Прилепски панаир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces |
|||
Ред 13:
В своето развитие панаирът нерядко се сблъсква с противодействието на търговците от Битоля или с изнудванията на влиятелни местни [[мюсюлмани]].<ref name="Кнапич 03.03.76"/> През [[1851]] година битолският австрийски вицеконсул пише, че Прилепският панаир не се е провеждал вече 12 години и се очаква възстановяването му.<ref>Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. I, София 1994, с. 38-39.</ref> От [[1852]] година панаирът започва отново да се провежда.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 559. Авторът приема, че панаирът е създаден през 1852 г.</ref>
В [[1860]] година оборотът на панаира се изчислява между 15 и 18 милиона пиастри, от които около 6 милиона за [[Австрия|австрийски]] и [[Германия|германски]] стоки, 3 милона за [[Швейцария|швейцарски]] изделия, 5 милиона за [[Великобритания|британски]] и [[Белгия|белгийски]], а остатъкът - за [[Франция|френски]] и [[Османска империя|османски]] стоки. През тази година Прилеп е посетен от търговци от [[Битоля|Монастир]], [[Солун]], [[Велес]] и други по-близки или по-далечни градове, включително и от [[Босна (област)
Според руския консул в Битоля, [[Михаил Хитрово]], който посещава панаира през [[1861]] година, това е вторият по значимост панаир в Македония след [[Серски панаир|Серския]]. На него се търгуват стоки от [[Австрия]], пристигат купувачи от цяла [[Румелия (област)|Румелия]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Албания]].<ref name="Хитрово"/> Продават се и индустриални произведения от Османската империя - само стойността на продадените през 1864 година [[Карлово|карловски]] щамповани изделия е изчислена на 1,5 милиона пиастри.<ref>Паларе, Майкъл. Балканските икономики 1800 - 1914: Еволюция без развитие, София 2005, с. 81.</ref> Стоките на панаира се докарват с [[кон]]е, [[вол]]ски коли, а в по-редки случаи - и с [[камила|камили]].<ref>Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том II, София 1998, с. 140-141.</ref> В [[1869]] година са докарани над 12 000 бали с товари, от които 2650 със стоки от Австро-Унгария на стойност 1 325 000 флорина и около 10 000 от други страни (включително от Османската империя) на стойност 2 500 000 флорина. По-голямата част от купувачите е от Албания.<ref>Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том II, София 1998, с. 197-198.</ref>
| |||