Никополски санджак: Разлика между версии

'''Никополският санджак''' е най-обхватния по площ османски [[санджак]] в [[Румелийски еялет|Румели]], след [[Паша (санджак)]]. Съществувал в периода от 1396 г. до 1864 г., след като бил образуван [[Дунавски вилает|Дунавския вилает]].

Най-ранният [[дефтер]] на Никополския санджак е от средата на 15 век. Съществува спор за един от първите [[санджакбей]]ове, който е упоменат с името [[Скендербег]]. Според българския историк [[Руси Стойков]], това е най-известния с това име по това време - – Скендербег от [[Круя]] (османската практика била феодалните владетели да бъдат изпращани за османски наместници и управители другаде - – примерно от Румели в [[Анадол]]а и обратното). Според Стайков, непокорния Скендербег бил изпратен в [[Никопол]] от [[Дебър]], където предходно бил санджакбей на [[Дебърски санджак|Дебърския санджак]]. <ref>{{cite book|title=Bulletin de la Société historique bulgare|url=http://books.google.com/books?id=EOQgAAAAMAAJ|year=1968|publisher=Izd-vo na Bŭlgarskata akademii︠a︡ na naukite|page=242|quote=...преди няколко години от Руси Стойков е изказано мнение, че описа на хасовете, зеаметите и тимарите в Никополския санджак е от 1430 г. и че споменатият в него Искандер бей е идентичен с албанския национален герой Скендербег.}}</ref>

Според [[Страшимир Димитров (историк)|Страшимир Димитров]], под името Скендербег се има предвид друга личност, а не най-известния от този времеви и исторически период с това име - – владетел на Круя.

Никополският санджак, въпреки огромната си територия, не бил най-гъсто населения и развит през 15 век и 16 век. [[Кюстендилски санджак|Кюстендилският санджак]] го превъзхождал значително. Средната гъстота на населението в Никополския санджак била 2,5 човека на кв.км., а в Кюстендилския - – 11 човека на кв.км. (според преброяването от османските дефтери) [http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=327A3F3674315B3B254975B28965CF0C.znam1?encID=2&article=2980712755&sectionID=1&sq=%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD����.]