Петър Богдан: Разлика между версии

Петър Богдан Бакшев – Деодат – е роден през 1601 година в [[Чипровци]]. Богдан е рожденото, а Петър – монашеското му име. Последното му е дадено след постъпването във Францисканския орден – може би по негова молба в чест на първия му учител и благодетел епископ [[Петър Солинат]]. Държал и на първото си име и затова почти винаги се подписвал ''Петър Богдан''.▼

Постъпил на учение и „послушничество“ през 1612 г. във францисканския манастир в Чипровци и тъй като бил способен, епископ Петър Солинат го взел изцяло под свое покровителство. Той го изпраща да учи в Илирийския колеж в [[Лорето (Марке)|Лорето]], където е записан с фамилно име Бакшич. През 1618 г. го приели в редовете на монасите католици от ордена на францисканците. От 1620 г. до 1623 г. учи в католическото училище в манастира „Свети Франциск“ в [[Анкона]], [[Италия]]. През 1622 г. е ръкоположен за свещеник и е избран за викарий при [[Петър Солинат]]. От 1623 г. продължава образуванието си в Климентинския колеж в Клементинската колегия, по-висше духовно училище в Рим, което завършва през 1627 г. След кратък престой в Чипровци през 1628 г. епископ [[Илия Маринов]] отново изпраща Петър Богдан да учи в манастира „Арачели“ в Рим – до 1630 г., когато окончателно се завърнал в родното си място.<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/plovdiv.html СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОПИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ФИЛИПОПОЛИС (ПЛОВДИВ)]</ref> Владеел много езици: латински, италиански, гръцки, хърватски, сръбски, руски, влашки, турски. Отличавал се с голямата си любов към книгите и историята и разбирал изключителната важност и нужда от народна просвета, от добре уредени училища за българските деца. Той е първия дипломиран българин с висше образование.▼

На събора на Българската католическа кустодия през 1630 г. в Чипровци Петър Богдан бил избран за ''кустос'' (религиозен водач във франсискански орден). През тези години по негова инициатива започнала и подготовката за въстание. Все по това време се проявил и като книжовник – превел в Чипровци и отпечатал в Рим през 1638 г. първата си книга. През 1637 г. бил назначен за помощник на епископ [[Илия Маринов]], а след година – утвърден за галиполски епископ, въпреки че по това време около Мраморно море и на полуостров Галиполи не живеели никакви католици.<ref name="cholov">[http://www.promacedonia.org/chipr/chipr_11.html Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г., ТЕ ЗАПАЛИХА ФАКЕЛА...]</ref>▼

През 1640 година той съставил доклад до папата за състоянието на българските земи. На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов. Едновременно с това той бил назначен и за апостолически викарий във Влашко и Молдова. Петър Богдан успял да издейства от Ватикана [[Софийско-пловдивска епархия|Софийската епископия]] да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влашко и Молдова. Петър Богдан станал първият софийски католически архиепископ през 1642 г. През същата година излязла от печат нова негова преводна книга – „Благосъкровище небесно“ (разкази за живота на Мария Богородица).<ref name="cholov" />▼