Фотографски филм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор.
Ред 3:
'''Фотографският филм (фотолентата)''' представлява [[целулоид]]на лента, покрита със светлочувствителен материал, върху който се проектира [[образ (оптика)|изображението]]. Филмът е [[Светлочувствителна матрица|матрица]], покрита със светлочувствителни микрокристали от [[сребро|сребърен]] халогенид, които са разпръснати в полимерна среда (обикновено [[желатин]]ова). В началото (през 19 век) в практиката са се използвали [[живак|живачни]] съединения, оловен йодид, меден бромид и др.
 
За да се получи изображение върху филма, той се осветява за определено време. Това време зависи от факторите, определящи [[Експозиция (фотография)|експозиция]]та – отвор на [[Бленда|диафрагма]]та, [[светлочувствителност]] на [[негатив]]а, [[осветеност]] на обекта. Негативът се съхранява на тъмно, за да не може светлината да въздейства на запечатаното изображение, след което се поставя в проявяващ разтвор. Той най-често е воден разтвор на химически вещества: в черно-бялата фотография се използват [[глицин]], [[метол]], [[амидол]] и др. След проявяването негативът се измива, за да не може химикалите да продължат да действат върху него.
 
Филм с т.нар. „[[Leica]]-формат“ има широчина на лентата 35 mm и размер на [[кадър]]а 24х36 mm. Тези фотоленти са поставени в метални или пластмасови касети и имат перфорация по краищата. Това са най-разпространените филми, защото са предназначени за малкоформатните фотоапарати. Те са с различна дължина на лентата – за 12, 24 или 36 кадъра.