Църногорски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 27:
Църногорският манастир е съществувал по време на [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. През [[османско владичество|турското робство]] неколкократно е бил разрушаван от поробителя и възстановяван от българите. Последно манастирът е бил възстановен [[Хилендарски манастир|хилендарски монаси]] от [[Света гора]], открили заровено [[аязмо]] с лековита вода.
Първоначално манастирът се е намирал в местността „Китка“ в подножието на връх [[Тумба (Черна гора)|Тумба]] (1129 м.). Най-старите манастирски постройки са датирани около ХІ – ХІІ век. От това време направените проучвания на старото и новото му място разкриват запазени останки от правоъгълно монашеско крило на манастира и на правоъгълна защитна кула. Такива защитни съоръжения са били обичайни за утвърдените манастири през Второто Българско царство. Защитавали са Рилския, Хилендарския, Зографския манастири. По време на Второто българско царство манастира е притежавал богато стопанство и множество имоти, дарени му от българските царе и боляри. Манастирът не е пострадал тежко при османското нашествие и се е наложил като средище на обществения живот на българите от съседните околии – Царибродска, Пиротска, Брезнишка, Софийска, Радомирска. Ежегодно край стените на манастира е ставало голямо пазарище. През 16 в. в обителта се помещавало и килийно училище. Около 1737 – 1739 г., обаче, пиротските турци започнали да гледат на многолюдния ежегоден събор на манастира като на конкурентен пазар, засенчващ прохождащия им Пиротски панаир. Те инсценирали сбиване на един от храмовите празници на манастира, на който бил убит турчин. Това дало повод за масово клане. Светата обител била подпалена, а софийският митрополит бил посечен и издъхнал във „Владишка планина“. След това манастирът бил ограбен и разрушен. И днес личат следи от основите му. Пламъците унищожили и манастирската библиотека с ценни църковнославянски богослужебни книги, кондиката и други манастирски документи.
Само след няколко години хилендарски монаси, които открили лековития извор в близост до сегашните постройки на манастира решили да преместят манастира до него. С помощта на местното население били построени килиите, стопанските постройки и сегашната църква. Участвали хората от селата Гигинци, Бегуновци, Ноевци, Кошерево, Селищен дол, Габров дол, Беренде, Ярджиловци и др. Отначало били построени килии и постройки за битови и стопански нужди (фурна, хамбар, магерница). По-късно, по инициативата на двама братя-свещеници от с. Бегуновци, е построена сегашната църква. Впоследствие те приели монашество с имената Хрисант и Иларион.
| |||