Йоханес Брамс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
+ Нормативен контрол, дребни
Ред 29:
[[Файл:Brahms geburtshaus in Hamburg.jpg|мини|upright|Родната къща на Брамс – семейството живее в част от първия етаж]]
 
Йоханес Брамс е роден на 7 май 1833 година в град [[Хамбург]], който по това време е независима държава. Баща му, Йохан Якоб Брамс (1806 – 1872), идва в града през 1826 година от областта [[Дитмаршен]], за да стане музикант. Той свири на различни интрументиинструменти, но обикновено е наеман като изпълнител на [[валдхорна]] и [[контрабас]]. През 1830 година той се жени за Йохана Хенрика Кристиане Нисен (1789 – 1865), шивачка, която е 17 години по-възрастна от него, но дотогава не се е омъжвала. Йоханес Брамс има по-голяма сестра, Елизабет, и по-малък брат, Фридрих.{{hrf|Swafford|1999|14 – 16}} Фридрих също става пианист, но засенчен от славата на брат си, живее известно време в [[Каракас]], преди да се върне като учител в Хамбург.{{hrf|Musgrave|2000|13}}
 
През 1830 година Йохан Якоб Брамс става валдхорнист в Хамбургската милиция,{{hrf|Hoffmann|1999|3 – 4}} а след това – контрабасист в Градския театър и Филхармоничното дружество. Първоначално семейството живее в квартала Генгефиртел близо до пристанището, но с подобряване на материалното им положение се преместват в малка къща в Дамторвал.{{hrf|Hoffmann|1999|4 – 8}}
Ред 39:
Композициите на Брамс от този период включват музика за пиано, камерна музика и произведения за мъжки вокален хор. През 1849 година хамбургското издателство „Кранц“ публикува под псевдонима Г. В. Маркс негови аранжименти и фантазии за пиано. Най-ранните произведения, признати от самия Брамс – „Скерцо“ и песента „Хаймкер“ – датират от 1851 година. По-късно Брамс систематично унищожава ранните си произведения, като дори през 1880 година пише на своята приятелка Елизе Гиземан да му изпрати негов ръкопис с хорова музика, за да може да го унищожи.{{hrf|Hoffmann|1999|16, 18 – 20}}
 
Историите за това, че обеднелият млад Брамс е свирил в кръчми и бордеи, имат анекдотичен произход и съвременните изследователи ги отхвърлят. СемествотоСемейството на Брамс е относително заможно, а законодателството на Хамбург стриктно забранява достъпа на малолетни до публичните домове и изпълнението на музика в тях.{{hrf|Swafford|2001|268 – 275}}{{hrf|Hoffmann|1999|12 – 14}}
 
=== Шуман и Войната на романтиците ===
Ред 88:
По това време Йоханес Брамс вече е признат за водеща фигура в света на музиката. Той е част от журито, което на три пъти, през 1875, 1876 и 1877 година, присъжда Виенската държавна награда на тогава неизвестния композитор [[Антонин Дворжак]], когото препоръчва на своя издател Зимрок. Двамата се срещат за пръв път през 1877 година и Дворжак посвещава на Брамс своя [[Струнен квартет №9]].{{hrf|Swafford|1999|444 – 446}} Брамс започва да получава и различни държавни отличия – през 1874 година [[Лудвиг II Баварски]] му дава Ордена на Максимилиан, а през 1881 година любителят на музиката [[Георг II]] го награждава с ордена на [[Саксония-Майнинген]].{{hrf|Musgrave|1999|xv}}{{hrf|Musgrave|2000|171}}{{hrf|Swafford|1999|467}}
 
По това време Брамс решава да промени външния си вид – след като винаги е ходел гладко обръснат, през 1878 година той изненадва приятелите си, като си пуска брада. През септември той пише на диригента [[Бернхард Шолц]]: „Пристигам с голяма брада! Подгответе съпругата си за ужасяваща гледка.“{{hrf|Hofmann|2010|57}} Певецът [[Джордж Хеншел]] как след един концерт видял „мъж, непознат за мен, доста здрав, със среден ръст, дълга коса и голяма брада. С много дебел и дрезгав глас той се представи като „музикален директор Мюлер“... миг по-късно всички се смеехме неудържимо на пълния успех на дегизировката на Брамс“. Случаят демонстрира и любовта на Брамс към шегите.{{hrf|Musgrave|2000|4, 6}}
 
=== Последни години ===
Ред 121:
 
{{романтизъм}}
{{Нормативен контрол}}
 
{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Брамс, Йоханес}}
[[Категория:Германски композитори]]
[[Категория:Германски пианисти]]