Юлска концепция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
Юлската концепция е продължение на [[Нов икономически механизъм|Новия икономически механизъм]], прокламиран през 1979 година, но не получил особено приложение на практика. Тласък за новия опит за реформи дава световната рецесия от началото на 80-те, тежката криза в българското селско стопанство през 1983 година и политическите промени в [[СССР|Съветския съюз]] след смъртта на [[Леонид Брежнев]].<ref name="иванов">{{cite | фамилия-част = Иванов | име-част = Мартин | автор-част-препратка = Мартин Иванов (историк) | заглавие-част = Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 322 – 325}}</ref>
Още през януари 1984 година диктаторът [[Тодор Живков]] заявява пред [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]], че са належащи промени в „политическата система“, която е основна пречка пред необходимите икономически реформи.<ref name="иванов"/> На 28 и 29 юли 1987 г. на пленум на ЦК на БКП той лансира идеи, според която България трябва да осъществи радикални реформи и либерализация, което е опит да се „изпревари“ съветската „[[перестройка]]“.<ref name = Dnev/> Така се ражда „Юлската концепция“ от 1987 г., която предвижда собствеността на държавните предприятия да бъде прехвърлена на техните „стопани“ – работниците и да се пристъпи към създаване на частно предприемачество, БКП да се трансформира от „етаж на властта“ в ръководна и направляваща политическа организация, а гражданите получават правото да създават „самодейни“ организации.<ref name = Dnev/> Така се правят стъпки в посока на допускане на пазарни механизми и ограничена демокрация. Праят се с решение на 9 то Народно събрание от 19 август 1987 структурни и персонални промени в Министерския съвет на НРБ като се закриват дотогава съществуващите Съвети при Министерския съвет и министерствата на финансите , на народната просвета и на търговията , както и Държавната планова комисия като се създават пет Суперминистерства - министерство на икономиката и планирането с министър [[Стоян Овчаров]] , министерство на външноикономическите връзки с министър [[Андрей Луканов]] , министерство на земеделието и горите с министър [[Алекси Иванов]] , министерство на културата , науката и просветата с министър [[Георги Йорданов]] и министерство на народното здраве и социалните грижи с министър [[Радой Попиванов]] . Приет е от 9 то Народно събрание на 19 август 1987 Закон за нови териториални единици - Области. <ref name = Dnev>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/11/09/812915_vasalut_i_gospodarite_na_kremul_mihail_gorbachov/ | заглавие = Васалът и господарите на Кремъл: Михаил Горбачов | достъп_дата = 4.4.2015 | фамилно_име = Христов | първо_име = Христо | дата = 9.10.2009 | издател = [[Дневник (2001)|Дневник]] }}</ref>
През декември 1988 година Юлската концепция е доразвита с въвеждането на т.нар. „фирмена организация“, която трябва да премахне създадените през 60-те години [[Държавно стопанско обединение|Държавни стопански обединения]]. Превръщането на предприятията в „акционерни фирми“ е стъпка за тяхното частично „[[Приватизация|раздържавяване]]“ в неопределено бъдеще чрез продажба на дялове на служителите, но при запазване на държавния и партиен контрол.<ref name="иванов"/>
| |||