Петър Богдан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки
Ред 13:
== Биография ==
[[File:Coat of Arms of Bulgaria by Petar Bogdan Bakshev 17th century.jpg|мини|240п|Герб на България според Петър Богдан ]]
Петър Богдан Бакшев – Деодат – е роден през 1601 година в [[Чипровци]]. Богдан е рожденото, а Петър – монашеското му име. Последното му е дадено след постъпването във Францисканския орден – може би по негова молба в чест на първия му учител и благодетел епископ [[Петър Солинат]]. Държал и на първото си име и затова почти винаги се подписвал ''Петър Богдан''.
 
Петър Богдан Бакшев – (Деодат –) Бакшев е роден през 1601 година в [[Чипровци]] в семейство на търговци или занаятчии. Богдан е рожденото, а Петър – монашеското му име. Последното му е дадено след постъпването във Францисканския орден – може би по негова молба в чест на първия му учител и благодетел епископ [[Петър Солинат]]. Държал и на първото си име и затова почти винаги се подписвал ''Петър Богдан''.{{hrf|Чолов|2008|147}}
Постъпил на учение и „послушничество“ през 1612 г. във францисканския манастир в Чипровци и тъй като бил способен, епископ Петър Солинат го взел изцяло под свое покровителство. Той го изпраща да учи в Илирийския колеж в [[Лорето (Марке)|Лорето]], където е записан с фамилно име Бакшич. През 1618 г. го приели в редовете на монасите католици от ордена на францисканците. От 1620 г. до 1623 г. учи в католическото училище в манастира „Свети Франциск“ в [[Анкона]], [[Италия]]. През 1622 г. е ръкоположен за свещеник и е избран за викарий при [[Петър Солинат]]. От 1623 г. продължава образуванието си в Климентинския колеж в Клементинската колегия, по-висше духовно училище в Рим, което завършва през 1627 г. След кратък престой в Чипровци през 1628 г. епископ [[Илия Маринов]] отново изпраща Петър Богдан да учи в манастира „Арачели“ в Рим – до 1630 г., когато окончателно се завърнал в родното си място.<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/plovdiv.html СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОПИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ФИЛИПОПОЛИС (ПЛОВДИВ)]</ref> Владеел много езици: латински, италиански, гръцки, хърватски, сръбски, руски, влашки, турски. Отличавал се с голямата си любов към книгите и историята и разбирал изключителната важност и нужда от народна просвета, от добре уредени училища за българските деца. Той е първия дипломиран българин с висше образование.
 
ПостъпилПрез на1612 учениегодина истава „послушничество“ през 1612 г.послушник във францисканския манастир в Чипровци, икъдето тъйпривлича катовниманието бил способен,на епископ Петър Солинат го взел изцяло под свое покровителство.{{hrf|Чолов|2008|147}} {{факт|Той го изпраща да учи в Илирийския колеж в [[Лорето (Марке)|Лорето]], където е записан с фамилно име Бакшич.|2017|8|19}} През 1618 г.година гостава приелимонах, вслед редовете на монасите католици от ордена на францисканците. От 1620 г. до 1623 г.което учи в католическото училище в манастира „Свети Франциск“ в [[Анкона]], [[Италия]].{{hrf|Чолов|2008|147}} През 1622 г. е ръкоположен за свещеник и е избран за викарий при [[Петър Солинат]]. От 1623 г.година продължава образуваниетообразованието си в Климентинския колеж в Клементинската колегия, по-висше духовно училище в [[Рим]], което завършва през 1627 ггодина.{{hrf|Чолов|2008|147}} След кратък престой в Чипровци през 1628 г. епископ [[Илия Маринов]] отново изпраща Петър Богдан да учи в манастира „Арачели“отново в Рим –Италия до 1630 ггодина.,{{hrf|Чолов|2008|147}} когато окончателно се завърнал в родното си място.<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/plovdiv.html СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОПИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ФИЛИПОПОЛИС (ПЛОВДИВ)]</ref> ВладеелВладеещ много езици: – латински, италиански, гръцки, хърватски, сръбски, руски, влашки, турски.{{hrf|Чолов|2008|147}} Отличавал се с голямата си любов към книгите и историята и разбирал изключителната важност и нужда от народна просвета, от добре уредени училища за българските деца. {{факт|Той е първия дипломиран българин с висше образование.|2017|8|19}}
На събора на Българската католическа кустодия през 1630 г. в Чипровци Петър Богдан бил избран за ''кустос'' (религиозен водач във франсискански орден). През тези години по негова инициатива започнала и подготовката за въстание. Все по това време се проявил и като книжовник – превел в Чипровци и отпечатал в Рим през 1638 г. първата си книга. През 1637 г. бил назначен за помощник на епископ [[Илия Маринов]], а след година – утвърден за галиполски епископ, въпреки че по това време около Мраморно море и на полуостров Галиполи не живеели никакви католици.<ref name="cholov">[http://www.promacedonia.org/chipr/chipr_11.html Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г., ТЕ ЗАПАЛИХА ФАКЕЛА...]</ref>
 
