Стрелец (литературен кръг): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м СОРТКАТ редактирано с AWB |
м Disambiguated: Панчо Михайлов (2), Владимир Василев, Георги Константинов |
||
Ред 3:
Замисълът на организаторите е да се противопоставят или да преодолеят тези две тенденции. Една от основните идеи в програмата на в. “Изток” е за национално издигане до европейско ниво, но на органична родна основа. Европеизацията и универсализацията са преобладаващите теми, поместват се и очерци за видни актуални личности.
Стопанин и редактор на вестника е заможният аптекар Теодор Милев, свободен интелигент, живял и учил в Германия, близък приятел на граф Херман фон Кайзерлинк. Редакторската част от сътрудническата група се събира всяка седмица у Теодор Милев. Приятелската и идейна група се е състояла от Теодор Милев, [[Константин Гълъбов]], [[Чавдар Мутафов]], [[Фани Попова-Мутафова]], [[Асен Златаров]], [[Атанас Илиев (психолог)| Атанас Илиев]], [[Кера Илиева]], [[Атанас Далчев]], [[Димитър Пантелеев]], [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]], Георги Караиванов, [[Светослав Минков]], Кирил Кръстев.
За кръстник на кръга се смята заглавието на стихосбирката “Стрелец” ([[1924]]) на [[Димитър Пантелеев]], но аналогията с Гео-Милевите “[[Везни (списание)|Везни]]” (от руското “Весы”) също е спомогнала да се изходи от зодиакалното съзвездие и зодията “Стрелец” (Sagitarius). Във в. “Изток” от [[1 октомври]] [[1926]] г. [[Константин Гълъбов]] помества статията “Към младежта”, подписана за първи път от името на кръга “Стрелец”. През [[1926]] г. заедно с литературния кръг “Стрелец” се създава и малко издателство (библиотека) със същото име. Вестник “Стрелец” се образува от сътрудници на вестник “[[Изток (вестник)|Изток]]” и недоволни сътрудници на списанията “[[Златорог]]” и “[[Хиперион (списание)|Хиперион]]”.
Предприетата стъпка била да се излезе от морализаторския дух на в. Изток, от еклектичния естетизъм на “Златорог” и да се преодолеят символистичните позиции на “Хиперион”. Важна предпоставка за формирането на кръга “Стрелец” е стълкновението във възгледите и дейността на двамата видни редактори критици [[Константин Гълъбов]] и [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]].
Друг важен фактор за появата на кръга е притегателната сила на все по-интензивното след войните движение “Родно изкуство”, което включва художниците [[Иван Милев]], [[Владимир Димитров - Майстора]], [[Иван Пенков]], [[Васил Стоилов]], [[Иван Лазаров]], [[Цанко Лавренов]], [[Дечко Узунов]], [[Илия Петров]]. Това движение се обявява за една неофолклорна тематика и декоративна стилистика, но оплодена от западното образование и контакти на повечето от художниците.
Основен изразител на тази евро-българска идеология става Константин Гълъбов със своите статии и есета. Седмичникът “Стрелец” излиза в 12 броя, от [[6 април]] до [[23 юни]] [[1927]] г. Главни редактори на вестника са Константин Гълъбов и Чавдар Мутафов. Литературни статии пишат Константин Гълъбов, Атанас Илиев, [[Георги Константинов (критик)|Георги Константинов]], проф. [[Стефан Младенов]], Кирил Кръстев, с театрални отзиви сътрудничи Вера Бояджиева-Фол. С проблемни статии участва и д-р [[Янко Янев]]. Едни от най-ценните статии в седмичника са критичните разбори на Чавдар Мутафов, посветени на видни български художници.
Литературният кръг “Стрелец” също се оформя около интимно приятелско ядро, което се събира всяка седмица у някои от членовете. Редовни гости на тези срещи са [[Константин Гълъбов]], [[Чавдар Мутафов]], Георги Караиванов, Пантелей Карасимеонов, [[Атанас Далчев]], [[Димитър Пантелеев]], Кирил Кръстев, [[Панчо Михайлов (белетрист)|Панчо Михайлов]], [[Светослав Минков]], [[Атанас Илиев (просветен деец)|Атанас Илиев]] и Кера Илиева. Вестникът спира да излиза, защото неговата изисканост и новаторско мислене не са намерили широк читателски прием.
== Външни препратки ==
| |||