Подкаменна Тунгуска: Разлика между версии

Река Подкаменна Тунгуска води началото си под името Катанга (641 km), на 525 m н.в. в северната част на Ангарското възвишение (рус. Ангарский кряж), в северозападната част на [[Иркутска област]]. Първите 640 km тече в северна и северозападна посока под името Катанга в широка и дълбока долина и е типично планинска река, с бързо течение (до 3- – 4 m/s), прагове и теснини. След село Ванавара реката завива на запад и до устието си протича през централната част на [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]]. Тук долината ѝ се разширява, но запазва своя полупланински облик. На много места реката прорязва напречно твърди вулкански скали (т.н. трапи) и образува тесни дефилета. Изветрелите и оголени вулкански породи образуват по бреговете ѝ характерни стълбовидни остатъчни скали наречени „стълбове“. След устието на река Тайга (ляв приток) Подкаменна Тунгуска завива на северозапад, а след устието на [[Чуня]] – отново на запад. Между устията на левите си притоци [[Велмо]] и Голяма Черна Подкаменна Тунгуска образува голяма дъга, изпъкнала на север, след което отново поема на запад. Тук долината ѝ се разширява над 20 km, но са характерни множество бързеи по течението ѝ. Влива се отдясно в река [[Енисей]] при нейния 1571 km, на 27 m н.в., при село Подкаменна Тунгуска, Красноярски край. В долното течение на реката при преминаването ѝ през твърдите вулкански скали образува множество прагове, които затрудняват корабоплаването по нея. По-известните прагове са: ''Голям'' на 535 km от устието, ''Полигузки'' (471- – 474 km), ''Мъчен'' (417 km), ''Велмински'' (254 km) и др.

Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното (60%), дъждовно (16%), подземно (24%). Пълноводието е от началото на май до края на юни, а в долното течение – до началото на юли. От юли до октомври е лятното маловодие, което се прекъсва в отделни години с повишаване на нивото до 5,5 m по време на поройни дъждове. Среден годишен отток в устието 1587,18 m³/s, а по време на пълноводието достига до 3500035 000 m³/s. Ледовите явления по реката започват от средата на октомври, като есенният ледоходът продължава от 7 до 16 денонощия. Окончателно Подкаменна Тунгуска замръзва в края на октомври, а се размразява в средата на май. Пролетния ледоход продължава от 5 до 7 денонощия в горното течение, до 10 в долното, развива се бурно и се получават задръствания по течението на реката, като нивото ѝ се повишава в някои участъци до 30 m. Зимното подхранване е много слабо поради тотова, че водосборнияводосборният басейн на реката се намира в зоната на вечната замръзналост и е от порядъка от 3 до 15 m³/s, като общияобщият зимен отток е едва 11% от годишния.

Река Подкаменна Тунгуска е плавателна на 1146 km от устието си, като по време на пълноводието големи речни съдови достигат до село Байкит (на 571 km от устието), а нагоре – плитко газещи катери и [[Баржа|баржи]]. През останалото време, когато реката е замръзнала е плавателна на 282 km, до устието на река [[Велмо]].

Името на реката придобива световна известност, когато на на 17(30) юни 1908 г., на 64 km на север-североизток, на {{coord|60|54|07|N|101|55|40|E}}, край река Хушма, десен приток на Чамба, която е десен приток на Подкаменна Тунгуска пада т.н. [[Тунгуски метеорит]] и причинява големи поражения в района