Уикипедия

Мария-Антоанета: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
махам твърдения без източник
Редакция без резюме
Ред 24:
| династия= [[Хабсбурги|Хабсбург-Лотарингия]]
| баща= император [[Франц I (Свещена Римска империя)|Франц I Стефан]]
| майка=[[Мария ТерезаТерезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]
| герб= CoA of Marie-Antoinette of Austria.png
| подпис = Marie-AntoinetteSignature.jpg|Подписът на Мария-Антоанета върху брачния договор
Ред 34:
 
==Детство==
Мария-Антоанета е родена в двореца [[Хофбург]], [[Виена]], като [[ерцхерцог]]иня ''Мария Антония Йозефа Йоана фон Хабсбург-Лотарингия, ерцхерцогиня на Австрия, принцеса на Бохемия, Унгария и Тоскана'' ({{lang-de|Maria Antonia Josepha Johanna von Habsburg-Lothringen}}). Тя е петнадесето дете и е най-малката дъщеря на свещения римски император [[Франц I (Свещена Римска империя)|Франц I Стефан]] и императрица [[Мария ТерезаТерезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]].
 
По всеобщо мнение Мария-Антоанета, която в австрийския двор е известна с френското произношение на името си — ''Антоанет'', има трудно детство. Императрица Мария ТерезаТерезия се стреми да предпази децата си от покварата в австрийския двор, от който императорското семейство намира убежище в ''личния живот'', който протича в няколко замъка — забранена територия за останала част от придворните. Там императорското семейството си позволява да се облича в обикновени дрехи, а императорските деца си играят с деца от простолюдието и се учат на градинска работа. По-късно Мария-Антоанета се опитва да пресъздаде тази атмосфера в [[Малък Трианон|Малкия Трианон]]. Въпреки че Мария ТерезаТерезия осигурява идеалната среда за Мария-Антония, императрицата няма големи планове за бъдещето на дъщеря си и дори я пренебрегва, когато планира династичните бракове на децата си. Това рефлектира върху образованието на малката ерцхерцогиня, която, за разлика от братята и сестрите си, на 12 години може да пише и чете само на родния си [[немски език]]<ref name=antonia1>[[#Fraser|Fraser]]: 3, 13&ndash;18.</ref>. Пренебрегвана заради по-големите си братя и сестри, Мария-Антония развива недоверие към тях и не успява да изгради близки отношения с майка си, на която гледа само със ''„страхопочитание“''.
 
==Брак с Луи Огюст==
[[Image:Marie Antoinette Young2.jpg|thumb|ляво|180px|Мария-Антоанета (1767)]]
През [[1765]] г. умира император Франц I Стефан, който оставя съпругата си императрица Мария ТерезаТерезия да управлява заедно с най-големия им син [[Франц II (Свещена Римска империя)|Франц II]]<ref>[[#Fraser|Fraser]]: 25.</ref>. По това време вече били уредени браковете на по-големите сестри на Мария-Антоанета, чрез които [[Австрия]] трябвало да закрепи съюза си с [[Испания]], [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]], [[Русия]], [[Парма]] в т.н [[Седемгодишна война]] срещу [[Великобритания]], [[Прусия]], [[Португалия]] и [[Хановерско курфюрство|Хановер]] <ref>[[#Fraser|Fraser]]: 10&ndash;12.</ref>. Ерцхерцогиня Мария-Йозефа е сгодена за краля на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], а ерцхерцогиня [[Мария-Кристина Австрийска (1742-1798)|Мария-Кристина]] е омъжена за принца на [[Саксония]], Алберт. Кандидат за ръката на една от неомъжените австрийски принцеси става и херцогът на Парма. По същото време започва кампания за по-тясно сближаване на Австрия със стария враг [[Франция]], която е неин съюзник в [[Седемгодишната война]]. За скрепване на съюза между двете доскорошни съперници е предвидено да се сключи династичен брак между престолонаследника на френския престол, [[Луи XVI|Луи Огюст]], и някоя от другите дъщери на Мария Тереза.
 
През [[1767]] г. в австрийския двор плъзва зараза от [[едра шарка]]. От болестта умират една от сестрите на Мария-Антония и [[Мария-Йозефа Баварска|Мария-Йозефа]] — съпругата на император [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]]. Друга дъщеря на Мария ТерезаТерези, Мария-Елизабет, остава обезобразена от болестта, което проваля плановете за омъжването и&#768; за неаполитанския крал<ref>[[#Fraser|Fraser]]: 34.</ref>. За да компенсира загубата, Мария ТерезаТерезия омъжва друга своя дъщеря, [[Мария-Каролина Австрийска|Мария-Каролина]], за краля на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], а на пармския херцог е дадена ерцхерцогиня Мария-Амалия. Така Мария-Антония остава единствената годна за омъжване австрийска принцеса, което я прави потенциална годеница на четиринадесетгодишния френски дофин. Без необходимостта от съюз между Австрия и Франция бракът на Мария-Антония с френския престолонаследник би бил невъзможен. За да се ускори постигането на споразумение между правителствата на двете страни за планирания брак, зестрата на Мария-Антония е определена на 200 000 златни [[Крона (английска монета)|крони]], а накрая последвала и размяна на портрети и годежни пръстени, каквато е традицията по онова време<ref>[[#Fraser|Fraser]]: 42&ndash;50.</ref>. На [[19 април]] [[1770]] г. в църквата „Св. Августин“ във [[Виена]] е сключен „символичен брак“ между Мария-Антония (на 14 г.) и отсъстващия [[Луи XVI|Луи Огюст]] (на 15 г.) <ref>[[#Fraser|Fraser]]: 51&ndash;53.</ref>, който е представен от брата на на булката, Фердинанд. На церемонията Мария-Антония официално приема името Мария-Антоанета и титлата „Дофина на Франция”. Преди Мария-Антоанета да напусне [[Виена]], Мария ТерезаТерезия и&#768; напомня за дълга към родината, което означава никога да не забравя, че е родена австрийка, и да защитава интересите на Австрия дори като бъдеща кралица на Франция.
 
