Долна баня
Долна баня е град в Западна България, Софийска област. Градът е административен център на община Долна баня и е разположен на 9 км западно от град Костенец (община Костенец) и на 25 км източно от град Самоков (община Самоков). Най-близките села до Долна баня са село Марица на 5 км и село Радуил на 8,5 км в западна посока.
| Долна баня | |
|---|---|
 Площадът в централната част на града |
|
  Долна баня  Долна баня |
|
| Общи данни | |
| Население |
4726 души[1] (15 юни 2022 г.) 70,7 души/km² |
| Землище | 66,854 km² |
| Надм. височина | 643±1 m |
| Пощ. код | 2040 |
| Тел. код | 07120 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 22006 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
|
Община – кмет |
Долна баня Владимир Джамбазов (ГЕРБ) |
| Адрес на общината | |
| „Търговска“ 134 | |
| Уебсайт | www.dolna-banya.net |
| Долна баня в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Градът е разположен в Долнобанската котловина, край десния бряг на река Марица. На юг са северните склонове на Рила, а на север граничи с подножието на Черни рид — дял от Средна гора.
Град Долна баня отстои на 72 км от София и на 115 км от Пловдив. Намира се южно от магистралата София-Пловдив-Свиленград, което осигурява бърз и удобен транспорт. Град Долна баня отстои на 8 км от жп гара Костенец. През Долна баня минава пътят Пловдив-Дупница–Кулата, който минава също през Боровец (19 км) и Самоков. Този път е и туристически маршрут за Рилския манастир.
Релефът е полупланински, с надморска височина 640 м.
ИсторияРедактиране
Венетица, Юрта и Койчовец са трите селища, образували в миналото при сливането си село Баня, а от втората половина на XIX век преименувани в Долна баня. Има исторически сведения, че около V век пр.н.е. по горното течение на река Марица е живяло тракийското племе беси, занимаващо се основно с добив на руда — желязо и злато. Археологическите проучвания дават доказателства за живота по тези земи.
Названието „Долна баня“ е дадено от самоковци.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 27 души от Долна баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
ОбразованиеРедактиране
Освен целодневната детска градина с общинско финансиране „Юрий Гагарин“, в Долна баня съществуват две училища.
Образователното дело в организиран вид датира в Долна баня от 1851 г. Тогава то започва като килийно училище в малка къща, с един учител и един клас. През следващите десетилетия училището расте, включвайки все повече преподаватели и ученици, затова се построява специална сграда, която сега е музей.
Наследник на първото училище е средното училище „Неофит Рилски“. През 1920 година е построено звеното на сегашната сграда, която по-късно е разширена. Понастоящем училището предлага образование на 400 ученици от I до XII клас.
Професионалната гимназия „Христо Ботев“ е създадена през 1925 година. Това учебно заведение предлага образование на гимназисти в сферата на туризма, шивачеството и дървообработването.
Двете училища предоставят образование на деца и младежи, които живеят извън града, разчитайки за това на специален автобус.
СпортРедактиране
Градът разполага със спортен комплекс завършен и отворен през 2015 г., който позволява практиката на различни спортове, включително баскетбол, тенис на корт, тенис на маса, футбол и лека атлетика. Комплексът често служи като база за тренировки по лека атлетика и футбол.
Най-голяма активност съществува във футбола. ФК "Левски - Долна баня" има Детско-юношеска школа и мъжки отбор, който участва в източната подгрупа на ОФГ София. Към СУ "Неофит Рилски", по различни проекти и дейности, има деца, които тренират бадминтон. Освен това, в Долна баня съществува Шахматен клуб, който ежегодно организира шахматни турнири.
Минерални баниРедактиране
В границите на Долнобанската котловина се намира един от най-мощните топли минерални извори в Рило-Родопската област и Средногорието. Към 1700 г. хаджи Радослав от Костенец построява две сгради около минералните извори в горната част на котловината. Едната е изградена върху римски основи и днес е известна като „Римската баня“, другата е запазена като женско отделение на днешната хигиенна баня.
„Римска баня“ и новата баня зад нея
Южен изглед на „Римската баня“
Интериор на старинната баня
Интериор на старинната баня
РелигииРедактиране
В град Долна баня преобладава християнската религия.
ПолитикаРедактиране
От 2007 г. кмет на град Долна баня е Владимир Джамбазов.
Редовни събитияРедактиране
Всяка година в Долна баня се провежда фестивал, посветен на екологията. Мястото на провеждане е избрано поради природната и екологична ценност на района, който се отличава с чиста околна среда и липса на големи промишлени замърсители.
На Спасовден се провежда народен събор в курорта „Долна баня“, в района на с. Свети Спас.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Долна баня
- Ангел Грънчаров (р. 1959), философ
- Кирил Лазаров (1879 – 1987), министър на финансите при 65, 66, 67, 69 правителство и министър на Финансите и държавния контрол (1957 – 1959) при 67 и 68 правителство, член на ЦК на БКП
- Починали в Долна баня
- Величко Апостолов (ок. 1856 – 1926), български революционер, опълченец
- Георги Банков (1845 – 1932), български революционер, опълченец
- Иван Апостолов (1847 – 1926), деец на ВМОРО
ЛитератураРедактиране
Връзка с Долна баня има известният поет Николай Лилиев, работил тук като счетоводител в кожарската фабрика. Друг известен поет е Димчо Дебелянов, чийто брат Илия е работил в долнобанската мебелна фабрика. Димка Дебелянова-Каролева — дъщерята на Илия, родена в Долна баня през 1926 г., посвещава живота си на изследване на живота и творчеството на Димчо Дебелянов. Тя е автор на книга за поета — „Живях в заключени простори“.
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ otioti.info
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
- ↑ „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“. // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
- ↑ „Bulgarian cities population“. // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)