Вълко Червенков: Разлика между версии

'''Вълко Вельов Червенков'''<ref name="EBO">{{икона|en}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/84090/Bulgaria/42755/Stalinism-and-de-Stalinization?anchor=ref476583 Bulgaria: Stalinism and de-Stalinization], онлайн на „Encyclopaedia Britannica“</ref> е [[България|български]] [[политик]], лидер на [[БКП|Българската комунистическа партия]] от 1949 до 1954 г., министър-председател на НРБ от 1950 до 1956 г., заместник-министър-председател от 1956 до 1961 г., армейски генерал, кандидат на науките (доктор).

След смъртта на Димитров Червенков е [[Генерален секретар на ЦК на БКП|Първи/генерален секретар на ЦК на БКП]] (1949 – 1954) и [[министър-председател]] (1950 – 1956), изигравайки важна роля в налагането на [[Сталин]]овия стил на ръководство на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] режим в страната.{{hrf|Огнянов|2008|66}} През тези години икономиката се възстановява след [[Втора световна война|Втората световна война]] и е започната политиката на ускорена [[индустриализация]], довела до значителен икономически растеж, както и до сериозно влошаване на жизнения стандарт{{hrf|Огнянов|2008|71 – 72}} {{факт|и допълнителни мерки за повишаването му|2017|9|1}} <ref name="Liternet">[http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/vylko-chervenkov.htm Памет за Вълко Червенков] – Борислав Гърдев, www.liternet.bg</ref>. До голяма степен е проведена [[Колективизация в България|колективизация]]та на селското стопанство, съпътствана от насилие, реквизиции на продукция, обезлюдяване на селата и безработица и временна купонна система в градовете, премахната впоследствие.{{hrf|Огнянов|2008|72}} Масово преследва [[дисидент]]и, запазва положението на страната като [[сателит]]на държава под [[Съветски съюз|съветски]] контрол и с еднопартийната форма на управление. При неговото управление в България е въведена безплатна [[Медицина|медицинска]] помощ.{{hrf|Огнянов|2008|72}}

По време на престоя си в Москва Червенков преподава в [[Комунистически университет на националните малцинства от Запада|Комунистическия университет на националните малцинства от Запада]], секретар е на емигрантската комисия при Задграничното бюро на БКП, работи в апарата на Коминтерна.{{hrf|Огнянов|2008|66 – 67}} През 1941 – 1944 година е редактор и отговорен редактор на радиостанция „[[Христо Ботев (радиостанция)|Христо Ботев]]“.{{hrf|Огнянов|2008|66 – 67}}<br> Завербуван е от [[НКВД]] като агент на съветските тайни служби с кодовото име ''Спартак''.<ref name="Liternet">[http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/vylko-chervenkov.htm Памет за Вълко Червенков от Борислав Гърдев] – www.liternet.bg</ref>

С пристигането на Георги Димитров на 6 ноември 1945 г. в България започва политика на „[[култ към личността]]“. Вълко Червенков като негов зет и ученик следва линията на партийния и държавен вожд <ref name="Liternet"></ref>. През есента на 1947 година на Червенков е възложено да представи в доклад през ЦК новата съветска политика за ускорено налагане на тоталитарните режими в [[Източна Европа]] след създаването на [[Коминформбюро]].<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 118, 124}}</ref> В него той остро критикува дотогавашните действия на партията, дали възможност за създаване на опозиция и забавили „обществените преобразования в социалистически дух“.<ref name="вачков"></ref> Докладът е последван от началото на масова [[национализация]].<ref name="вачков"></ref> Самият Червенков става председател на [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] – между 11 декември 1947 и 6 август 1949 г. <ref name="вачков"></ref>