Йозеф Вебер, син на бившата дойка на Мария-Антоанета, който присъства на заминаването и&#768; от Хофбург, предава последните думи на императрицата към дъщеря и&#768;:
Ред 67:
 
Положението на Мария-Антоанета става още по-несигурно, след като на [[6 август]] [[1776]] г. на по-малкия брат на краля, [[Луи XVIII|граф Д’Артоа]], се ражда син, Луи-Антоан, който получава титлата „''херцог Д’Ангулем''” и в продължение на седем години е наследник на френския престол. Продължителното бездетие на кралската двойка е причина за появата на няколко сатирични памфлета, в които център е кралската импотентност и обвиненията, че кралицата търси удовлетворение при други мъже и жени. Това кара Мария-Антоанета да се отдаде с още по-голяма страст на скъпите си развлечения — модното облекло, бижутата и хазарта. Страстта и&#768; към хазарта стига дотам, че една от игрите на покер, в които тя участвала заедно с играчи от [[Париж]], продължила цели три дни<ref>[[#Fraser|Fraser]]: 137&ndash;139.</ref>. Слуховете за харчовете на кралицата са основна тема за разговор из светските салони и подронват нейния престиж. Те достигат и до [[Виена]] и карат императрицата да се тревожи за доброто име на дъщеря си:
{{цитат|''Всички новини от Париж съобщават, че си направила поръчка на гривни за 250 000 ливри и че вследствие на това си разстроила финансите си и си влязла в дългове, и че за да се справиш с това, си продала част от диамантите си на много ниска цена; а това, което се предполага, е, че сега склоняваш краля към толкова безполезно разточителство, което от известно време отново се е увеличило и е поставило държавата в нуждите, в които се намира. Вярвам, че тези слухове са преувеличени, но обичайки те толкова много, смятам, че беше необходимо да си запозната с мълвите. Такъв вид приказки тревожат сърцето ми, особено за бъдещето.''|Из писмо на Мария-ТерезаТерезия до Мария-Антоанета от [[2 септември]] [[1776]] г.<ref>Цит. по: [[#Goodman|Goodman]], с. 36, превод мой.</ref>}}
 
Скоро Мария-Антоанета започва да привлича вниманието на различни мъже, допуснати в приятелския и&#768; кръг. Плъзват клюки за предполагаема любовна връзка между Мария-Антоанета и шведския благородник, граф Фернзен, които се срещат за първи път, когато тя е на осемнайдесет години. Фернзен е женкар и [[wikt:бонвиван|бонвиван]], а любовната му връзка с Мария-Антоанета се развива едва няколко години по-късно и той и&#768; остава верен докрай.
Ред 73:
На [[27 август]] [[1775]] г. [[Луи XVI]] подарява на кралицата [[Малък Трианон|Малкия Трианон]] — дворец в покрайнините на Версайските градини, построен от [[Луи XV]]. Кралицата получава пълна свобода да обнови двореца по свой вкус. Тя съсредоточава усилията си върху преустройството на градините му в английски стил. По нейно желание в парка на двореца са прокопани плавателни канали, над които са построени мостчета, и са оформени малки зелени островчета. Стилът на градините е издържан според модерната за времето идея за връщането на човека към природата. Въпреки че дворецът е построен по времето на [[Луи XV]], той започва да се асоциира изцяло с разточителния вкус на Мария-Антоанета и скоро критиците и&#768; започват да го наричат ''Малката Виена''. Там Мария-Антоанета живее изолирано без никаква представа за реалния свят и без да знае какво става извън Версай. Поведението на френската кралица скандализира двора. Според дворцовия етикет тя няма право на личен живот, а усамотяването и&#768;, далеч от погледите на придворните, става подозрително и е причина за разпространяването на множество слухове за случващото се зад стените на [[Малък Трианон|Малкия Трианон]].
 
