Петър Богдан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
| починал-място=[[Чипровци]], [[Османска империя]]
}}
'''Петър Богдан Бакшев''' е [[българи|български]] [[католицизъм|католически]] [[архиепископ]], [[Францискански орден|францисканец]] и книжовник. Той е автор на първата история на България. Един от инициаторите на [[Чипровското въстание]]. Заслугите на Петър Богдан за народностното пробуждане на българите през XVII в. са огромни.
== Биография ==
Ред 22:
През 1640 година той съставил доклад до папата за състоянието на българските земи. На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов, като същевременно става и апостолически викарий за Влашко и Молдова.{{hrf|Чолов|2008|148}} През 1642 година успява да издейства [[Софийско-пловдивска епархия|Софийската епископия]] да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влашко и Молдова, ставайки първият софийски католически архиепископ през.{{hrf|Чолов|2008|148}} През същата година отпечатва нова преводна книга с разкази за живота на Богородица – „Благосъкровище небесно“.{{hrf|Чолов|2008|148}}
Поради нарастване на структурата на Католическата църква в България, Петър Богдан прави предложение през 1643 г. Конгрегацията за разпространение на вярата да отдели от Софийската архиепископия земите на Централна и Североизточна България.
Около средата на XVII век сред старата Чипровска аристокрация постепенно се оформя идеята за католическата вяра да бъде използвана за българската национална идея и тя да бъде легализирана пред католическия запад и да бъде превърната в национална институция, на която да бъде базирана възстановената българска държава. Така тези идеи представляват и предвестник на българското национално [[Възраждане]]. Заедно с [[епископ]] [[Петър Парчевич]] и [[Франческо Соймирович]] Бакшев посещава редица владетели на държави от [[Централна Европа]] с цел да ги подбудят да формират християнска коалиция срещу [[османци|османските турци]] и да предприемат военен поход срещу тях, който да доведе до освобождението на [[България]].
През 1644 година Петър Богдан пътува до влашката столица [[Търговище (Румъния)|Търговище]] и се среща с войводата [[Матей I Басараб]]. В края на 1649 година отново е в Търговище, заедно с чипровския кнез [[Франческо Марканич]] и други първенци, след което [[Петър Парчевич]] е изпратен на дипломатическа мисия в търсене на съюзници срещу Османската империя. През следващата година е в Италия, където се среща с Парчевич в [[Анкона]]. През 1655 година се среща със сръбския патриарх [[Гаврило I]], а по-късно и с православния софийски митрополит Мелетий, който го обвинява пред властите в държавна измяна. Петър Богдан е арестуван и успява да избегне наказание с помощта на подкупи.{{hrf|Чолов|2008|103, 105 – 107}}
Ред 45:
* [http://pbogdan.free.bg/ Страница за Петър Богдан]
* Тодорова, Олга. Петър Богдан. – В: Бележити българи (под ред. на Пл. Павлов), том 4. С., „Световна библиотека“, 2012.
*
{{пост начало}}
| |||