Нова Камена: Разлика между версии

Селото беше много изостанало във всички области на живота. Единствените обществени сгради бяха тези на общината и каменното училище. В селото имаше една каменна улица и един дълбок кладенец с горчива вода. Вода за пиене се носеше от съседните села. Единствения поминък на населението беше земеделието и скотовъдството. За голяма радост селото се намираше сред огромни поляни и почти отвсякъде заобиколено с дъбови гори. Земята се обработваше с коне и волове. През 1950 г. беше образувано кооперативното стопанство с неговите положителни и отрицателни страни.

През този период в съзнанието ми изплуват няколко мили спомени. Първият от тях е, макар и само четиригодишен, срещата ми с руските войски, които бяха дошли в нашия двор с камион. Аз се разхождах между тях и те много ми се радваха. През вечерта ние им оставихме къщата си и спахме у бай Генкови.

Вторият спомен е свързан с огромния пожар в селото когато горяха няколко къщи едновременно около училището, но за съжаление не мога да си спомня годината, но много добре си спомням как хората обвиваха с мокри черги прозорците и вратите на училището да не се запали. Това още веднъж показва как нашият народ е гледал на такива светилища като училището и църквата.

Тези трудолюбиви хора само за няколко години създадоха китни добруджански ниви, лозя и градини, подмениха макар и от калени тухли и кирпич половината от старите къщи. Селото беше електрофицирано и водоснабдено.

С укрепването на стопанството селото придоби съвсем нов облик. Построено беше ново училище, народно читалище, двуетажна здравна служба, огромен парк с обелиск, по-голяма част от улиците в селото бяха асфалтирани, изникнаха десетки нови домове и стопански сгради и цехове за промишлена дейност.

Мнозина младежи от селото завършиха висше и средно образование по селско стопанство- агрономи, инженери, ветеринарни лекари и зоотехници, учители по различни дисциплини.

Наред с това обаче се допуснаха много грешки най-вече с насилственото коопериране, мегаломанията към окрупняване в околийския център, изсичане на горите и заграждането им в ловно стопанство, ликвидиране на селските мери и пасища, монокултурното селско стопанство.

Днес обаче картината е много тревожна, защото наред със стопанския упадък, страшното е в демографския срив, застаряването на населението, обезлюдявато на цели улици, почти изчезващата обич към земята (не е “бащината” в реални граници напоена с пот), липсата на евтина малогабаритна техника за семейно обработване на земята, лошо подържане на улиците и общесвените сгради. Всичко сякаш е застинало във вида си от преди няколко десетилетия и липсата на живец в душите на същите хора и техните деца.

Искам да вярвам, че това е временно явление и отново ще закипи българския дух в сърцата на моя изстрадал трудолюбив народ за да го има и утре.

 

== География ==

 

 

Отвсякъде селото е заобиколено от гори, планини и горски пояси с много малко дивеч. Хората от селото най вече се занимават със земеделие, животновъдство и туризъм .