Уикипедия

Ловчански височини: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м Disambiguated: благун → Благун (дъб); форматиране: 14x тире, 2x тире-числа, заглавие-стил, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 20:
'''Ловчанските височини''' (или '''Ловчанска планина''') са хълмиста ридова височина във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], [[област Ловеч]].
 
Ловчанските височини се простират в северната част на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], като по северното им подножие преминава условната граница между [[Предбалкан]]а и [[Дунавската равнина]], респективно [[Плевенски височини|Плевенските височини]]. На североизток, в района на село [[Брестово (Област Ловеч)|Брестово]] чрез седловина висока 440 мm се свързват с [[Деветашко плато|Деветашкото плато]]. На изток долината на река [[Крапец (река)|Крапец]] (ляв приток на [[Росица (река)|Росица]]) ги отделя от [[Севлиевски височини|Севлиевските височини]]. На югоизток чрез седловина висока 521 мm в района на село [[Дъбрава (Област Ловеч)|Дъбрава]] се свързват с [[Микренски височини|Микренските височини]], а на юг долините на реките Българенска (десен приток на [[Осъм]]) и [[Дрипла]] (ляв приток на [[Осъм]]) ги отделят от тях. На югозапад, в района на село [[Микре]] се свързват с нископланинския рид [[Гагайка]], а на запад постепенно преминават в ниските [[Угърчински височини]].
 
Дължината на височините от запад на изток е около 30 кмkm, а ширината им от север на юг е 24- – 25 кмkm. Най-високата част на височините се намира в югозападната им част, връх '''Гюнето''' (654,9 мm), разположен на около 500 мm североизточно от село [[Киркова махала]].
 
Ловчанските височини имат широко и плоско било и са проломени почти по средата от юг на север (от село [[Казачево]] до [[Ловеч]]) от река [[Осъм]]. Изградени са от нагънати долнокредни варовици, пясъчници и мергели от северното бедро ва разрушената Микренска антиклинала. Има изобилие от карстови форми. От тях извират реките [[Каменица (река)|Каменица]] (десен приток на [[Вит]]) и десният ѝ приток [[Катунецка река]] (Тоша), [[Чернялка]] (десен приток на [[Вит]]) и [[Дрипла]] (ляв приток на Осъм).
 
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са сиви горски и рендзини. На отделни участъци са запазени гори от [[Благун (дъб)|благун]] и [[габър]]. Големи площи са заети от обработваеми земи и пасища.
 
В центъра на височините, на изхода на река [[Осъм]] от пролома си е разположен град [[Ловеч]], а около него са селата: [[Абланица (Област Ловеч)|Абланица]], [[Баховица]], [[Българене (Област Ловеч)|Българене]], [[Голец]], [[Горан (село)|Горан]], [[Горно Павликене]], [[Дъбрава (Област Ловеч)|Дъбрава]], [[Изворче]], [[Йоглав]], [[Казачево]], [[Каленик (Област Ловеч)|Каленик]], [[Киркова махала]], [[Къкрина]], [[Лисец (Област Ловеч)|Лисец]], [[Орляне]], [[Прелом]], [[Пресяка]], [[Гостиня]],[[Радювене]], [[Скобелево (Област Ловеч)|Скобелево]], [[Славяни (село)|Славяни]], [[Слатина (Област Ловеч)|Слатина]], [[Сливек]], [[Соколово (Област Ловеч)|Соколово]], [[Умаревци]] и [[Хлевене]]
 
По периферията на височините и през тях преминават участъци от четири пътя от Държавната пътна мрежа:
* По южната им периферия, между селата [[Микре]] и [[Малиново (Област Ловеч)|Малиново]], по границата с [[Микренски височини|Микренските височини]], на протежение от 30,9 км —km – участък от първокласен път № 4 [[Ябланица]] — – [[Велико Търново]] — – [[Шумен]].
* От север на юг, през град [[Ловеч]] и по долината на река [[Осъм]], на протежение от 29,9 км —km – участък от второкласен път № 35 [[Плевен ]] — – [[Ловеч]] — – [[Кърнаре]].
* От североизток на югозапад, от село [[Йоглав]] до [[Ловеч]], по долината на [[Осъм]], на протежение от 9,7 км —km – участък от третокласен път № 301 [[Козар Белене]] — – [[Летница]] — – [[Ловеч]].
* От запад на изток, през [[Ловеч]], на протежение от 46,1 км —km – участък от третокласен път № 401 [[Микре]] — – [[Ловеч]] — – [[Кормянско]].
 
През средата на възвишенията, по долината на река [[Осъм]] преминава и участък от трасето на жп линията [[Левски (град)|Левски]] — – [[Ловеч]] — – [[Троян]].
 
По северното им подножие предстои изграждането на участък от [[автомагистрала "Хемус"]].
Ред 46:
* {{Карта|K-35-26|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-026.jpg|scale=1:100000}}
 
== Източници ==
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 289- – 290. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 
[[Категория:Възвишения в България]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ловчански_височини“.