На събора на Българската католическа кустодия през 1630 г. в Чипровци Петър Богдан бил избран за ''кустос'' (религиозен водач във франсискански орден). През тези години по негова инициатива започнала и подготовката за въстание. Все поПо това време се проявил и като книжовник – превел в Чипровци и отпечатал в Рим през 1638 г. първата си книга. През 1637 г.година бил назначен застава помощник на епископ [[Илия Маринов]], а след година – утвърден застава галиполскититулярен епископ, въпреки че по това време около Мраморно море и на полуостров [[Галиполи не живеели никакви католици]].<ref name="cholov">[http://www.promacedonia.org/chipr/chipr_11.html Петър {{hrf|Чолов, Чипровското въстание 1688 г., ТЕ ЗАПАЛИХА ФАКЕЛА...]</ref>|2008|148}}
През 1640 година той съставил доклад до папата за състоянието на българските земи. На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов. Едновременно с това той бил назначен и за апостолически викарий във Влашко и Молдова. Петър Богдан успял да издейства от Ватикана [[Софийско-пловдивска епархия|Софийската епископия]] да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влашко и Молдова. Петър Богдан станал първият софийски католически архиепископ през 1642 г. През същата година излязла от печат нова негова преводна книга – „Благосъкровище небесно“ (разкази за живота на Мария Богородица).<ref name="cholov" />
 
През 1640 година той съставил доклад до папата за състоянието на българските земи. На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов., Едновременнокато ссъщевременно това той бил назначенстава и за апостолически викарий въвза Влашко и Молдова.{{hrf|Чолов|2008|148}} ПетърПрез Богдан1642 година успялуспява да издейства от Ватикана [[Софийско-пловдивска епархия|Софийската епископия]] да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влашко и Молдова., Петър Богдан станалставайки първият софийски католически архиепископ през 1642 г.{{hrf|Чолов|2008|148}} През същата година излязла от печатотпечатва нова негова преводна книга – „Благосъкровище небесно“с (разкази за живота на Мария Богородица).<ref name="cholov" />„Благосъкровище небесно“.{{hrf|Чолов|2008|148}}
 
Поради нарастване на структурата на Католическата църква в България, Петър Богдан прави предложение през 1643 г. Конгрегацията за разпространение на вярата да отдели от Софийската архиепископия земите на Централна и Североизточна България.<ref name=":0" />
 
Около средата на XVII век сред старата Чипровска аристокрация постепенно се оформя идеята за католическата вяра да бъде използвана за българската национална идея и тя да бъде легализирана пред католическия запад и да бъде превърната в национална институция, на която да бъде базирана възстановената българска държава. Така тези идеи представляват и предвестник на българското национално [[Възраждане]]. Заедно с [[епископ]] [[Петър Парчевич]] и [[Франческо Соймирович]] Бакшев посещава редица владетели на държави от [[Централна Европа]] с цел да ги подбудят да формират християнска коалиция срещу [[османци|османските турци]] и да предприемат военен поход срещу тях, който да доведе до освобождението на [[България]].<ref name=":0" />
 
През 1644 година Петър Богдан пътува до влашката столица [[Търговище (Румъния)|Търговище]] и се среща с войводата [[Матей I Басараб]]. В края на 1649 година отново е в Търговище, заедно с чипровския кнез [[Франческо Марканич]] и други първенци, след което [[Петър Парчевич]] е изпратен на дипломатическа мисия в търсене на съюзници срещу Османската империя. През следващата година е в Италия, където се среща с Парчевич в [[Анкона]]. През 1655 година се среща със сръбския патриарх [[Гаврило I]], а по-късно и с православния софийски митрополит Мелетий, който го обвинява пред властите в държавна измяна. Петър Богдан е арестуван и успява да избегне наказание с помощта на подкупи.{{hrf|Чолов|2008|103, 105 – 107}}
 
Автор е на първата „[[История на България (Петър Богдан)|История на България]]“, написана един век преди Паисиевата, както и на други книги с историческа тематика като „История на Охрид – столица на България“, „Хроника моравската мисия на Св.Св. Кирил и Методий“, „Призренската епископия“ и други. До сега са известни 7 доклада, различни писма и др. материали, винаги саморъчно написани. Те разкриват интереси и познания по архиология, география, картография, икономика и др.
 
Умира в първите дни на септември 1674 година. Погребан е в олтара на построената и осветена от него църква ”Санта Мария” в [[Чипровец]].
 
== ИзточнициБележки ==
<references />
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Чипровското въстание 1688 г. | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-041-9 | url = http://promacedonia.com/chipr/index.html}}
 
== Вижте също ==