Долна баня
Долна баня е град в Западна България, Софийска област. Градът е административен център на община Долна баня и е разположен на 9 км западно от град Костенец, община Костенец и на 25 км източно от град Самоков, община Самоков. Най-близкото село до Долна баня е с. Радуил, отстоящо на 8,5 км. в западна посока.
| Долна баня | |
|---|---|
 Площадът в централната част на града |
|
  Долна баня  Долна баня |
|
| Общи данни | |
| Население |
4 844 (ГРАО, 2015-03-15)* 4552 (НСИ) |
| Землище | 66,854 km² |
| Надм. височина | 643±1 m |
| Пощ. код | 2040 |
| Тел. код | 07120 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 22006 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
|
Община - кмет |
Долна баня Владимир Джамбазов (ГЕРБ) |
| Адрес на общината | |
| "Търговска" 134 | |
| Долна баня в Общомедия | |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Градът е разположен в Долнобанската котловина, край десния бряг на река Марица. На юг са северните склонове на Рила, а на север граничи с подножието на Черни рид, дял от Средна гора.
Отстои на разстояния: от София – 72 km и Пловдив – 115 km, южно от магистралата София-Пловдив-Свиленград, което осигурява бърз и удобен транспорт. Отстои на 8 km от жп гара Костенец. През Долна баня минава пътят Пловдив-Дупница–Кулата (през Боровец – 19 km и Самоков). По този път минава туристическият маршрут за Рилския манастир.
Релефът е полупланински с надморска височина 640 m.
ИсторияРедактиране
Венетица, Юрта и Койчовец са 3-те селища, образували в миналото при сливането си село Баня, а от втората половина на 19 век преименувани в Долна баня. Има исторически сведения, че около 5 век пр.н.е. по горното течение на река Марица е живяло тракийското племе беси, занимаващо се основно с добив на руда – желязо и злато. Археологическите проучвания дават доказателство за живота по тези земи.
При избухването на Балканската война в 1912 година 27 души от Долна баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
Минерални баниРедактиране
В границите на Долнобанската котловина се намира един от най-мощните термоводни басейни в Рило-Родопската област и Средногорието. Към 1700 г. Хаджи Радослав от Костенец построява две сгради около минералните извори в горната част на котловината. Едната била изградена върху римски основи и днес е известна като „Римската баня“, другата е запазена като женско отделение на днешната хигиенна баня.
„Римска баня“ и новата баня зад нея
Южен изглед на „Римската баня“
Интериор на старинната баня
Интериор на старинната баня
РелигииРедактиране
Религията в Долна баня основно е християнска.
ПолитикаРедактиране
През 2007 г. кмет на град Долна баня е Владимир Джамбазов.
Редовни събитияРедактиране
Всяка година в Долна баня се провежда т. нар. Еко фестивал. Мястото на провеждане е избрано поради природната и екологична ценност на района, който се отличава с липса на промишлени замърсители от голям мащаб и наличие на чиста околна среда.
На Спасов ден се провежда народен събор в курорт „Долна баня“.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Долна баня
- Ангел Грънчаров (р. 1959), философ
- Кирил Лазаров (1879 – 1987), министър на финансите при 65, 66, 67, 69 правителство и министър на Финансите и държавния контрол (1957 – 1959) при 67 и 68 правителство, член на ЦК на БКП
- Починали в Долна баня
- Величко Апостолов (ок. 1856 – 1926), български революционер, опълченец
- Георги Банков (1845 – 1932), български революционер, опълченец
- Иван Апостолов (1847 – 1926), деец на ВМОРО
ЛитератураРедактиране
Връзка с Долна баня има известният поет Николай Лилиев, работил в Долна баня като счетоводител в кожарската фабрика. Друг известен поет, който има връзка с Долна баня, е Димчо Дебелянов, чийто брат Илия е работил в долнобанската мебелна фабрика. Димка Дебелянова-Каролева – дъщерята на Илия, родена в Долна баня през 1926 г., посвещава живота си на изследване на живота и творчеството на Димчо Дебелянов. Тя е автор на книга за поета – „Живях в заключени простори“.
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.