Акропол (Атина): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-и до днес +)
Ред 43:
Повечето строителни работи за украсата на атинския Акропол са извършени през годините след 448 г. пр. н. е., когато е създадена специална строителна комисия. В състава на комисията влизат изтъкнати архитекти, живописци, скулптори, сред които се откроява [[Фидий]], спечелил си вече името на голям майстор. От неговите скулптури правени преди [[Партенон]]а, не е запазено нищо. За този период от творчеството му се знае от писмени източници и предания на неговите съвременници. Той създава статуята на [[Атина (митология)|Атина]] Промахос (закрилница в битки), дванадесетметровата статуя на Атина Партенос (девойка) и други статуи на богинята – Атина [[Лемнос]]ка, Атина Арейя. Фидий посвещава на Акропола шестнадесет години от своя живот. Под неговото ръководство израства прекрасен архитектурно–скулптурен ансамбъл.
 
Акрополът е [[светилище]] с [[храм]]ове и [[олтар]]и, укрепление и обществен център. Тук се е пазила държавната хазна (от 454 г. пр. н. е.), помещавали са се библиотека и картинна галерия. На празненствата в чест на Атина ([[Панатенеи]]) всенародно шествие се е отправяло към Акропола. То е носело дар на богинята-покровителка на града - [[пеплос]] (дреха-покривало), изтъкан от ръцете на атински девойки. Младежите са премервали гимнастическите си умения в състезания в чест на Атина. Празненството завършвало с общ пир на Акропола. Процесията се е изкачвала по каменната пътека към главния западен вход на Акропола – Пропилеите. Те са построени от архитекта Мнесикъл през 437-432 г. пр. н. е. Главният вход към пропилеите е бил увенчан с шест величествени, високи близо девет метра колони, от които сега е запазена само една. Пропилеите се състоят от две крила – южно, по-голямо, и северно, значително по-малко. От ляво към портика на Пропилеите е била прилепена прочутата атинска [[Пинакотека]] - първата в света картинна галерия, в която са се съхранявали картините на прочути атински художници от класическия период на древногръцкото изкуство. Тези картини са имали [[митология|митологични]] сюжети, рисувани са върху дъска и са представлявали в повечето случаи дар за богинята. От дясната страна на Пропилеите е изградена една издатина от мраморни блокове – Пиргос, върху която се издига и до днес изящен храм на Атина [[Нике|Нике Аптерос]] (Безкрилата Победа). Строителството на този храм, което се приписва на архитекта [[Каликрат]], е завършено през 427-424 г. пр. н. е. в чест на победата над персийските нашественици. Вътрешните размери на храма са невероятно малки - 4,19 x 3,78 м. В това пространство някога е била поставена статуята на богинята. В замяна на това, външното въздействие на почти квадратната сграда с [[йонийски стил|йонийски колони]] е необикновено силно.
 
Изкачвайки се по стъпалата на Пропилеите, процесията се е озовавала на голям площад. Пред нея се е издигала осемметровата бронзова статуя на [[Атина Промахос]] (защитаваща в битка), излята от Фидий. Тя е била символичен център на целия ансамбъл – блясъкът на отразените от нея слънчеви лъчи, се е виждал далеч от морето и е бил първият сигнал за корабите, че приближават Атинското пристанище. В дълбочина отдясно, влизащите виждат [[Партенон]]а – най-големия храм на Акропола, посветен на [[Атина Партенос]] (Атина Дева). Негови архитекти са [[Иктин]] и Каликрат(448 до 432 г. пр. н. е.). Партенонът съчетава белезите на два древногръцки стила - [[дорийски|дорийски стил]] и [[йонийски стил|йонийски]]. Външните [[колона|колони]] и [[фриз]] са изпълнени в дорийски стил (с [[триглиф]]и и [[метопа|метопи]]); вътрешният фриз е в непрекъснат йонийски стил; в йонийски стил са и вътрешните колони). От естетическа гледна точка основният недостатък на дорийския ордер е неговата масивност и строгост, но Партенонът, макар да е най-големият храм в Гърция, изглежда много по-малко масивен. Този ефект е постигнат чрез олекотяване и преразглеждане на [[пропорция|пропорциите]]. Партенонът увенчава най-високата част на Акропола и се вижда от всяка част на Атина по времето на Перикъл. Построен е от светъл [[мрамор]]. Скулптурната му украса принадлежи към най-големите шедьоври на гръцката класика. Голяма част от тези творби са пренесени в Лондон ([[Британски музей]]) от лорд [[Томас Елгин]] в началото на XIX в. В храма е била съхранявана статуята на [[Атина Партенос]] от злато и слонова кост, висока дванадесет метра, дело на [[Фидий]], от която днес са запазени само [[Древен Рим|римски]] копия.