Долна баня: Разлика между версии

Вилна зона Долна баня възниква в началото на XX в. Наред с курорта Чамкория, Долна баня става притегателно място за представители на тогавашния политически, военен и интелектуален елит. В близост до царските резиденции в Чамкория и Ситняково, Долна баня привлича и с уникалната си природа и с минералните си извори. От 1944 г. до средата на 60те60-те г. на миналия век Вилната зона е била предимно земеделски имоти и пустеещи земи, в които основната дейност е била животновъдството, млекодобив, отглеждане на ягоди и малини. От средата на 60те60-те г. със строежите на почивната станции на профсъюзите (сега частен пустеещ имот), базата за отдих на МВР (функционираща през лятото), пионерския лагер на МВР (пустеещ и почти изцяло разрушен), пионерския лагер на Коларовски район ( стопанисвана и обновена сграда, функционираща като база за зелени училища) и пионерския лагер за децата на членове на ЦК на БКП (сегашния хотел Природа) започва и масовото строителство на вили - предимно на софиянци привлечени от условията и природата. До 1989т. вилите са около 120, частните земеделски имоти на жители на Долна баня също не са малко на брой. Районът се слави със своите ягодови и малинови насаждения, пчеларство, билки и гъби. Наред с ТКЗС, почивните станции, пионерските лагери, ресторант, магазин, хижа се отваряха и работни места за жителите на Долна баня и една не малка част от хората на града работеха във Вилната зона. Хаосът на прехода не подминава и Вилната зона. След 1989 г. постепенно секва първо транспортната инфраструктура, после потока на почиващи и туристи. В момента едва десетина вили от общо около 120 са постоянно населени.