Сулина: Разлика между версии

== География ==

В [[античност]]та гръцки колонисти основават тук колонията [[Наракон]], която изчезва в следващите епохи. През [[средновековие]]то тук българите издигат крепост контролираща устието на Дунав и черноморското крайбрежие, около която се формира днешният населен пункт. До падането под [[османска власт]] в селището освен [[българи]] има и [[гърци]] и [[Република Генуа|генуезка]] колония. След църковните реформи на [[Никон (патриарх)|патриарх Никон]] в града и района се заселват много избягали [[руснаци]] староверци т.нар. ''липовани''.

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Сулина е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 881.</ref> В края на декември 1916 г. градът е освободен от българската войска. За началник на порт Селина е назначен капитан-лейтенант Димитър Фичев.<ref>[http://www.morskivestnik.com/compass/news/2009/062009/062009_25.html капитан-лейтенант Димитър Фичев началник порт Сулина]</ref>

До [[Първа световна война|Първата световна война]], селището е близо два пъти по-голямо и с мултиетнически състав - – [[румънци]], [[българи]], [[руснаци|руси]], [[украинци]], [[гърци]], [[евреи]], [[арменци]], [[италианци]], [[Германец|немци]] и др. Многобройни са били гърците - – моряци и търговци, и русите липовани (старообрядци) - – рибари. Днес в града преобладава румънското население.

Старият фар на Дунавската комисия, Гръцката и Липованската (руска старообрядна) църкви от ХІХ в. се считат за забележителности на града, но не са достатъчно поддържани и сами по себе си не са нещо изключително, каквито са простиращата се наоколо изпълнена с живот делта и сблъсъкът на великата река с морските вълни при вливането ѝ в морето. Всяка година Дунав отвоюва от морето ивица, широка няколко метра. Град Сулина е бил на самия морски бряг и на пристанището му е поставен знакът "Морска„Морска миля"миля“. Но реката трупа наноси и до морето има още километри завоювани от сушата само през последните десетилетия. Устието на реката представлява канал, дълъг около 10 км. Той е създаден от наносите на Дунав. Дъното на канала периодично се драгира. На източния край преди немного години е построен колосален фар, висок 40 метра и малък параклис. Той сочи дунавския воден път. В Сулина има наблюдателна станция на [[Дунавска комисия|Дунавската комисия]] по риболова и метеорологична станция. В силуета на града доминира куполът на представителния румънски православен храм, строен през кралската епоха, а самият град се състои само от няколко успоредни на реката дълги улици най-вече на десния бряг, с къси пресечки водещи към реката. Има немалко уютни хотели и пансиони за туристите и няколко ресторанта и кафе-клуба активно посещавани от местните младежи.

Край Сулина има интересно гробище. Гробовете са безименни, защото са на удавници, които реката е донесла от далечни места, от страните, през които тече. Между тези хора има влюбени в реката, които са пожелали да се слеят с нейната вечност, гледайки на Дунава като на божество, на което се дават жертви.

== Личности ==

* {{флагче|България}} [[Михаил Матеев]] (1898 - – ?), български генерал

* {{флагче|България}} {{флагче|Русия}} Парфем Макарев (1886 - – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Панайот Карамфилович]], 2 рота на 14 воденска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 414.</ref>

== Външни препратки ==

== Бележки ==