен Диамандиев]] и проф. [[Здравко Манолов]], същите се ползват с голяма популярност и до днес, 60 години след първото им издаване, "Солфежи – мелодии от стари майстори и „Солфежи от творчеството на [[Хайдн]], [[Моцарт]] и [[Бетовен]]“, съставени от [[Камен Попдимитров]] и [[Константин Константинов (музиколог)|Константин Константинов]] и мн. др.<ref name="МС">Методика на солфеж, Йонова, Звезда, Музика, 1990 Развитие на солфежа в България, с.14 – 20</ref>

Друг възлов момент в системата на обучение по солфеж в България е [[музикална диктовка]]. Методиката на музикалната диктовка е разработена в следващите пособия: „Курс по изучаване на двугласна диктовка“ от [[Иван Пеев]], Здравко Манолов и Светла Кръстева, „Курс за изучаване на тригласна диктовка“ от [[Иван Пеев]] и [[Здравко Манолов]], „Курс за изучаване на едногласна диктовка“ от [[Иван Пеев (музикант)|Иван Пеев]] и [[Здравко Манолов]].<ref name="МС">Методика на солфеж, Йонова, Звезда, Музика, 1990 Развитие на солфежа в България, с.14 – 20</ref>

Постепенно в [[България]] се обособяват две „солфежни школи“, в които преподават високо квалифицирани и ерудирани преподаватели – музиканти: В [[София]], [[Национална музикална академия „Панчо Владигеров“|Националната музикална академия „Панчо Владигеров“]] (НМА) : проф. [[Иван Пеев]], проф. [[Камен Попдимитров]], [[Звезда Йонова]], проф. [[Пенка Кадиева]]; В [[Пловдив]], [[Академия за музикално и танцово изкуство|Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство]] (АМТИИ) в град [[Пловдив]]: проф. [[Асен Диамандиев]], проф. [[Пламен Арабов]], проф. [[Пенка Минчева]], проф. [[Дора Славчева]], [[Пенка Попова]], всички те са автори на множество солфежни издания, които осъществяват връзка и с методиката на преподаване на дисциплината '''солфеж'''.<ref name="МС">Методика на солфеж, Йонова, Звезда, Музика, 1990 Развитие на солфежа в България, с.14 – 20</ref>