Пакт „Рибентроп-Молотов“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 146:
Според една от оценките, пактът за ненападение не съдържа нищо необичайно и сам по себе си представлява типичен пакт за ненападение. Окончателният вариант на т. 2 на Договора предполага спазването на неутралитет в случай, че една от страните стане обект на нападение от страна на трета държава.
 
Според други мнения няма точка в договора, която да неутрализира ефекта му, в случай че една от страните по договора се ангажира в агресия. A. A. Пронин уточнява, че договорът е тясно свързан с тайният протокол и не бива да бъде оценяван отделно от него, както и извън конкретната геополитическа ситуация в онези дни. Тайният протокол затвърждава интереса на [[СССР]] в балтийските страни Латвия, Естония както и във Финландия, а на Германия - – в Литва, Полша, Висла, Сан, Вилнюс. Съветският съюз подчертава своя интерес към Бесарабия, на което Германия не се противопоставя. Допълнителният протокол се оценява от A. A. Пронин като правно неправомерен, тъй като се засягат трети страни.
 
=== Последици от договора ===