Реалност: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-власт +власт)
м препратка; форматиране: 7x нов ред, 5x кавички, 5x тире, 4x тире-числа, 13 интервала, URL, запетая, й→ѝ, точка (ползвайки Advisor)
Ред 2:
{{copyvio}}
 
'''Реалността''' (от [[латински]]: ''realis'' – реално съществуване <ref>късно латински ''realis'' - – реален, действителен; "real„real existence"existence“ [http://www.latin-dictionary.net/definition/32941/realis-realis-reale] [http://www.etymonline.com/index.php?term=reality&allowed_in_frame=0]</ref>) във философията и в общо значение е ''всичко, което съществува'' или това е съвкупността от действително съществуващите обекти <ref name="ibl.bas">[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82реалност/ реалност],
Речник на българския език, БАН</ref>. Това е обективно съществуващата действителност и свят, и явленията (физична реалност) в него които са конкретни, определени и определяеми, извън субективното възприятие <ref name="ibl.bas"/>. Във [[философия]]та терминът включва в себе си [[битие]]то, тоест всичко което е в действителност <ref name="ibl.bas"/>. Или в едно по-прецизно обяснение - – всичко, което е и обективно може да бъде възприето от сетивата, достъпно / разбираемо за науката, философията и различните типове анализ <ref name="ibl.bas"/>.
 
Реалността е в контраст на нещата както изглеждат и въобразеното, реалността включва всичко което е или е било, независимо дали това е лесно [[Наблюдение|наблюдаемо]] или разбираемо. Реалността е често посочвана в контраст на въображаемото, делюзиите, сънищата, лъжите и фикциите. Истината се отнася до това което е реално, докато лъжата се отнася до това, което не е, но се опитва да се представи за.
 
В същото време материалното измерение на действително съществуващите обекти създъва разграничение между реалноста и по-абстрактните нейни изображения или дори абстрактните концепции, които могат да я описват.
Ред 19:
 
== Във философията ==
 
=== В Древността ===
Реалността в Древността е отразявала идеята за [[теология]]та.
 
В [[Древен Египет]] или в [[Древна Гърция]], местоположения на различни територии, но вярата в боговете
е била основната движеща сила. [[Храм]]ове и [[пирамиди]], огромни [[жертвоприношения]] и [[ритуал]]и са останали в
доказателство за реалността, в която са живеели.
 
По-късно, в [[Древен Рим]] владетелят не е имал повече влияние за изграждането на поведението на подчиненост
на населението, а именно [[духовния водач]] – в лицето на [[папа]]та. /понятие познато като папоцезаризъм/. Но нарастващата власт в лицето на главния ръководещ орган, и именно желанието му да има повече [[Власт (обществено отношение)|власт]], става причината да се раздели
огромната територия на Римската империя на две и той да има власт в едната повече от духовния водач, /обяснено
в историята с понятието [[цезаропапизъм]]/.
 
=== Средновековие ===
В [[Средновековие]]то всичко се е обяснявало с църковните догми. Догми или правила на поведение, установени норми, на които всички живи са били подчинени. Църквата е издигната в култ, не външната красота, а духовното прозрение на душата. Огромното влияние на тази институция е отразено във всеки един миг от тази епоха в лицето на многото духовници и религиозни течения. Преследването на еретиците, изгарянето на клади за отклоняването от църковните норми и обвиняването във вещерство, са строгата предписана реалност, в която са вярвали и възприемали.
 
=== Ренесанс или възраждането на личността 14- – 17 век ===
В [[Средновековие]]то всичко се е обяснявало с църковните догми. Догми или правила на поведение, установени норми,на които всички живи са били подчинени. Църквата е издигната в култ, не външната красота, а духовното прозрение на душата. Огромното влияние на тази институция е отразено във всеки един миг от тази епоха в лицето на многото духовници и религиозни течения. Преследването на еретиците, изгарянето на клади за отклоняването от църковните норми и обвиняването във вещерство, са строгата предписана реалност, в която са вярвали и възприемали.
''Renaissance'' - – „възраждане“.
 
=== Ренесанс или възраждането на личността 14-17 век ===
 
''Renaissance'' - „възраждане“.
 
Чумната епидемия, дала хиляди жертви, е краят на епохата на средните векове. Мръсотията и не доброто опазване на [[здраве]]то, дължащо се не само на лошата [[хигиена]], а и на болестите които възникват в резултат на това, е основополагащо за осмислянето на живота до този момемент.
 
Настъпва възраждане на личността. Тя търси нови знания, за да се справи с нови проблемни ситуации, които би могла да предотврати. Реалността е необходимо да се изследва, чрез опити и експерименти, за да бъде доказана. Това възраждане или стремеж към развитие е доказано в сфрерите на медицината, химията, физиката, но в резултат постепенно обхваща всички сфери и пластове на обществото.
 
=== Рационализъм ===
Той обхваща логичното, установява закони и спазва предписани правила. То налага точно едно решение на дадена
ситуация за най-рационално, по най–добрия начин, защото всички останали биха били неефективни. Разчита само на
обосновани и доказани факти. Те трябва да са точни и ясни. Рационализмът е свързан с дейността на разума и
математиката, с нейните геометрични форми, формули и изчисления, които обясняват света чрез графики,
Line 52 ⟶ 49:
 
=== Велики географски открития ===
[[Великите географски открития]] обхваща периодът от началото на [[15 век]] до [[18 век]]. Мисленето за за света е той да бъде опознат по-подробно. Кораби от [[Европа]] тръгват на пътешествие през океана в търсене на нови, непознати хоризонти. Откриват се не само "нови„нови пътища"пътища“, но духът е търсещ, завладяващ нови територии. Откриването на непознатия свят на Южна Америка, континент изпълнен с невероятните гледки на джунгли, водопади, планини и необятни природни дадености, допринася за стремежа да бъде завладян, а това предопределя появата на нови колониални империи.
 
