Час: Разлика между версии

Благодарение на документираните доказателства за използване на [[слънчев часовник|слънчеви часовници]] в [[Древен Египет]], повечето историци смятат, че именно древноегипетската цивилизация е първата, която дели деня на по-малки части. Първите слънчеви часовници представляват забити в земята пръти, по дължината и посоката на сянката на които се съди за времето. Около 1500 г. пр. Хр. египтяните изобретяват по-съвършен слънчев часовник. Той има форма на буквата „Т“ и е градуиран така, че да разделя времето между [[изгрев]] и [[залез]] слънце на 12 части. Това делене отразява използваната в Египет [[дванадесетична бройна система]] – важността на числото 12 обикновено се свързва или с факта, че толкова е броят на [[лунен цикъл|лунните цикли]] в рамките на една година 1, или с броя на [[фалангаФаланга (кост)|фалангите]] на пръстите на едната ръка (по три на всеки от четирите пръста, като не се смята палеца), което позволява с помощта на палеца да се брои лесно от 1 до 12.