Помпей Велики: Разлика между версии

Роден е през [[106 пр.н.е.]] Баща му, [[Гней Помпей Страбон]], бил известен пълководец, но политическата му кариера била твърде неуспешна. Докато бил на служба при [[Сула]], той бил естествен враг на [[Гай Марий]], [[Квинт Серторий|Серторий]], [[Луций Корнелий Цина|Цина]] и др., но същевременно му се наложило да оглави олигархичната войска при битката при порт Колина, тъй като точно през тази година ([[87 пр.н.е.]]) му било отказано [[Консул (Древен Рим)|консул]]ство. Помпей Младши, започнал военната си кариера под командването на баща си, заедно с него бил подложен на неприязънта на противниковата партия, особено след смъртта на баща си, когато му се наложило да се защитава от обвинения в разхищение на държавни пари (част от средствата, получени при превземането на Аскула). Все пак, с помощта на Марций Филип и Квинт Хортензий, той спечелва делото пред претора Публий Антистий, който скоро му става тъст. По това време Помпей постъпва на служба при [[Луций Корнелий Цина|Цина]], но тъй като омразата към баща му не била забравена сред тогавашните революционери, той скоро е принуден да се оттегли в провинцията. През [[83 пр.н.е.]] г., когато Сула нахлува в [[Италия]], Помпей решава да премине на негова страна, набързо вербува три [[легион]]а в района, където е имението му и жителите симпатизират на семейството му. След като разгонва привържениците на [[Гней Папирий Карбон (имеконсул 85 пр.н.е.)|Карбон]], Помпей пресреща войските на Сула, като по пътя разбива съюзната армия на Карина, Клелия и [[Марк Юний Брут]] и превзема много градове.

Настъпвайки заплашително с войските си към Рим, той изисква за себе си консулство за периода от 70 години и нов [[триумф]], а за войниците си, земя. Като претендент за второто консулско място се явява [[Марк Лициний Крас]]. Изборите завършват с победа на Помпей. Той изпълнява обещанията си за демократизация: на народните трибуни са възстановени предишните права, съсловието на конниците получава равни със [[сенат]]орите права да участва в съдилищата, на цензурите е върната предишната власт. В ръцете на Помпей е покорната войска, настроението на народа е благоприятно, противниците са принудени да замълчат, но Помпей не се решава да направи решителната крачка и да стане единовластен император и разпуска войската. Напускайки длъжността консул, Помпей живее като частно лице до [[67 пр.н.е.]], когато [[Авъл Габиний|Габиний]] прокарва два закона: единия за отзоваването на [[Лукул]] от [[Азия]], където води война с [[Митридат VI (Понт)|Митридат]], а другия – за назначаването на главнокомандващ за борба с морските пирати.

През пролетта на [[67 пр.н.е.]] Помпей, заедно с войските си, състоящи се от 120 000 пехотинци и 5 000 конници и 500 кораба, навлизат в морето, което предварително е разделено на 13 участъка, всеки един поверен на отделен [[легат]]. Помпей бил решил да очисти от пирати преди всичко Сицилийските и Африканските води, което успява да направи само за 40 дена. След това с 40-те си най-добри кораба той се отправя към [[Киликия]] – главното гнездо на пиратите, превзема Антикраг, Краг, разорява селищата и замъците на пиратите, пленява около 400 кораба, избива около 10 000 човека и бързо приключва войната в източната част на морето. От лятото на [[67 пр.н.е.]] търговията и живота в тази част на Рим отново поемат в обичайното си русло. Междувременно, след първия закон на Габиний, Лукул е отзован от [[Мала Азия]] и на негово място е изпратен Глабрион, но по това време Помпей е приключил с пиратите и очаквал да получи пълномощия за война с [[Митридат VI (Понт)|Митридат]]. Един от привържениците му, трибунът Гай Манилий, внася в народното събрание предложение за назначаването на Помпей за наместник на [[Витиния]] и [[Киликия]], както и да му бъде възложена войната против [[Тигран II|Тигран]] и [[Митридат VI (Понт)|Митридат]], като при това му се запазят предишните пълномощия. Новият закон е приет с невероятно единодушие.

[[Юлий Цезар]], който с поддръжката на Помпей, все още ползващ се с подкрепата на народа заема позиции срещу сенатската партия. Помага му и [[Крас]] и [[Юлий Цезар]] получава желаното консулство. Съставен е първият [[Триумвират]] ([[60 пр.н.е.]]), а през [[59 пр.н.е.]] Цезар става консул. През същата година са въведени закони, потвърждаващи направените от Помпей назначения на изток и в [[Кампания]] се раздават поземлени участъци за ветераните. Благодарение на войската, която е на разположение на триумвирата, благоразположението на народа и поддръжката на прослойката на конниците, които получили значителни облекчения, сенатската партия търпи поражение и властта преминава изцяло в ръцете на триумвирата. Именно по това време, с цел да закрепи съюза, Цезар дава дъщеря си [[Юлия Цезарис (дъщеря на Юлий Цезар)|Юлия]] за съпруга на Помпей. Когато Цезар заминава през [[58 пр.н.е.]] в Галия, Помпей на чело на специална комисия започва да раздава земя. По същото време в Рим започва недоволство под водачеството на [[демагог|демагозите]], сред които най-отявлен бил [[Клодий Езоп|Клодий]]. Самият Помпей скоро се оказва в списъка на преследваните. Клодий и поддръжниците му неведнъж го нападат и обсаждат дома му. Бездействието на Помпей в Рим, на фона на победите на Цезар в Галия обръщат общественото мнение срещу него. Когато Помпей, желаейки да си върне предишната власт и пълномощия предлага да бъде назначен за 5-годишен срок за [[проконсул]], за да уреди въпроса с хляба, като му се предоставят войски и средства, предложението му е прието, но със значителни ограничения – Помпей не получава нито войска, нито пари. По това време Помпей започва да се отнася отрицателно към Цезар, виждайки в него опасен противник и конкурент.