Реалността е на търсещия дух, стремеж да се върне към природата, да я изследва, и да живее в хармония с нея.
 
=== Просвещение 17- – 19 век ===
 
През епохата на [[Просвещение]]то се доразвива идеята за развитието на личността чрез придобиването на нови и нови
знания и умения. Обществото придобива все повече нови познания за света, чрез наблюденията на учените, допринесли за
неговото обогатяване. Тези нови знания са именно движещата сила, която успява да развие общественото самосъзнание, за да може то да стигне по-високи нива. През тази епоха духовното развитие на личността се възпитава и изгражда чрез четенето на [[книги]], описващи различни светове.
 
=== Класицизъм ===
Класицизмът е направление в литературата и изкуството през [[17 век]] до началото на [[19 век]]. Възниква във [[Франция]] под влияние на философския [[рационализъм]]. Използва и абсолютизира [[норми]]те и образците на античното [[класическо изкуство]], стреми се да утвърди абсолютизма, да подчини личността на [[дълг]]а.
 
=== Романтизъм 18- – 19 век ===
Епохата, в която всичко се вълнува, духът е жив, [[вдъхновение|вдъхновява се]] и живее в своите [[емоция|емоционални]] преживявания. Обявява се Срещу естетиката на [[Класицизъм|класицизма]] и [[Просвещение]]то, тъй като те отричат емоциите и чувствата. За Романтизма най-важна е душата, както и ''вътрешното прозрение'' за нещата. Виждането и проникването дълбоко в нея, опознаването йѝ, чрез всички чувства и емоции, които преживява, всичко това не подлежи на разумно, предписано обяснение. Експресията, изразяването чрез чувствата е водещо. Импресията, впечатлението от емоциите, които се зараждат и предизвикват в душата определено поведение, е ярко проявено в области като изобразителното изкуство, чрез позата на скулптурите, природните пейзажи, портретите, които са замислени, изпитващи болка, обич, щастие. Музикални и оперни произведения
и песни "звучат"„звучат“ лирично или с възторг, пресъздаващи любов или [[терзание|терзания]] на духа. Литературните произведения описват картини на светове, в които не са важни [[материален|материалните]] блага на героите, а тяхната [[духовност]] и духовни преживявания като тъга по изгубена обич, терзания на духа, страдания, радост, семейни отношения.
 
=== Социален реализъм ===
Това е реалността извън семейната среда. Дава представа за обективната картина на обществото, като се представят неговите "слабости„слабости и пороци"пороци“. Теми са бедността, продажността и предателствата в любовта, както и социалните недъзи, като алчостта, лицемерието и суетата.
 
=== Натурализъм ===
 
=== Натурализъм ===
При натурализмът са представяни най-грозните страни на живота.
 
=== Модернизъм 19- – 20 век ===
Модернизмът търси нови схващания за света, нови изразни средства като отхвърля традиционното и класическо изкуство. Всичко старо е забравено, ако не изцяло, то бива критикувано, а стремежът на модернизма е да се постигнат нови, по-актуални знания.
 
Модернизмът търси нови схващания за света, нови изразни средства като отхвърля традиционното и класическо изкуство. Всичко старо е забравено, ако не изцяло, то бива критикувано, а стремежът на модернизма е да се постигнат нови, по-актуални знания.
С модернизма се свързват [[дадаизъм]], [[абстракционизъм]], [[екзистенциализъм]], [[експресионизъм]], [[сюрреализъм]], нов роман, [[театър на абсурда]], [[кубизъм]], [[футуризъм]], [[попарт]], [[фовизъм]].
 
Line 96 ⟶ 91:
{{основна|Мултивселена}}
 
[[Мултивселена]] е хипотетичното множество от всички възможни реално съществуващи паралелни вселени (включително и нашата), които взети заедно, съдържат всичко, което съществува - – [[пространство]], [[време]], всички форми на [[Материя (физика)|материя]], [[енергия]], [[Импулс (механика)|импулс]] и физичните закони и константи, които са в сила в тях. Терминът за първи път е въведен от [[Уилям Джеймс]],<ref>James, William, ''The Will to Believe'', 1895; and earlier in 1895, as cited in OED's new 2003 entry for „multiverse“: "1895„1895 W. JAMES in Internat. Jrnl. Ethics 6 10 Visible nature is all plasticity and indifference, a multiverse, as one might call it, and not a universe."</ref> американски [[философ]] и [[психолог]], през [[1895]] година и след това популяризиран от писателя-фантаст [[Майкъл Муркок]].
 
Вместо мултивселена могат да се използват термините алтернативни вселени или алтернативни светове, алтернативна реалност, паралелни вселени или паралелни светове. Космологът [[Макс Тегмарк]] изказва предположение, че на всеки математически непротиворечив набор от физични закони съответства независима, но реално существуваща вселена. Макар че това предположение не може да се подложи на експериментална проверка, то поне дава отговор на въпроса защо наблюдаваните физични закони и физични константи са именно това, което са. Според неговата [[таксономия]] съществуват нива, които са подредени така, че всяко следващо ниво съдържа предишните и гради върху тях.<ref>{{cite journal| first=Max| last=Tegmark| journal=Scientific American| year=2003| month=May| title=Parallel Universes}}</ref><ref>{{cite book| first = Max| last = Tegmark| year = 2003| month = January 23 | title = Parallel Universes | url = http://cosmos.phy.tufts.edu/~zirbel/ast21/sciam/ParalellUniverse.pdf |format=PDF| accessdate=2010-06-29}}</ref>