Поради отделянето на [[Югославия]] на [[Тито]] от Коминформбюро през 1948 г. Сталин принуждава Червенков да окаже допълнителен натиск върху БКП, за да се съобразят със съветската линия <ref name="The Chervenkov Era">[https://web.archive.org/web/20120511082158/http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Архив]</ref>. Малко преди провеждането на V конгрес на БРП (к) - 18-25 декември 1948 г., по указание на Димитров започват чистки в партията на измислените „врагове с партиен билет“ <ref name="Liternet"></ref>. През 1949 година Вълко Червенков и [[Васил Коларов]] организират инцииранатаинициираната от [[Йосиф Сталин]] кампания срещу секретаря на ЦК и очакван приемник на Димитров начело на партията [[Трайчо Костов]], който е осъден на смърт и екзекутиран. СледЧервенков смърттасе напрестарава генералнияв секретарелиминациите Георги- Димитровдо презаприл юли1950 1949г. годинаот основнитеБКП са отстранени 92 500 души <ref name="Liternet"></ref>, претендентиа за поста4 мугодини интензивни партийни чистки са [[Василдисквалифицирани Коларов]],почти Вълко100 Червенков,000 [[Антонот Югов]]460 и000 [[Георгибългарски Чанков]].{{hrf|Огнянов|2008|24,комунисти 68<ref –name="The Chervenkov Era"></ref>. 69}}

След смъртта на генералния секретар Георги Димитров през юли 1949 година основните претенденти за поста му са [[Васил Коларов]], Вълко Червенков, [[Антон Югов]] и [[Георги Чанков]].{{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}} Първоначално изглежда, че дългогодишния функционер Коларов има най-добри шансове да оглави партията, но след като Сталин демонстрира предпочитанията си към Червенков, това не става.<ref name="вачков"/> Взето е решение ръководството на партията и държавата да е до голяма степен колективно и действащо под преките напътствия на Йосиф Сталин,. катоВасил Коларов става министър-председател, за първи секретар на ЦК е избран Вълко Червенков, {{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}}, но със следващите си действия Сталин показва, че гледа на Червенков като на бъдещ лидер на БКП и държавата. <ref name="вачков"/>

След разстрела на съветския вътрешен министър [[Лаврентий Берия]] през юли, Червенков критикува пред ЦК на БКП „извращения“ в работата на „наказателните органи“ и големия брой издавани [[Смъртно наказание|смъртни присъди]] и определя [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|лагерите]] като произвол. Следвайки съветския пример, през август са амнистирани много затворници и лагеристи, на 5 септември лагерът „[[Белене (лагер)|лагерът Белене]]“ е закрит, на 26 хиляди интернирани е разрешено да се върнат по домовете си.<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 132 – 133}}</ref>

В самото начало на 1954 година Червенков, [[Райко Дамянов]] и Георги Чанков посещават Москва, където съветското ръководство ги подлага на остри критики. В края на януари длъжността генерален секретар на ЦК на БКП е закрита, по предложение на Червенков на 4 март 1954 г. първи секретар става неговият доверен съратник [[Тодор Живков]], а съвместяването на постове в Секретариата и правителството е премахнато. Въпреки че формално губи позиции в партийната йерархия, Червенков остава министър-председател, а като член на Политбюро на практика успешно се налага в неговата дейност, запазвайки ключовата си позиция в ръководството на БКП. {{hrf|Огнянов|2008|74 – 75}}

{{източник|При посещението на първия секретар на ЦК на КПСС [[Никита Хрушчов]] в България на 3 – 4 юни 1955 г. Червенков допуска фаталната грешка да го придружава първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, който бърза да му скрои комплота и да го отстрани от пътя си към властта. Куриозното е, че Червенков преживява унижението да бъде критикуван в [[Кремъл]] именно от Живков и своите съратници пред главния съдник Хрушчов, като все пак накрая му е дадена думата, но „не вече като на отговорен за работите в ЦК, а като обвиняем за разпространението на култа към Сталин и заедно с това на култа към неговата персона“. Така се оказва уязвим за атаките на повратливите свои съратници Тодор Живков и [[Антон Югов]], които на прословутия [[Априлски пленум]] го изместват от водачеството в партията – 6 април 1956 г., и от правителството – 18 април 1956 г.|2017|08|31}} <ref name="Liternet"></ref>

