Разлика между версии на „Статуя на Свободата“

добавки по ен:
(добавки по ен:)
(добавки по ен:)
 
=== Проектиране ===
{{раздел-мъниче}}
 
Бартолди и Лабуле предварително обмислят как по най-добър начин да представят идеята за американската свобода.{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} В ранната американска история два женски образа са често използвани като културни символи на нацията.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Единият от тях, персонифицираната Колумбия, е разглеждан като въплъщение на Съединените щати, така както Британия е идентифицирана с [[Великобритания|Обединеното кралство]] и [[Мариан]] представлява Франция. Колумбия допълва по-ранния образ на индианска принцеса, който започва да бъде разглеждан като нецивилизован и обиден за американците.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Друга значима женска икона в американската култура е алегорията на Свободата, производна на древноримската богиня [[Либертас]], особено популярна сред освободените роби. Образът на Свободата присъства на повечето американски монети от този период,{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} както и в популярното и монументално изкуство, включително Статуята на свободата на [[Томас Кроуфорд]] от 1863 година, поставена върху централния купол на [[Капитолий (САЩ)|Капитолия]] във [[Вашингтон]].{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}}
 
Художниците от XVIII и XIX век, стремящи се да представят републиканските идеали, често използват изображения на Либертас като алегоричен символ.{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} Образът на Свободата присъства и на официалния печат на Франция.{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} От друга страна Бартолди и Лабуле искат да избегнат показване на революционната свобода, като показаната от [[Йожен Дьолакроа]] в известната му картина „[[Свободата води народа]]“ (1830). В това платно, отбелязващо френската [[Юлска революция]], полуоблечената Свобода е повела въоръжена тълпа през телата на загиналите.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Лабуле не симпатизира на революцията, така че фигурата на Бартолди ще бъде изцяло облечена.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Вместо впечатлението за насилие в картината на Дьолакроа, Бартолди се стреми да даде на статуята миролюбив вид и решава тя да държи факел, символизиащ прогреса.{{hrf|Turner|2000|10}}
 
Статуята на Кроуфорд е замислена в началото на 60-те години и първоначално е увенчана с [[пилос]], шапката, давана на освободените роби в Древния Рим. Държавният секретар [[Джеферсън Дейвис]], южняк, който по-късно ще стане президент на [[Конфедеративни американски щати|Конфедеративните американски щати]], се опасява, че пилосът може да се приеме за [[Аболиционизъм|аболиционистки]] символ и издейства неговата замян с шлем.{{hrf|Khan|2010|96 – 97}} Свободата на Дьолакроа също носи пилос{{hrf|Khan|2010|96 – 97}} и първоначално Бартолди възнамерява да използва пилос и за своя образ, но в крайна сметка предпочита [[диадема]] или корона.{{hrf|Khan|2010|105 – 108}} По този начин той избягва връзката с Мариан, която винаги носи пилос.{{hrf|Blume|2004}} Короната е със седем лъча, образуващи [[ореол]], които символизират [[Слънце]]то, седемте морета и седемте континента,{{hrf|United States Mint|2010}} и представят по друг начин, наред с факела, как Свободата осветява света.{{hrf|Turner|2000|10}}
 
Съществуват мнения, че скулпторът е използвал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си.{{hrf|PBS VIDEOindex|1985}}
; Цитирани източници
{{дребно|
* {{cite web | last = Blume | first = Mary | year = 2004 | date = July 16, 2004 | title = The French icon Marianne à la mode | publisher = The New York Times | work = nytimes.com | url = https://www.nytimes.com/2004/07/16/style/16iht-blume_ed3_.html | accessdate = 2011-10-12 | lang = en}}
* {{cite book | last = Bodnar | first = John | year = 2006 | contribution = Monuments and Morals: The Nationalization of Civic Instruction | editor1-last = Warren | editor1-first = Donald R. | editor2-last = Patrick | editor2-first = John J. |title = Civic and Moral Learning in America | publisher = Macmillan | url = https://books.google.com/?id=Drhn7XY1WrYC&pg=PA213 | isbn = 978-1-4039-7396-2 | lang = en}}
* {{cite book | last = Harris | first = Jonathan | title = A Statue for America: The First 100 Years of the Statue of Liberty | publisher = Four Winds Press (a division of Macmillan Publishing Company) | location = New York, N.Y. | year = 1985 | isbn = 0-02-742730-7 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = PBS VIDEOindex | year = 1985 | url = http://videoindex.pbs.org/program/all_chapters.asp?item_id=10941 | title = The Statue of Liberty | accessdate = 2007-12-06 | lang = en}}
* {{cite book | last = Sutherland | first = Cara A | year = 2003 | title = The Statue of Liberty | publisher = Barnes & Noble Books | location = New York City | isbn = 978-0-7607-3890-0 | lang = en}}
* {{cite book | last = Turner | first = Jane | year = 2000 | title = The Grove Dictionary of Art: From Monet to Cézanne : Late 19th-century French Artists | publisher = Oxford University Press US | url = https://books.google.com/?id=ExiJFPrNrKkC | isbn = 978-0-312-22971-9 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = United States Mint | year = 2010 | title = Lady Liberty Reverse Statue of Liberty (1886) | work = Presidential $1 coin | url = http://www.usmint.gov/mint_programs/$1coin/?flash=yes&action=reverse | accessdate = 2010-07-29 | lang = en}}
}}
 
[[Категория:Обекти на световното наследство в САЩ]]
[[Категория:Сгради и съоръжения в Ню Йорк]]
[[Категория:Култура в Ню Йорк]]
[[Категория:Паметници в САЩ]]
[[Категория:Фарове в САЩ]]
[[Категория:Обекти на световното наследство в САЩ]]