Юрдан Трифонов: Разлика между версии

'''Юрдан Трифонов Цветков''' е [[България|български]] [[филолог]], литературен историк и [[историк]].

Роден през [[1864]] година в [[Плевен]], където учи в местното килийно и класно училище. Няколко години след Освобождението (1880г1880 г.) продължава образованието си в [[Петропавловска духовна семинария|Петропавловската семинария]] в [[Лясковец]]. Негови преподаватели в семинарията са [[Трайко Китанчев]] и [[Васил Друмев]]. След завършване на семинарията (1885г1885 г.) е учител в Търновската мъжка гимназия, където преподава български език и литература, българска история и логика до 1890г1890 г. По същото време започва усърдно да се занимава с книжовна дейност, но трудовете си не дава за печат. През 1890г1890 г. продължава образованието си във [[Софийски университет|Висшето училище]] в София, като следва и завършва славянска филология и история. След това отново е учител в [[Първа софийска мъжка гимназия]], девическото училище "Мария„Мария Луиза"Луиза“ и във [[Военно училище|Военното училище]]. За да може да работи в областта на историята на българския език и литература, както и да може да изследва някои страни от старата българска история, Юрдан Трифонов нееднократно отклонява предлаганите му от Министерството на народното просвещение високи академични длъжности. През 1926г1926 г. напуска учителстването и се отдава изцяло на научна работа. От 1906г1906 г. е действителен член на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките]]), секретар (1923- – 1931) и председател (1936- – 1938) на Историко-филологическия клон на БАН. Почетен доктор на [[Софийския университет]] (1939). Умира през [[1949]] година.

Жени се за Иванка Гъбенска. Имат двама сина: Трифон (роден през 1895 г.) и Иван (роден на 31 октомври (ст. ст.) 1897 г. в София). Трифон става офицер в Българската войска, впоследствие се издига до генерал и началник на Щаба на войската, през 1945 г. е убит от т. нар. "Народен„Народен съд"съд“. Иван завършва Първа софийска мъжка гимназия - – полукласически отдел, през 1916 г. Следва химия в Софийския университет от 1919 до 1922 г.; през уч. 1929/30 г. е поканен на научни занятия в Kaiser Wilhelm-Institut für Kohlenforschung в Бреслау, Германия (днес Вроцлав, Полша). Преподава в Софийския университет: асистент от 9 март 1922 г.; редовен доцент от 21 април 1925 г.; извънреден професор от 7 юни 1930 г.; редовен професор от 20 декември 1935 г.; избран е за декан на Физико-математическия факултет през учебната 1935/36 г. Един от основателите на Висшето техническо училище в София през 1942 г.

Ю. Трифонов написва към 30 научни труда по езикови и литературни въпроси и исторически проблеми, в чийто брой не се включват многото му рецензии на исторически, езиковедски и литературни трудове от български автори, статии и др. По-важните му изследвания са: "Пространните„Пространните жития на Кирила и Методия като исторически паметници"паметници“, "Константин„Константин философ /Св. Кирил/ като царски пратеник при сарацини и хазари"хазари“, "Началото„Началото на Второто българско царство в нашите истории от втората половина на XVIIIв."“, "Кога„Кога са написани Учителното евангелие на епископа Константина и беседата на Козма Презвитера"Презвитера“, "Спомените„Спомените на П. Р. Славейков за първото му затваряне и за първата му песен против гръцките владици"владици“, "Иван„Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи"възгледи“, "Беседата„Беседата на Козма Презвитер и нейният автор"автор“, "Йоан„Йоан Екзарх български и неговото описание на човешкото тяло"тяло“, "Васил„Васил Друмев - – Климент Браницки и Търновски - – дейност и характер"характер“ и др.

Като се опирал на фактически издирвания и съпоставки, Юрдан Трифонов допринася за изясняването на някои проблеми от старата българска културна история и се ползва с авторитет и известност между българските и чуждестранните учени. Той взима активно участие в живота и дейността на разни културно-просветни и други дружества, читалища и институти - – Икономическото, Филологическото и Историческото дружество, Съюза на писателите, учителите и художниците.

Архивните му материали са изпълнени със стенографски сигли и знаци, което е причина някои от тях да останат засега неразчетени <ref>Юрдан Трифонов. Фонд 29К, опис 1. НА на БАН</ref>.

* {{cite book | last = Трифонов | first = Юрдан | year = 1920 | title = Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи | publisher = | location = София | pages = 187 }}

* {{cite book | last = Трифонов | first = Юрдан | year = 1926 | title = Васил Друмев - – Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност и характер | publisher = БАН | location = София | pages = 208 }}

* {{cite book | last = Трифонов | first = Юрдан | year = 1933 | title = История на град Плевен до Освободителната война | publisher = | location = Плевен | pages = 337 (2 фототипно изд. 2011)}}