В края на 1961 година, след [[XXII конгрес на КПСС]], Червенков е подложен на нови критики и е отстранен от Политбюро и от правителството. Тойкато остава член на ЦК. Шефът на ДС Стефан Богданов в писмо до Хрушчов от 12 май 1962 г. заявява дословно: "''Българската партийна и държавна върхушка сега е заела кръгова отбрана и все повече се сплотява около Вълко Червенков, който на свой ред е извадил из тайниците си и секретните си сейфове документи, които уличават членове на Политбюро в солидарност със сталинизма.'' Това не се харесва на Хрушчов, който лансира Тодор Живков. На 4 ноември 1962 година, когатоЧервенков е изключен и от БКП „за антипартийна дейност“, почти едновременно с отстраняването на [[Антон Югов]] от поста министър-председател на 19 ноември 1962 г. за „погазване на законността“ от вътрешното министерство през 1949 – 1956 година и заемането на длъжността от Живков. Членството муна Червенков в партията е възстановено презна 19 май 1969 г. отново по предложение на Живков след потушаването на [[Пражката пролет]], като е оценено лоялното му поведение без „отрицателни прояви спрямо партийната линия и политика“. Не се премахва обаче домашният арест и наблюдението от специалните служби (Четвърто отделение на Шести отдел на ДС, където се води на оперативен отчет) <ref name="Liternet"></ref>. До края на живота си остава извън политическия живот, но се ползва с материални и битови привилегии. {{hrf|Огнянов|2008|80 – 83}}. Написва мемоарите си под заглавие "Вълко Червенков за себе си и своето време", които под заглавие "Вълко Червенков за себе си и своето време" и съставителството на дъщеря му излизат 20 години след неговата смърт.<ref name="Liternet"></ref>

Вълко Червенков умира на [[21 октомври]] [[1980]] година в София.

{{източник|След като идва на власт през 1950 година, Вълко Червенков бързо успява да наложи „сталинистки“ модел на управление. Всички реални и мними негови противници са арестувани и много от тях са изпратени в [[лагера в Белене]]. Започва налагане на [[култ към личността]] му. <ref name="Liternet"></ref>

Приема се, че Вълко Червенков е виновен за репресиите срещу партийните дейци до 1951 г. Той е в групата на Георги Димитров, която посещава Сталин на 5 декември 1948 г. за изясняване на позициите преди Петия партиен конгрес, особено по щекотливия въпрос за [[Народна демокрация|народната демокрация]]. На среднощната разпра на 6 декември Сталин се обръща именно към него с молба да се разправи с [[Трайчо Костов]] – „Няма ли кой да го хване за гърлото?“, което и става факт година по-късно с обесването му на 16 декември 1949 г. <ref name="Liternet"></ref>

Отговорен е и за гибелта на пролетарския художник [[Александър Жендов]], въпреки че чистката започва още при Димитров с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 29 юли 1948 г., а за смъртта на Жендов вина носи както художникът с непремерените си изказвания пред вожда на 1 януари 1950 г. в дома на [[Христо Радевски]] и с последвалото клеветническо писмо от 9 март 1950 г., така и Тодор Живков, осъществил изключването му от [[СБХ]] на 10 юли 1950 г. <ref name="Liternet"></ref>

ПриПо неговотовреме управлениена управлението на Червенков се провеждат двата знаковипоказни процеса, довелизавършили дос жестоки присъди –: от 14 ноемвриянуари до 3 октомври 1952 г. срещу политическия ветеран „[[Атанас Буровкатолици]]те – шпиони“, осъдензавършил насъс 20смъртни г.присъди строги тъмничентакива с дългосрочен затвор, и от 14 януари до 3 октомвриноември с. г. срещу „политическия ветеран [[католициАтанас Буров]]те – шпиони“, завършилосъден съсна смъртни20 присъдиг. истрог такива с дългосрочентъмничен затвор. А същевременноскоро дисидентътслед това анархистът [[Георги Константинов (анархист)|Георги Константинов]], взривил през 1953 г. паметника на Сталин (два дни преди смъртта му), получава 20 г. затвор, а не смъртна присъда. <ref name="Liternet"></ref>

