Кладенци (област Добрич)

(пренасочване от Кладенци (Област Добрич))
За другото българско село вижте Кладенци (Област Благоевград).

Кладенци е село в Североизточна България, област Добрич, община Тервел.

Кладенци
България
43.7111° с. ш. 27.246° и. д.
Кладенци
Област Добрич
43.7111° с. ш. 27.246° и. д.
Кладенци
Общи данни
Население73 души[1] (15 март 2024 г.)
3,85 души/km²
Землище19,166 km²
Надм. височина252 m
Пощ. код9497
Тел. код05758
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ37157
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Тервел
Симеон Симеонов
(ГЕРБ; 2019)

География

редактиране

Селото се намира в северозападния край на Добричка област, близо до пресечната точка на границите с Шуменска и Силистренска области.

По стар проект в непосредствена близост до него преминава и завършва малко след това новият първокласен шосеен път Добрич - Русе.

Релефът е равнинен, в близост до селото има освен много земеделски площи, малко по размери и брой пресечени и гористи местности, населени с различни видове диви животни. Обширните поля са прорязани с много и перпендикулярно разположени един спрямо друг пояси.

Климатът е типично умерен-континентален. Пролет – малко закъсняваща, но бърза, като развитие. Лято – сухо и много горещо. Есен – дъждовна. Зима – дълга и студена.

Селото придобива съвременния си етнически състав от ~100% българи след спогодбата за връщане на Южна Добруджа на България няколко дни след Димитровден 1941 година(едно от малките полезни за България последствия от Втората Световна Война и съюзничеството ни с Третия Райх). Тогава почти всички българи населяващи околностите на Констанца (Румъния) са се преселили в освободените от румънци села в Южна Добруджа. Някои от дошлите пренасят имената на селата си от Румънско в България: КамънаНова Камена.

Ако се погледне още по-назад във времето, това са преселници – бежанци от времето на Руско-турските войни в началото на XIX век, намерили спасение от турците, изселили са се от разни части на България, но предимно от селищата от Южния склон на Балкана – от Сливен, Котел и селата около им.

Селото е населено от православни християни. Има един православен храм св. Димитър, но няма свещеник.

Обществени институции

редактиране

Читалище със затихнали функции.

Забележителности

редактиране

До селото се намира старобългарско селище от Ранното Средновековие, което е разкопано от археолозите. Находките са публикувани в монография. Има предположения, че в околностите на селото – в посока към съседното село Скала, се е намирала крепост (сред първите – от времето на хан Аспарух), която обаче не се е запазила.

Макар релефът да е предимно равнинен в посочената местност съществуват природни скални образувания, подобни на хълмовете Царевец и Трапезица във Велико Търново. В същата местност има пещера с прораснало от дъното ѝ и излязло над повърхността дърво, населена с прилепи. Има предания за скрито в нея турско злато.

 
Църква „Св. Димитър“ в Кладенци
 
Църква „Св. Димитър“ в Камъна

Редовни събития

редактиране

Селски сбор на 7 ноември.

Село Кладенци и село Н. Камена са населени с православни християни, наречени преселци, които идват от Румъния, от села около Тулча и Констанца (Кюстенджа) например, като Panduru (Потур), Camena (Камъна), а по-рано живели в Централна България – в Севлиево, Търново, Габрово, Котел и др.

Интересно съвпадение е, че храмовете в Camena и Кладенци са на името на св. Димитър.

Старите имена на селата Panduru (Потур), Camena (Камъна) означават съответно Грънчар и Поезия (Поема).

Библиография

редактиране
  • Станчо Ваклинов, Станислав Станилов. „Кладенци – ранносредновековно българско селище“. Варна, Георги Бакалов, 1981, 88 с.
  • Пламен Николов. „Кан Омуртаг вдигнал могила край Кладенци“

Източници

редактиране