Политика на единен Китай: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
нерелевантно |
наново |
||
Ред 7:
{{legend|#a3a3a3|Държави без позиция по въпроса}}]]
'''Политиката на единен Китай''' ({{lang-zh|一个中国政策|пинин=yīgèzhōngguózhèngcè}}) е възгледът, че съществува само една държава „Китай“, въпреки съществуването на две правителства, претендиращи за това име – на [[Китай|Китайската народна република]] и на [[Тайван|Република Китай]].
Принципът за единен Китай се признава и от двете китайски правителства в рамките на [[Консенсус от 1992|Консенсуса от 1992]].<ref>Assistant Secretary James Kelly, „The Taiwan Relations Act: The Next Twenty-Five Years,“ testimony before the Committee on International Relations, U.S. House of Representatives, April 21, 2004, p. 32, at http://commdocs.house.gov/committees/intlrel/hfa93229.000/hfa93229_0f.htm</ref> Двете страни са съгласни, че съществува само една суверенна държава, обхващаща континентален Китай и Тайван, но всяка от тях претендира да е нейното легитимно правителство. Против този принцип се обявяват привържениците на [[Тайванско движение за независимост|Тайванското движение за независимост]].
На практика политиката на единен Китай изисква трети страни да поддържат дипломатически отношения само с едно от двете китайски правителства. Повечето държави по света смятат Китайската народна република за легитимната китайска държава, като България е втората държава в света, признала това.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=681445 Плевнелиев: България е един от най-големите приятели на Китай в ЕС]</ref>
== Източници ==
Line 15 ⟶ 17:
[[Категория:Външна политика на Китай]]
[[Категория:Политика на Република Китай]]
| |||