Разлика между версии на „Александър (Византийска империя)“

редакция без резюме
м (Disambiguated: Михаил IIIМихаил III (Византия), СимеонСимеон I; форматиране: тире-числа (ползвайки Advisor))
| име = Александър
| описание = византийски император
| изображение за личността = [[Image:Alexanderemp.jpg|200px220px]]
| описание на изображението = Мозаечен портрет на император Александър в Света София
| управление = [[11 май]] [[912]] – [[6 юни]] [[913]]
| роден = ок.[[870]]
Той е третият син на император [[Василий I Македонец]] и [[Евдокия Ингерина]]. За разлика от по-големия му брат [[Лъв VI Философ]], за него не съществува съмнение дали наистина е син на Василий I, или всъщност на [[Михаил III (Византия)|Михаил III]], тъй като е роден години след смъртта на император Михаил III.
 
Още деветгодишен9-годишен той е определен за съимператор на баща си Василий I Македонец. След неговата смърт обаче се възцарява по-големият му брат Лъв VI Философ, докато Александър остава младши съимператор. На 11 май 912 година Лъв VI умира и тронът е наследен от непълнолетния му син – [[Константин VII Багрянородни]], но управлява регентство на майка му [[Зоя Карбонопсина]] и патриарх [[Николай Мистик]].
 
== Автократор на ромеите ==
== Възкачване ==
Ставайки регент, Александър се обявил за старши съимператор и така цялата власт паднала в ръцете му. Той е първият император който възприема титлата [[Автократор]] ''([[гръцки|гр]].:самодържец)''. Зоя Карбонопсина е изключена от регентството и заточена в манастир. [[Стефан Цанев]] пише: "''Регент на малолетния император станал братът на Лъв VI Философ - Александър, който бил безнадежден пияница и развратник, посегнал на братовата си незаконна жена Зоя Чернооката, като успял да свали дрехата от тялото ѝ, тя обаче макар да била не по-малко прославена поклонничка на порока, не му се отдала, тогава той я прогонил съвсем гола от двореца.''"
На 11 май 912 година умира император Лъв и тронът е зает от непълнолетния му син – [[Константин VII Багрянородни]].
 
Александър е известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт, и няма опит в управлението, е. ленивЛенив, разюздан и отдаден на развлечения, Александър няма потомци и страда от [[импотентност]], която се опитва да излекува извършвайки публично езическо идолопоклонение на Хиподрума пред златна статуя на глиган, с което разгневява ромеите. По време на неговото управление с голямо влияние се ползват Василица и Гаврилопул, които са от славянски произход. Императорът дори обмисля да [[кастрация|скопи]] Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.
Скоро след като станал регент, Александър се обявил за ''старши съимператор'' и така цялата власт паднала в ръцете му. [[Зоя Карбонопсина]] била изключена от регентството и заточена в манастир.
 
В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар [[Симеон I|Симеон]] за подновяване на мирния договор, през 913 г. и отказва да плаща годишните трибути на [[българи]]те, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави, който трае 15 години. По същото това време източните граници на империята са атакувани от арабите[[Абасидски халифат|халифата на Абасидите]], което поставя империята пред незавидната перспектива да воюва на два фронта. Императорът обаче не доживява да види последиците от своите действия - той внезапно умира в [[дворец]]а в Константинопол след преяждане и препиване, което довежда до спукване на [[артерия]] по време на игра на ''tzykanion'' (вид [[поло]]). Така се изпълнява пророчеството на брат му Лъв Мъдри, че Александър ще управлява само 13 месеца.
== Управление ==
Александър е известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт, няма опит в управлението, е ленив, разюздан и отдаден на развлечения. По време на неговото управление с голямо влияние се ползват Василица и Гаврилопул, които са от славянски произход. Императорът дори обмисля да [[кастрация|скопи]] Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.
 
В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар [[Симеон I|Симеон]] за подновяване на мирния договор, и отказва да плаща годишните трибути на [[българи]]те, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави, който трае 15 години. По същото това време източните граници на империята са атакувани от арабите. Императорът обаче внезапно умира в [[дворец]]а в Константинопол след преяждане и препиване, което довежда до спукване на [[артерия]] по време на игра на ''tzykanion'' (вид [[поло]]). Така се изпълнява пророчеството на брат му Лъв Мъдри, че Александър ще управлява само 13 месеца.
 
Съгласно завещанието на императора, след смъртта му опекуни на малолетния Константин VII стават патриарх [[Николай Мистик]], магистър Стефан, магистър Йоан Елад, ректор Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.
 
[[File:BulgarianEnvoysAndAlexandros.jpg|285px|thumb|Александър приема български пратеници в 913 г.]]
 
== Литература ==
Анонимен потребител