В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното за други държави разграничение между министър-председател и всички останали министри. Освен това наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за тези постове титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на Кабинета на Нейно (или Негово) Величество – изпълнителната власт на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия стои Премиер-министърът (Prime Minister). Непосредствено под него в йерархията е Канцлерът на хазната. Това е финансовият министър, който заема длъжност Пръв държавен секретар (Chancellor of the Exchequer, First Secretary of State, пост, съответстващ на вице-премиервицепремиер в правителствата на други държави). Под тях има редица от държавни секретари (Secretaries of State), които оглавяват министерствата. Едно стъпало по-долу в йерархията са министрите, които в Кабинета на Великобритания и Северна Ирландия заемат или постове на заместник-министри (например в Министерството на външните работи има Държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът (''Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs''), има и Държавен министър на външните и общностните работи (''Minister of State for Foreign and Commonwealth Affairs''), който по същество е първи заместник министър на външните работи) или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на Премиера, но не с ранг на министерства. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, които са формирани към правителството със административна заповед на Премиера, а не със закон на Парламента. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, тяхното съществуване престава с приключването на мандата и при нужда следващият Премиер трябва да издаде нова заповед за формирането им.
