Таню Мичев: Разлика между версии

През 1961 г. завършва висшето си образование в Биологическия факултет на [[СУ|Софийския университет “Климент„Климент Охридски”Охридски“]]. Най-хубавите си години (1961- – 1967) след дипломирането си отдава на изследването на птиците на българското птиче Елдорадо – езерото “„[[Сребърна]]”“.

Неговите резултати и първите му трудове го представят отлично в страната и чужбина и през 1964 г. е поканен на специализация в Кралския институт за защита на природата в гр. [[Зейст]] (''Zeist'') в Нидерландия, последвана (1965) от друга специализация в биологичната станция на световно известния природен резерват “„[[Камарг]]”“ (''Camargue'') в Южна Франция.

Любовта към птиците и всеотдайната безкористност, с която им се отдава още от младежките си години, отдавна са го превърнали в пример като представител на малцината романтици-ентусиасти в науката. Още първите му публикации с остроумните конструкции за заснемането на подземния живот на [[земеродно рибарче]] (''Alcedo atthis''), “надничането”„надничането“ в интимния живот на колонията от [[къдроглав пеликан]] (''Pelecanus crispus'') в “Сребърна”„Сребърна“ и още много други златни кадри и блестящи научни изследвания го нареждат сред най-талантливите български [[зоолози]].

През 1968 г. е назначен като научен сътрудник в бившата Комисия за защита на природата при БАН, а през 1985 г. вече е старши научен сътрудник в наследилия я бивш Научно-координационен център по опазване на околната среда при БАН. В продължение на 5 години (1990- – 1994) Заместник-директор е на бившия Институт по екология на БАН. Той е сред възродителите на пещерното движение в страната и в младите си години е сред най-добрите пещерняци-спелеозоолози. Т. Мичев е инициатор и организатор от 20 години и на среднозимните преброявания на водолюбивите птици по влажните зони на Българското Черноморие. С активния му принос към резервата “„[[Атанасовско езеро]]”“ край [[Бургас]] е създадена и поддържана вече повече от 3 десетилетия научна база за разностранни теренни биологични изследвания<ref>Боев, З. 1999. „60 години от рождението на Таню Мичев – орнитолог, природозащитник, фотограф“ - – Historia naturalis bulgarica, 10: 116</ref>.

Отличната му литературна осведоменост, ползването на 4 чужди езика, големите му интереси в [[орнитология]]та (миграция, гнездене, опръстеняване, зимуване и опазване на птиците) и природозащитата (консервационна биология, защитени природни територии, застрашени и редки птици) са му позволявали да се справя перфектно със задълженията си като национален представител, координатор и експерт в престижни международни специализирани организации, както и като национален кореспондент за редица международни орнитологични издания. Научното му творчество обхваща над 90 научни статии, 10 научни монографии, 2 научно-популярни книги и 100-тина научно-популярни статии (някои в съавторство)<ref>Мирков, И. 2009. За птиците на България и техните изследователи. Библиография 1950- – 2008. Авангард Прима. С. 1- – 222</ref>.

Сред най-значимите му приноси са 2 издания на полевия определител “Птиците„Птиците на Балканския полуостров”полуостров“<ref> Симеонов, С., Т. Мичев. 1990. „Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител“. Изд. "Д„Д-р П. Берон"Берон“, С., 1- – 250</ref><ref>Мичев, Т. Д. Симеонов, Л. Профиров, Г. Пчеларов 2013. „Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител“, София, Екотан, 1- – 300</ref>, “Фауна„Фауна на България – Птици, тт. 20, 26”26“, “Защитени„Защитени птици в България”България“, “Червена„Червена книга на Н Р България, т. 2. Животни”Животни“, “Атлас„Атлас на гнездещите птици в Европа”Европа“. Ръководи колектив от 30-ина орнитолози по написването на частта за птиците във второто издание на "Червена„Червена книга на България"България“.