Време: Разлика между версии

=== Календар ===

{{Основна|Календар}}

 

[[Юлиански календар|Юлианският календар]] е въведен от римския император Юлий Цезар през [[46 г. пр.н.е.]] При него месеците са по-дълги от лунния цикъл и затова той не е удобен за следене на лунните фази, за сметка на това много точно показва сезоните. Обикновените години имат 365 дена, а всяка четвърта година е [[високосна година|високосна]], което означава, че има 366 дни. Така продължителността на средната година е 365,25 дни.

 

=== Слънчево време ===

 

=== Звездно (сидерично) време ===

 

=== Средно гринуичко време ===

 

Времето в класическата физика съществува само по себе си, отделно от пространството и каквито и да са материални обекти. То определя всички процеси в света. Независимо от тяхната сложност, тези процеси не оказват никакво влияние на хода на времето, поради което то се нарича абсолютно.<ref>Ньютон Исаак. Математические начала натуральной философии. – М.: Наука, 1989. – ISBN 5-02-000747-1, тир. 5000 экз.</ref>

Абсолютността на времето се изразява в инвариантността на уравненията на класическата механика относно Галилеевите преобразувания. Времето е еднородно и миналото, настоящето и бъдещето са равноправни и равнопоставени. Времето тече еднакво навсякъде, не може да бъде променено и образува континуум.<ref>Новиков, Игорь Дмитриевич „Куда течет река времени?“, М., „Молодая гвардия“, 1990, 238 с., ISBN 5-235-00805-7, тир. 100000 экз, гл. „Начало науки о времени“</ref><ref>Владимиров, Юрий Сергеевич „Пространство-время: явные и скрытые размерности“, М., „Наука“, 1989, 191 с., ISBN 5-02-000063-9, тир. 9200 экз, гл. 1 „Четырехмерное классическое пространство-время“</ref> Важно следствие от закона за еднородността на времето се явява [[закон за запазване на енергията|законът за съхранение на енергията]]<ref>Ландау, Лев Давидович, Лифшиц, Евгений Михайлович „Теоретическая физика“, т. 1, „Механика“, 5-е изд., стереотип., М., Физматлит, 2002, 224 с. ISBN 5-9221-0055-6, гл. 2 „Законы сохранения“, п. 6 „Энергия“</ref>. Уравненията на Нютон в класическата механика и тези на Максуел в класическата електродинамика не се променят при смяна на знака на времето, което значи че в тях времето е обратимо. В термодинамиката времето е необратимо благодарение на закона за нарастване на [[ентропия]]та.<ref name="StatPhys">Ландау, Лев Давидович, Лифшиц, Евгений Михайлович „Теоретическая физика“, т. V, „Статистическая физика“, 5-е изд., стереотип., М., Физматлит, 2002, 616 с. ISBN 5-9221-0054-8, тир. 3000 экз., гл. 1 „Основные принципы статистики“, п. 8 „Закон возрастания энтропии“</ref>

 

=== Време в теорията на относителността ===

[[Файл:Lorentz transform of world line.gif|мини|[[Лоренцови трансформации|Лоренцовите трансформации]] и представа за релативистка вселена]]

 

Общата теория на относителността, опирайки се на принципа за еквивалентност на [[гравитация]] и [[инерция]], обобщава понятието ''четиримерно пространство на Минковски'' (където четвъртата ос е времето) в случай не неинерциална отправна система.<ref>Эйнштейн, Альберт и Инфельд, Леопольд Эволюция физики. Развитие идей от первоначальных понятий до теории относительности и квант. Пер. с англ., со вступ. статьёй С. Г. Суворова, ОГИЗ, Государственное издательство технико-теоретической литературы, Москва, 1948, Ленинград, тир. 20000 экз., гл. III „Поле и относительность“, п. „Общая относительность“ и др. п., с. 194 – 216</ref>. Метричните свойства на пространство-време във всяка точка под влияние на гравитацията стават различни. Влиянието на гравитационното поле на свойствата на четиримерното пространство се описва с [[Метричен тензор|метричния тензор]]. В близост до масивни тела ходът на времето се забавя в точки с голям по абсолютна стойност гравитационен потенциал.<ref>Ландау, Лев Давидович, Лифшиц, Евгений Михайлович „Теоретическая физика“, т. II, „Теория поля“, 5-е изд., стереотип., М., Физматлит, 2002, 536 с. ISBN 5-9221-0056-4, тир. 2000 экз., гл. X „Частица в гравитационном поле“, п. 88 „Постоянное гравитационное поле“, с. 3343 – 343.</ref>

|quote=The opposing view, normally referred to either as „Platonism with Respect to Time“ or as „Absolutism with Respect to Time,“ has been defended by Plato, Newton, and others. On this view, time is like an empty container into which events may be placed; but it is a container that exists independently of whether or not anything is placed in it.

|accessdate=2008-01-18}}

Друга гледна точка противоположна на тази е, че времето не се отнася до никакво реално съществуващо измерение, през което могат да „пътуват“ предмети и събития. Привържениците на това становище вярват, че това е интелектуална концепция, която позволява на хората да проследяват, сравняват и подреждат събитията.<ref>{{cite book

|title=Research Trends in Geographic Information Science

|page=217

|url=http://books.google.be/books?id=q8w728aa1CkC}}

|url=http://www.iep.utm.edu/l/leib-met.htm#H7

|title=Gottfried Wilhelm Leibniz (1646 – 1716) Metaphysics – 7. Space, Time, and Indiscernibles

|quote=First of all, Leibniz finds the idea that space and time might be substances or substance-like absurd (see, for example, „Correspondence with Clarke,“ Leibniz's Fourth Paper, §8ff). In short, an empty space would be a substance with no properties; it will be a substance that even God cannot modify or destroy.... That is, space and time are internal or intrinsic features of the complete concepts of things, not extrinsic.... Leibniz's view has two major implications. First, there is no absolute location in either space or time; location is always the situation of an object or event relative to other objects and events. Second, space and time are not in themselves real (that is, not substances). Space and time are, rather, ideal. Space and time are just metaphysically illegitimate ways of perceiving certain virtual relations between substances. They are phenomena or, strictly speaking, illusions (although they are illusions that are well-founded upon the internal properties of substances).... It is sometimes convenient to think of space and time as something „out there,“ over and above the entities and their relations to each other, but this convenience must not be confused with reality. Space is nothing but the order of co-existent objects; time nothing but the order of successive events. This is usually called a relational theory of space and time.

|accessdate=2008-01-10}}

|url=http://www-philosophy.ucdavis.edu/mattey/kant/TIMELEC.HTM

|title=Critique of Pure Reason, Lecture notes: Philosophy 175 UC Davis

|quote=What is correct in the Leibnizian view was its anti-metaphysical stance. Space and time do not exist in and of themselves, but in some sense are the product of the way we represent things. The are ideal, though not in the sense in which Leibniz thought they are ideal (figments of the imagination). The ideality of space is its mind-dependence: it is only a condition of sensibility.... Kant concluded „absolute space is not an object of outer sensation; it is rather a fundamental concept which first of all makes possible all such outer sensation.“...Much of the argumentation pertaining to space is applicable, mutatis mutandis, to time, so I will not rehearse the arguments. As space is the form of outer intuition, so time is the form of inner intuition.... Kant claimed that time is real, it is „the real form of inner intuition.“

|accessdate=2008-01-10}}

|title=Immanuel Kant (1724 – 1804) Metaphysics : 4. Kant's Transcendental Idealism

|url=http://www.iep.utm.edu/k/kantmeta.htm#H4