А нацията все още чака кралицата след седемгодишен брак да роди наследник на короната. За да спаси брака на дъщеря си, Мария ТерезаТерезия изпраща сина си [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]], вече император, да разговаря с [[Луи XVI]]. Йозеф II пристига във Версай на [[17 април]] [[1777]] г. Шестседмичното гостуване на императора има за цел да открие причините, поради които бракът на сестра му остава неконсумиран. До тогава се е смятало, че кралят има физиологична [[фимоза]] и се нуждае от хирургическа операция. Йозеф II открива, че [[секс]]уалните проблеми на краля се дължат на неговото невежество и недостатъчна осведоменост относно интимната част на брака. Налага се Йозеф II сам да обясни на крал [[Луи XVI]] как стават някои неща от живота.
[[File:Marie Antoinette in Muslin dress.jpg|thumb|200px|Портрет на кралицата в муселинова рокля и широка сламена капела. [[Елизабет Виже-Льо Брюн]], (1783). Този портрет предизвиква множество критики към Мария-Антоанета, тъй като е смятан за неподхождащ на една кралица.]]
Йозеф II написва подробно писмо на брат си [[Леополд II (Свещена Римска империя)|Леополд]], в което заявява: „''кралят е магаре и би трябвало да го бием с камшик, за да получи [[еякулация]]''”<ref>[[#Fraser|Fraser]]: 152&ndash;157.</ref>. Този урок има ефект — още по време на гостуването на Йозеф II бракът на Мария-Антоанета и [[Луи XVI]] е консумиран, а осем месеца по-късно Мария-Антоанета проявява първите симптоми на бременност. Официално бременността и&#768; е потвърдена на [[16 май]] [[1778]] г.<ref>[[#Fraser|Fraser]]: 160&ndash;162.</ref>.
Ред 82:
На [[19 декември]] [[1778]] г. във Версай след трудна бременност Мария-Антоанета ражда дъщеря - [[Мари Терез Шарлот]]. След раждането се стига до неочаквано усложнение — кралицата колабира от задушаване, тъй като стаята е претъпкана от придворни, наблюдаващи раждането. Поради тази причина, точно по примера на австрийския двор, кралицата забранила на придворните да присъстват на бъдещите и&#768; раждания<ref>[[#Fraser|Fraser]]: 166&ndash;170.</ref>. Малко преди Мария-Антоанета да роди, във Франция се завръща спряганият за дългогодишен неин любовник — граф Фернзен. Скоро плъзват първите слухове, оспорващи бащинството на [[Луи XVI]]. Кралят не им обръща внимание и силно се привързва към дъщеря си<ref>[[#Fraser|Fraser]]: 169.</ref>. Раждането на момиче не задоволява политическия елит на страната, което подновява натиска върху кралицата да роди мъжки наследник на короната въпреки крехкото и&#768; здраве, което е причина тя да направи спонтанен аборт през [[1779]] г.<ref>[[#Fraser|Fraser]]: 172.</ref>. Междувременно с позволението на съпруга си Мария-Антоанета извършва важни промени в дворцовата мода. Някои от тях, като премахването на отделните за краля и кралицата трапезарии, били посрещнати с неодобрение от по-старите поколения в двора. По примера на кралицата са премахнати роклите с тежки кринолини, въведено е по-свободно облекло, започва модата на широките сламени капели, тежкият грим излиза от мода и e заменен с по-семпъл, a от [[1783]] г. на мода е въведен [[муселин]]ът. От [[1780]] г. Мария-Антоанета започва да играе малки роли в аматьорски пиеси, поставяни на сцената на построения за нея и придворните и&#768; театър <ref>[[#Fraser|Fraser]]: 174&ndash;179.</ref>.
[[Image:Marie Antoinette Adult4.jpg|thumb|left|200px|Един от най-известните портрети на Мария-Антоанета, нарисуван, за да смекчи шока от портрета с муселиновата рокля. [[Елизабет Виже-Льо Брюн]] (1783).]]
На [[29 ноември]] [[1780]] г. умира австрийската императрица [[Мария ТерезаТерезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]. В кореспонденцията с брат си Мария-Антоанета изразява безпокойство, че наближава краят на австро-френското сближение, което би рефлектирало върху положението и&#768; във френския двор. Налага се [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]] да успокоява сестра си, че няма намерение да се оттегли от алианса с Франция. Три месеца след смъртта на Мария ТерезаТерезия официално е обявено, че кралицата чака второто си дете. През юли същата година второто посещение на император [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йоазеф II]] във Франция под предлог, че императорът идва, за да потвърди добрите отношения между Австрия и Франция и да види сестра си, поражда безпочвената мълва, че Мария-Антоанета отклонява средства от държавната хазна в полза на брат си<ref>[[#Fraser|Fraser]]: 184&ndash;187.</ref>.
 
На [[22 октомври]] [[1781]] г. френската кралица ражда дългоочаквания наследник на престола — [[Луи-Жозеф Ксавие Франсоа]], който получава титлата „херцог Дьо Бретан”. Радостта от раждането на новия престолонаследник личи от думите, които [[Луи XVI]] записва в дневника си: „Мадам, Вие изпълнихте нашето желание и желанието на цяла Франция, Вие сте майка на дофин!” <ref>[[#Fraser|Fraser]]: 187&ndash;188.</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мария-Антоанета“.