Бронзова епоха: Разлика между версии

[[File:Cuneiform script2.jpg|thumb|150px|Клинописно писмо от 2041- – 2040 г. пр.н.е.]]

Бронзовата епоха се дели на [[Ранна бронзова епоха|ранна]], [[Средна бронзова епоха|средна]] и [[Късна бронзова епоха|късна]]. В ранния си етап тя обхваща площ от 8- – 10 млн. км², като към края достига 40- – 43 млн. км². В продължение на цялата бронзова епоха се осъществява формиране, развитие и смяна на редица металургични провинции.

Границата, отделяща медната епоха от бронзовата е разпадът на Балкано-Карпатската металургична провинция (през първата половина на IV хилядолетие пр.н.е.) и формирането около 3500- – 3300 г. пр.н.е. на Циркумпонтийската металургична провинция. В границите на Циркумпонтийската металургична провинция, доминираща през ранната и средната бронзова епоха са открити и е започнала експлоатацията на медно-рудните центрове на Южен Кавказ, Анатолия, Балкано-Карпатския регион, Егейските острови. На запад от тях функционират планинските металургични центрове на Южните Алпи, Иберийския полуостров, Британските острови, а на юг и югоизток металообработващи култури са известни в Египет, Арабия, Иран и Афганистан, включително Пакистан.

При средната бронзова епоха (2600- – 1900 г. пр.н.е.) зоните заети от металодобивни култури се разширяват (предимно на север). Циркумпонтийската металургична провинция като цяло съхранява своята структура и продължава да бъде централна система на производствените металургични центрове на Евразия.

През 1300- – 1200 г. пр.н.е. се случва катастрофа. Само за няколко столетия (1000- – 800 г. пр.н.е.) се разпадат или се изменят културите практически върху цялото пространство от Атлантическия до Тихия океан. Осъществява се грандиозно преселение на народите. Започва преходът към ранната [[желязна епоха]]. Най-късно рецидивите на бронзовата епоха се съхраняват на келтска територия (Атлантическа Европа).

В Египет [[Мед (елемент)|медта]] е известна от около 4000 г. пр.н.е. доказано в [[култура Бадари|културата Бадари]], към която от началото винаги са добавяли част [[арсен]]. Следващото хилядолетие в [[Горен Египет]] е доминирано от [[Накадска култура|Накадската култура]], а в [[Долен Египет]] от [[култура Маади|културата Маади]]. Двете култури принадлежат към [[Каменно-медна епоха|медната епоха]]. Бронзовата епоха започва малко след появяването на египетската държава, малко преди 2700 г. пр.н.е. Първият истински бронз (мед и 7- – 9% калай) е намерен в съдове в гроба на фараон [[Хасехемуи]]. [[Старо царство|Старото царство]] (около 3000- – 2200 г. пр.н.е.) се определя като ранна бронзова епоха, [[Средно царство|Средното царство]] (около 2000- – 1650 г. пр.н.е.) като средна бронзова епоха и [[Ново царство|Новото царство]] (около 1550- – 1070 г. пр.н.е.) като късна бронзова епоха. Поради недостиг на суровини в Египет почти всички бронзови предмети се внасят. Каменни инструменти се употребяват и по-нататък през цялата епоха.

С ранната бронзова епоха (ок. 3300–20003300 – 2000 г. пр.н.е.) много села са изоставени и се създават нови селища, които до голяма степен вече имат градски характер. Много от тях са силно укрепени, което показва, че са настъпили военни времена. [[Грънчарство]]то вече е високотехнологично. [[Керамика]]та е отчасти рисувана. От този период са запазени само малко метални артефакти, на които към медта не е добавян [[калай]] и така не е произвеждан още истински бронз. Мъртвите са погребвани директно в издълбани в скалата масови гробове. Страната е организирана от градове-държави. Има множество доказателства за обширна търговия, макар че съседите египтяни рано започват да заобикалят Палестина по морски път, за да стигнат до [[Библос]] и Сирия. От 2400 до 2000 г. пр.н.е. в Палестина почти не се намират археологически находки.

С началото на средната бронзова епоха (ок. 1900–16501900 – 1650 г. пр.н.е.) са доказани множество контакти с другите средиземноморски култури. Кипър (като ''Alaschia'') е споменаван в клинописни надписи. През края на периода се водят войни. Често се намират оръжия и селищата са силно укрепени. Това вероятно е свързано с политически неспокойствия в Сирия и Мала Азия. Търговията с Египет и Палестина силно се увеличава. Кипър става износител на мед и малки шишета, които вероятно са съдържали луксозни мазила. През късната бронзова епоха (ок. 1650- – 1050 г. пр.н.е.) се създават градове и една азбука.

- Иван Панайотов – в 3200- – 3000 г. пр. Хр., а през 1981 г. изтегля датата до 3500 г. пр. Хр.

За средната бронзова епоха цари единодушие 2000/1900 – 1600/1500 г. пр. Хр. Началото на късната бронзова епоха е през 1600- – 1500 г. пр. Хр., а за край на бронзовата епоха се приема 1200- – 1100 г. пр. Хр.

