Кладенци (област Добрич)
За другото българско село вижте Кладенци (Област Благоевград).
Кладенци е село в Североизточна България. То се намира в община Тервел, област Добрич.
Кладенци | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 81 души[1] (15 септември 2022 г.) 4,27 души/km² |
Землище | 19,166 km² |
Надм. височина | 252 m |
Пощ. код | 9497 |
Тел. код | 05758 |
МПС код | ТХ |
ЕКАТТЕ | 37157 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Добрич |
Община – кмет | Тервел Симеон Симеонов (ГЕРБ) |
ГеографияРедактиране
Селото се намира в Северозападния край на Добричка област в България, близо до пресечната точка на границите на Шуменска, Силистренска и Добричка области. По забравен от времето на комунизма проект в непосредствена близост до него преминава и завършва малко след това, новият първокласен шосеен път Добрич - Русе. Релефът е равнинен, в близост до селото има освен много земеделски площи, малко по размери и брой пресечени и гористи местности, населени с различни видове диви животни. Обширните поля са прорязани с много и перпендикулярно разположени един спрямо друг "пояси" - полезно наследство от аграрната революция на Вълко Червенков.
КлиматРедактиране
Климатът е типично умерен-континентален. Пролет – малко закъсняваща, но бърза, като развитие. Лято – сухо и много горещо. Есен – дъждовна. Зима – дълга и студена.
ИсторияРедактиране
Селото придобива съвременния си етнически състав от ~100% българи след спогодбата за връщане на Южна Добруджа на България няколко дни след Димитровден 1941 година(едно от малките полезни за България последствия от Втората Световна Война и съюзничеството ни с Третия Райх). Тогава почти всички българи населяващи околностите на Констанца (Румъния) са се преселили в освободените от румънци села в Южна Добруджа. Някои от дошлите пренасят имената на селата си от Румънско в България - Камъна - Нова Камена.
Ако се погледне още по-назад във времето, това са преселници – бежанци от времето на Руско-Турските войни в началото на XIX век, намерили спасение от турците, изселили са се от различни части на България, но предимно от селищата от Южния склон на Балкана - Сливен, Котел и селата около им.
РелигииРедактиране
Селото е населено от православни християни. Има един православен храм св. Димитър, но няма свещеник.
Обществени институцииРедактиране
Читалище със затихнали функции.
Културни и природни забележителностиРедактиране
До селото се намира старобългарско селище от ранното Средновековие, което е разкопано от археолозите. Находките са публикувани в монография. Има предположения, че в околностите на селото – в посока към съседното село Скала се е намирала една от първите – от времето на хан Аспарух – крепости, която обаче не се е запазила. Макар релефът да е предимно равнинен в посочената местност съществуват природни скални образувания подобни на хълмовете във Велико Търново – Царевец и Трапезица. В същата местност има пещера с прораснало от дъното ѝ и излязло над повърхността дърво, населена с прилепи. Има предания за скрито в нея турско злато.
Редовни събитияРедактиране
Селски сбор на 7 ноември.
ДругиРедактиране
Село Кладенци и село Н. Камена са населени с православни християни, наречени преселци, които идват от Румъния - села около Тулча и Констанца (Кюстенджа) например - Panduru (Потур), Camena (Камъна), а по-рано живели в централна България (Севлиево, В.Търново, Габрово, Котел и др.).
Интересно съвпадение е, че храмовете в Camena и Кладенци са на името на св.Димитър.
Старите имена на селата Panduru (Потур), Camena (Камъна) имат значения, съответно Грънчар и Поезия - Поема.
БиблиографияРедактиране
- Станчо Ваклинов, Станислав Станилов. Кладенци – ранносредновековно българско селище. Варна, Георги Бакалов, 1981, 88 с.
- Пламен Николов. Кан Омуртаг вдигнал могила край Кладенци.