Иван Абаджиев (офицер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
Ред 30:
Иван Абаджиев е роден на 24 февруари 1884 г. в Севлиево. Завършва [[Военно училище|Военното училище]] в София. Офицерската служба започва на 2 август 1905 г. с военно звание [[подпоручик]]. Служи в XXV-ти пехотен Драгомански [[полк]]. Дружинен командир в XXI-ти пехотен Средногорски полк, с който участва в [[Първа световна война|Първата световна война]]. Проявява се като способен и храбър офицер. Награден с Орден „[[За храброст]]“ IV ст. (1914).
 
Остава на военна служба след съкращенията във войската по силата на [[Ньойски мирен договор|Ньойскио мирен договор]] между [[България ]] и [[Антантата]] (1919). На 10 декември 1920 г. е назначен за командир на II-а Интендантска дружина във II-и Тракийски полк ([[Пловдив]]). Едновременно е началник на I-во Пловдивско военно окръжие. Продължава службата като началник на военното окръжие в Севлиево с гарнизин в [[Ловеч]] за попълване на войската с доброволци (1922). Командир на V-а Допълнителна част, Ловеч (1922). От май 1925 г. е интендант на V-и Пехотен полк в [[Русе]]. Уволнен от армията през 1927 г.
 
Подполковник Абаджиев участва в [[Преврат в България (1923)|преврата на 9 юни 1923 г.]] срещу правителството на [[БЗНС]] с [[министър-председател]] [[Александър Стамболийски]]. Ловешкият гарнизон под негово командване взема властта и води боеве срещу военна част на Оранжевата гвардия на БЗНС край града и поречието на р. [[Осъм]]. Участва в репресиите срещу членове на БЗНС и [[БРП (к)]] по време на Гражданската война в България (1923 – 1925).