Бързите успехи на бронза в стопанството на първобитното общество се дължат на няколко причини. Докато медта се извлича от рудата при 1084 градуса по Целзий, бронзът се топи при значително по-ниска температура – 700- – 900 градуса по Целзий. Из целия тогавашен свят по пътя на обмена от главните центрове на металургията се разпространявали слитъци от готова сплав, от която навсякъде при еднакви условия са могли да изработват сечива и други предмети. Служели са си с глинени лъжици за изливане на разтопения метал във форми, направени от глина или камък. Глинените калъпи са по-чупливи, но каменните се запазвали за дълга употреба.

Появата на бронзовата култура в България се свързва с най-стария културен пласт на Троя. В селището при с. Езеро бронзовата култура е представена в минимум 13 жилищни хоризонта (някои автори са склонни да смятат, че хоризонтите са 15- – 16) в пласт, дебел 3,5 м, първите хоризонти от който най-вероятно датират във времето преди Троя I-IV хоризонт. То е резултат не само на засилени връзки между балканските земи и Предна Азия, но и на собствено развитие на местната енеолитна култура. Не е изключена и появата на ново население в югоизточните части на Балканския полуостров. В селищната могила в Езеро е представена цялата ранна бронзова епоха и може би тук е най-ранният бронзов хоризонт в Тракия.

Бронзовата епоха е датирана във времето 2800- – 1200 г. пр. Хр. и се дели на три периода – ранна (2800- – 2100 г. пр. Хр.), средна (2100–16502100 – 1650 г. пр. Хр.) и късна (1650- – 1200 г. пр. Хр.). Основната група от находки във [[Варненски археологически музей|Варненския археологически музей]] произлиза от драгажните работи в езерата и се отнася само за ранната бронзова епоха. Отделни находки са намерени на платото над [[Девня]]. По-горе бе казано, че селищата от ранната бронзова епоха припокриват тези от късната каменно-медна епоха. Освен това, те са значително по-големи като размери – достигат до 400 метра дължина успоредно на бреговата ивица на езерата.

Важната особеност за бронзовата епоха във Варненско е липсата на връзка с предходната епоха. По-горе бе казано за пластовете под водата и тяхното прекъсване с празен пласт между тях. Това е лесно установимо и при сравнение на материалната култура на едната и другата епоха. Изчезват ниските разлати съдове, украсени с боя, графит или инкрустирани геометрични мотиви. Появяват се кани с дръжки и скосени устия, паници и аскоси. На преден план излиза само врязана и набодена украса, образуваща пояси по плещите на съдовете. Друга е и повърхността на съдовете, а и съставът на глината се различава. Изчезва напълно идолната пластика, променя се формата на каменните брадви. Тези аргументи за промяна на материалната култура всъщност показват смяната на населението. Остава неизяснено защо новото население се е настанило на мястото на старите енеолитни селища. Дали все пак разликата между двете нива на морето не е твърде дълга във времето и новите заселници са намерили следи от старите селища. Дендрохронологични изследвания на колове от селището при Арсенала показват устойчивост на двете групи проби – от енеолитната и от бронзовата епоха. От проучените проби не бяха открити такива, които да се застъпват, т.е. разликата между двете епохи е по-голяма от възрастта на изследваните дървета. Важно за изучаването на бронзовата епоха е това, че във всички потънали селища – 13 досега има находки от бронзовата епоха. Размерите на селищата от тази епоха също превишават тези от предходната епоха. Това води до извода, че новото население е не само друго като етнически състав, но и по-многобройно. В района на Варненско не са намерени селища от същото време, което пък води до евентуалното пристигане на новите заселници по крайбрежни пътища. За находките от потъналите селища е характерно откриването на дървени предмети каквито не може да се открият в обикновените селища от праисторическата епоха. Възможно е при проучванията да бъдат намерени и много други органични материали – кожа, тъкани, плетки - – всички запазени в анаеробната среда под водата.

Средната бронзова епоха (2100- – 1650 г. пр. Хр.) почти не е представена от находки във Варненско, което пък дава основание да се приеме, че започва ново преструктуриране на населението като място на живот. Повишеното ниво на водата в края на ранната бронзова епоха се запазва и местните заселници отиват другаде във вътрешността на страната. Находките от тази епоха са много малко и случайно открити.

Късната бронзова епоха (1650- – 1200 г. пр. Хр.), както във Варненско, така и почти в цялата страна, показва ново разместване на населението. Миграционни процеси и нови контакти са засвидетелствани през ХIII-ХII в. пр. Хр. чрез колективни находки от сърпове при [[Суворово]], бронзови сечива. Един меч, намерен в землището на [[Черковна (Област Варна)|с. Черковна]], е уникат за това време и носи характер на произведение от степните райони. Самото наличие на колективни находки и намирането на метални изделия без следи от употреба очертават не само търговските пътища и връзки, но преди всичко бележат несигурността на времената. От друга страна, типичните и еднакви сечива говорят за нарасналия обмен и появата на предмонетните форми в търговия.

* '''РБЕ''' – Ранна бронзова епоха (3500- – 2000 г. пр.н.е.)

* '''СБЕ''' – Средна бронзова епоха (2000- – 1600 г. пр.н.е.)

* '''КБЕ''' – Късна бронзова епоха (1600- – 1200 г. пр.н.е.)