{{източник|През декември 1953 г. Държавна сигурност предотвратява опит за покушение срещу Червенков, организиран от гръцкото и американското разузнаване. Вербувани са двама българи, избягали в Гърция срещу 10000 лв. и костюм от английски плат. В България единият от тях привлича и брат си. Потенциалните убийци са арестувани в София при поставяне на взривното устройство. Вълко Червенков разговаря с тях по време на съдебния процес и проявява великодушие като въздейства на прокурора да замени полагащите се смъртни присъди със затвор с мотива: “Не отивайте до крайност – това са млади хора!” С присъда № 15 от 27 януари 1954 г. двамата братя са осъдени на 20 г., а третият атентатор на 15 г. строг тъмничен затвор.|2017|08|31}}

Вътрешната политика на Вълко Червенков осигурява висок и стабилен икономически ръст в годините на преходния период от капитализма към социализма. Средногодишният икономически растеж е висок за Европа - 22,8%. Из цялата страна започва масово строителство на предприятия на тежката промишленост,<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0153)|title=The Chervenkov Era|publisher=[[Библиотека на конгреса на държавните проучвания]]|date=1992 г.|accessdate=28 май 2013 г.|archiveurl=https://archive.is/OiEt|archivedate = 13 декември 2012 г.}}</ref> а центърът на [[София]] е изцяло променен. До 1955 г. са открити [[Национален стадион „Васил Левски“|Националният стадион „Васил Левски“]], [[Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий|Народната библиотека]], съвременната сграда на [[Национална опера и балет|Софийската опера]], сградите на Министерския съвет, президентството, [[ЦУМ]], хотел „Балкан“ и полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“. През 1952 г. започва топлофикацията на столицата. Построени и открити са десетки язовири, сред които [[Студена (язовир)|Студена]], [[Голям Беглик|Васил Коларов]] и [[Александър Стамболийски (язовир)|Александър Стамболийски]]. Други обекти на промишлеността, създадени тогава, са и химическите комбинати в [[Девня]] и [[Димитровград]], металургичният комбинат в [[Перник]], завод „6 септември“ в София, Заводът за антибиотици в [[Разград]], корабостроителният комбинат „Георги Димитров“ във [[Варна]], оловно-цинковият завод в Кърджали, обувният завод „Петър Ченгелов“ в [[Пловдив]], памукотекстилните фабрики в [[Габрово]] и [[Плевен]]. Селското стопанство бива колективизирано, купонната система е премахната.<br>

Цените на стоките и услугите са намалявянинамалявани 5 пъти с цел да се повиши покупателната способност и жизненото равнище на българите.<ref name="Liternet"></ref>

{{източник|Упражнен е силен натиск за премахване на частната собственост върху земята чрез [[Колективизация в България|колективизация]] на земеделските стопанства и образуване на [[ТКЗС]], независимо от размера на притежаваната земя от селяните.: <ref name="Liternet"></ref>

* С постановление на правителството и на ЦК на БКП № 5/05.01.1951 г. за подготовка на пролетната сеитба се разпорежда на притежателите на земя в землищата на други населени места („перекендоплатци“) да заявят посевните си площи в срок до 10 януари 1951 г. Постановлението излиза след определения срок за заявление, в резултат на което незабавно тази собственост се „отчуждава“ и се предава на ТКЗС.|2017|08|31}}

* Ирина (1939 – 2014) – филолог-русист, професор във факултета по славянски филологии в Софийския университет "Св. КлиментаКлимент Охридски". Има двама сина – Павел и Александър <ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4099562''Дописка във в. „24 часа“ за смъртта на дъщерята на Вълко Червенков'']</ref>