Преврат от 18 брюмер: Разлика между версии

'''Превратът от 18 брюмер''' ({{Lang-fr|Coup d'État du 18 brumaire}}) е държавен преврат във [[Франция]], проведен на 18 брюмер VIII година от [[Първа френска република|Първата френска република]] ([[9 ноември]] [[1799|1799 г.]] по [[Григориански календар|Грегорианския календар]]), в резултат на което е свалена от власт [[Директория|Директорията]]та, разпуснати са законодателните органи (Съвет на петстотинте и Съвет на старейшините) и е създадено ново правителство ([[Френски консулат|ново правителство]]) начело с [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]]<ref>{{Cite web|accessdate=2015-11-13|title=Всемирная история. Энциклопедия. Том 6|url=http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000036/st050.shtml|publisher=historic.ru}}</ref>.

Към [[1799|1799 година]] [[Директория|Директорията]]та губи авторитет в очите на обществото. Най-влиятелният политик от умерено-републиканската партия, директорът [[Еманюел Сийес|Сийес]], отдавна вече обмисля замяна на  конституцията от година III и изготвя свой собствен проект на държавното устройство, което, по негово собствено мнение,  да даде стабилност вътре в страната. С тази цел той започва да обединява всички антидемократични настроени елементи сред тогавашните политически фигуриполитици, които не желаят реставрация на [[Бурбони|Бурбоните]]те. Той успява да убеди в полза на своя план много от членовете на двата съвета, които започват да се наричат реформатори.

След като научава за плановете на Сийес, [[Наполеон I|Бонапарт]] се споразумява с него, и двамата много бързо  подготвят държавен преврат, с цел въвеждане на нова конституция. Войниците боготворят Наполеон, а останалите генерали, по различни съображения, не са пречка. Сийес разпространява слух за опасен якобински заговор и се взема решение заседанията на двата Съвета да се преместят извън Париж, в Сен-Клу. Изпълнението е възложено на генерал Бонапарт; който получава правото да взема всички мерки, необходими за сигурността на републиката. Местните въоръжени сили трябва да му се подчиняват, а всички граждани се задължават да му оказват помощ.

На 9 ноември военни части, верни на Бонапарт, окупират ключови точки в Париж. Според предварителната договорка двама директори – Сийес и Дюко – подават оставка, а Талейран уговаря [[Пол Барас]] е уговорен от Талейран да се оттегли. Двамата якобински директори Гойе и Мулен са арестувани и затворени в Люксембургския дворец. В края на деня Бонапарт контролира Париж. Така Директорията на практика е разпусната.

На 10 ноември членовете на двата Съвета са транспортирани към крепостта Сен Клу. Посрещнати са от 6 000 войници, недоволни от забавянето на заплатите им. Бонапарт говори пред Съвета на старейшините, аргументирайки смяната на правителството. Изслушан е в мълчание и Съветът гласува в подкрепа на предложението специален манифест. След това Бонапарт се обръща към Съвета на петстотинте, където е посрещнат с протестни викове и обиди от якобинците, които го заплашват с арест. Люсиен Бонапарт казва на войниците отвън, че Бонапарт е в опасност и те нахлуват в залата, прекъсвайки заседанието и разгонвайки депутатите. Бонапарт, Сийес и Дюко стават временни консули на [[Френски консулат|новото правителство]].