Разлика между версии на „Генерални щати на Франция“

по-ясно за съсловията, +изт
(по-ясно за съсловията, +изт)
[[Файл:Estatesgeneral.jpg|мини|Откриване на Генералните щати на 5 май 1789 г.]]
 
'''Генералните щати на Франция''' сае върховенпериодично органсъбиране на държавнатапредставители властна [[Съсловие|съсловията]] (или '''щати''' ({{lang-fr|États}}) за обсъждане на общи въпроси от законодателството и облагането с данъци във [[Франция]] от [[14 век|XIV]] до [[18 век|XVIII век]]. Тяхната роля се променя с времето. Названието им означава „Общо събрание“, тоест събрание на представители на съсловията от всички провинции в държаватакралството, нокато тези провинциипровинциите имат своятасвоя автономиявътрешна исамостоятелност. там решават само някои общи въпроси.В Генералните щати са съсловна организация, тоест там се работизаседава и гласува по съсловия – [[духовенство]] – само висшето; [[аристокрация]] – предимно средната, тъй като [[херцог|херцозите]] и [[граф]]овете считат, че са над това; и [[трето съсловие]] – представители на градските съвети, кметове на градове и на селски общини, ръководители на еснафи. Свикват се и се разпускат от [[Крал на Франция|краля]], но реално нямат голяма власт (не могат да се сравняват с [[Парламент на Обединеното кралство|английския парламент]] <ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/193320/Estates-General Estates-General] в ''[[Енциклопедия Британика]]''</ref>
 
Тяхната роля се променя с времето. Генералните щати са свикани за пръв път през 1302 г. от [[Филип IV (Франция)|Филип IV]] по време на конфликта му с римския [[папа]] [[Бонифаций VIII]] (във връзка с облагането на духовенството с допълнителни данъци. Чрез тях кралят се стреми да си осигури подкрепата на нацията за изпълнението на външната политика. Този факт има значение, тъй като именно чрез Генералните щати короната и градските представители съумяват да координират действията си против аристокрацията. От самото начало щатите се формират като орган, който може да определя данъците в кралството, което им дава голяма власт и кралете често се принуждават да ги свикват, за да се снабдят с пари, но по време и след [[Стогодишна война|Стогодишната война]] короната изработва механизъм за самостоятелно събиране на данъците, което я прави независима от всякакви представителни органи. Поради това през [[15 век|XV]] и [[16 век|XVI век]] те се свикват рядко и умишлено нередовно и то по-скоро по инициатива на губещата силите си аристокрация. За последен път в процеса на засилването на кралската власт са свикани през 1614 г. при [[Луи XIII]], след което кралете придобиват достатъчно сила, за да прекъснат напълно съществуването им.
 
Едва през май 1789 г. те са свикани отново в опит да се подобри тежкото положение на кралските финанси. Този път депутатите от [[третото съсловие]] са твърдо решени да не се ограничават само със съвещателни функции, а да предложат коренни реформи. Още през юни традиционната структура се разпада, като на 17 юни 1789 г. третото съсловие обявява, че създава [[Учредително събрание (Франция)|Национално учредително събрание]], което поставяна практика дава началоначалото на [[Френска революция|Френската революция]]. Учредителното събрание продължава да работи от 9 юли 1789 до 30 септември 1791 г. и приема първата [[Конституция на Франция (1791)|конституция на Франция]], с която страната е обявена за [[конституционна монархия]].
 
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:История на Франция]]