Сигизмунд Люксембургски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 62:
През същата 1408 г. Сигизмунд основава [[рицар]]ския ''[[Орден на Дракона]],'' който обединява велемощни източноевропейски принцове и нобили и има за цел да защитава Светия Кръст срещу друговерци като [[османци]]те. Членове са редица ветерани от Никополския кръстоносен поход ''([[Стефан Лазаревич]], [[Стибор Стиборич]]),'' а по-късно и други политически съюзници на Сигизмунд като Никола Горянски, Херман от Целье, [[Винцент фон Вартенберг]], [[Филип Маджарин]], [[Влад II Дракул]], Йогайла-Владислав, [[Хенри V (Англия)|Хенри Английски]]. Позицията му като предводител на ордена на защитниците на [[Животворен кръст|Кръста]] допринася за авторитета на Сигизмунд като владетел.
 
=== Борби за власт ===
=== Схизма и Константски събор ===
Безпрекословен владетел и амбициозен монарх, Сигизмунд поставя като едно от целите на живота си ликвидирането на ''Папската схизма'', овластила трима папи по едно и също време. След [[Борба за инвеститурата|Спора за Правомощията]] разколът в папската институция разбива устоите на схоластично-секуларната система на управление в кралствата на Средновековна Европа. Според системата, установена от [[Карл Велики]], силният крал има нужда от силна църковна институция, която да легитимира земната му власт.
 
Авторитетът на Свещената Римско-ГерманскаРимска империя и нейния властелин през Средновековието е съществен. Носителят на короната на [[Карл Велики]] се смята за носител на Божията благословия, за защитник на християнската вяра и Древния Рим. Въпреки позора при Каноса при инвеститурните разногласия авторитетът на изборния римско-германски император не е загубен и през 1414 г. точно от бъдещия император Сигизмунд европейските монарси очакват да прекрати папския разкол и да спре клатенето на троновете им. Сигизмунд вече е показал готовността си за преодоляването на папския разкол с акта си ''Placetum Regium'' от 1404 г. Според смисъла му никоя [[була|папска була]] не може да влезе в сила в Унгария без съгласието на краля.
=== Римско германски крал ===
 
През 1410 година, след смъртта на крал [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт]], тронът на Свещенатаримско-германски Римска империякрал се оказва вакантен. Сигизмунд се нуждае от поддръжка в борбата за трона. В това време Йобст Моравски управлява курфюрство Бранденбург и така е един от курфюрстите, имащи право на глас при изборите за император. Само че самият Сигизмунд претендира за това право и назначава [[Фридрих I (Бранденбург)|Фридрих Брандербургски]] за свой представител от курфюрство Бранденбург на изборите за император на 20 септември 1410 година. Макар Сигизмунд да побеждава при първичното гласуване, Йобст Моравски получава поддръжка от мнозинството курфюрсти на изборите през октомври 1410 година. Така, последният сам става претендент за имперският трон. Смъртта на Йост при подозрителни обстоятелства през януари 1411 година дава възможност Сигизмунд отново да завладее Бранденбург и отстрани препятствията към завладяване на императорския трон по-късно същата година.
Сигизмунд е избран за Крал на германците.
 
=== Схизма и КонстантскиКонстанцки събор ===
Сигизмунд е избран за Крал на германците. Нестабилната власт на брат му [[Вацлав IV]] в Бохемия го кара да гледа и към чешката корона. Tова би го направило достатъчно сериозен и очевиден кандидат и за имперската корона. Възможност му се предоставя от единияединият от тримата антипапи [[Йоан XXIII (антипапа)|Йоан XXIII]], който обикаля европейските владетелски дворове, за да обсъжда низвергването на своите първосвещени противници на общохристиански събор.
 
Сигизмунд организира [[Констанцки събор|Констанцкия събор]], проведен през периода 16 ноември 1414 – 22 април 1418 г, на който – в течение на 4 години са дискутирани проблеми като [[източно-западна схизма|източно-западната схизма]], инвеститурата, османската заплаха, реформирането на църквата, въздадени са нови феодални титли, а стари са потвърдени.Така съборът става подходящ момент за Сигизмунд да заяви и да започне да реализира домогванията си до [[Карл IV (Свещена Римска империя)|бащината си корона]] на [[Император на Свещената Римска империя]]. За тази цел му трябва подкрепата на папата и сериозна заслуга към Римокатолицизма. Двете цели са постижими за Сигизмунд – той протежира избора на нов папа [[Мартин V]] и се легитимира като противник на опасните си съседи – чешките реформатори.[[Бохемия|Бохемският]] [[реформация|реформатор]] на [[римокатолицизъм|католическата доктрина]] [[Ян Хус]] е призован да защити каузите си на [[Констанцки събор|Констанцкия събор]].
 
Под натиска на Сигизмунд, съборът преценява, че само съборътсъбор може да обезвластява и да назначава папи, че нито един от тримата папи не може да продължи да изпълнява такава роля и че фаворитът на Сигизмунд [[кардинал]] [[Мартин V|Одоне Колона]] ще бъде нов католически първосвещеник под името ''Мартин V''.
 
=== Бохемска корона ===