Александър (Византийска империя): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Михаил III → Михаил III (Византия), Симеон → Симеон I; форматиране: тире-числа (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
| име = Александър
| описание = византийски император
| изображение за личността = [[Image:Alexanderemp.jpg|
| описание на изображението = Мозаечен портрет на император Александър в Света София
| управление = [[11 май]] [[912]] – [[6 юни]] [[913]]
| роден = ок.[[870]]
Ред 21:
Той е третият син на император [[Василий I Македонец]] и [[Евдокия Ингерина]]. За разлика от по-големия му брат [[Лъв VI Философ]], за него не съществува съмнение дали наистина е син на Василий I, или всъщност на [[Михаил III (Византия)|Михаил III]], тъй като е роден години след смъртта на император Михаил III.
Още
== Автократор на ромеите ==
Ставайки регент, Александър се обявил за старши съимператор и така цялата власт паднала в ръцете му. Той е първият император който възприема титлата [[Автократор]] ''([[гръцки|гр]].:самодържец)''. Зоя Карбонопсина е изключена от регентството и заточена в манастир. [[Стефан Цанев]] пише: "''Регент на малолетния император станал братът на Лъв VI Философ - Александър, който бил безнадежден пияница и развратник, посегнал на братовата си незаконна жена Зоя Чернооката, като успял да свали дрехата от тялото ѝ, тя обаче макар да била не по-малко прославена поклонничка на порока, не му се отдала, тогава той я прогонил съвсем гола от двореца.''"
Александър е известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт
В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар [[Симеон I|Симеон]] за подновяване на мирния договор
▲Александър е известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт, няма опит в управлението, е ленив, разюздан и отдаден на развлечения. По време на неговото управление с голямо влияние се ползват Василица и Гаврилопул, които са от славянски произход. Императорът дори обмисля да [[кастрация|скопи]] Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.
▲В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар [[Симеон I|Симеон]] за подновяване на мирния договор, и отказва да плаща годишните трибути на [[българи]]те, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави, който трае 15 години. По същото това време източните граници на империята са атакувани от арабите. Императорът обаче внезапно умира в [[дворец]]а в Константинопол след преяждане и препиване, което довежда до спукване на [[артерия]] по време на игра на ''tzykanion'' (вид [[поло]]). Така се изпълнява пророчеството на брат му Лъв Мъдри, че Александър ще управлява само 13 месеца.
Съгласно завещанието на императора, след смъртта му опекуни на малолетния Константин VII стават патриарх [[Николай Мистик]], магистър Стефан, магистър Йоан Елад, ректор Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.
[[File:BulgarianEnvoysAndAlexandros.jpg|285px|thumb|Александър приема български пратеници в 913 г.]]
== Литература ==
|