Битка при Стара Загора: Разлика между версии

| картинка = Картинка:Defending the banner at Stara Zagora.jpg

| описание = Боят за Самарското знаме. Художник [[Петър Морозов]]

| място = [[Стара Загора]], [[България]]

| причина =

| жертви2 = 1 500 убити и ранени <ref name="Пейчев"/>

}}

[[Файл:Klane na Stara Zagora.JPG|мини|300п|]]

 

'''Битката при Стара Загора''' на 19/[[31 юли]] [[1877]] г. е сражение от [[Руско-турската война]] между част от [[Преден отряд|Предния руски отряд]] (Старозагорския руски гарнизон, в чийто състав са дружини на [[Българското опълчение]]) и [[Централна армия|Централната османска армия]]. Води се едновременно с битките при [[Битка при Нова Загора|Нова Загора]] и [[Битка при Джуранли|Джуранли]]. Завършва с победа на турците и е последвана от масово убийство на българското население на града.

== Бой на 19/31 юли ==

Турската атака е насрочена за 19/31 юли в 7, 00 часа. В нея участват колоните на Шукри паша, Вейсел паша, Ариф паша и Салих паша. Турското превъзходство в жива сила е 4:1. Опитът да се обхванат двата фланга на руските сили е отбит. В разгара на боя пристига подкрепление от I-а и V-а Опълченска дружина, Казанския Казашки полк, а Астраханския Казашки полк е изпратен към с. Джуранлии. Левият фланг е поет от [[полковник]] Де Прерадович, а десният – от [[полковник]] [[Михаил Толстой]]. Около 10, 00 часа главният удар срещу левия фланг е отбит. Към 13, 00 часа Сюлейман паша развръща всичките си сили. Колоната на Вейсел паша извършва обходно движение на десния фланг. По искане на [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]], взвод Казашка батарея и коницата начело с генерал-майор Столетов са насочени към с. Джуранли.

Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Де Прерадович. Османският удар поема III-а Опълченска дружина (командир [[подполковник]] [[Павел Калитин]]). Принудена е да се оттегля и води героичен бой за спасяване на [[Самарско знаме|Самарското знаме]], при който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и подполковник [[Павел Калитин]]. Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана ''Знаменна група'' в състав унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец [[Никола Корчев]], Павел Малкин, Д. Минков, Попов, прапоршчик Стефан Кисов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев, осетинеца Николай Караев (Дудар) и др. I-а Опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията. Последен градът е напуснат от полковник Де Прерадович. В него влизат три османски [[табур]]а и извършват масово клане на неизтеглилото се българско население. На следващия ден, гр. Стара Загора е изгорен до основи и са изклани към 15 000 души мирно българско население.

 

== Резултати ==

[[Картинка:Samarsko-Zname-Images-From-Bulgaria.jpg|мини|350px|Мемориален комплекс „Бранители на Стара Загора“]]

След неуспеха при Стара Загора и победата при Нова Загора и с. Джуранли, Предният руски отряд предвид многократно превъзхождащите османски сили заема отбранителна позиция на [[Шипченския проход]]. Битката при гр. Стара Загора е бойното кръщене на [[Българското опълчение]].