Свети Георги (Цариград): Разлика между версии

{{Сграда

'''„[[Георги Победоносец|Свети Георги]]“''' (на [[гръцки език{{lang-el|гръцки]]: ''Καθεδρικός ναός του Αγίου Γεωργίου'',}}; [[турски език{{lang-tr|турски]]: ''Aya Yorgi''}}) е [[православие|православен]] [[църква (сграда)|християнски храм]] в [[Истанбул]] (Цариград), [[катедрала|катедрална]] църква на [[Цариградска патриаршия|Вселенската патриаршия]] от [[1600]] година.<ref>Различните източници дават различни години. Уебсайтът на Вселенската патриаршия сочи 1600.</ref>

Зад църквата са офисите на патриаршията и Патриаршеската библиотека.

== История ==

След [[Завладяване на Константинопол от османските турци|падането на Константинопол]] във властта на османските турци в [[1453]] година основен център на православния живот в преобладаващо мюсюлманския град става кварталът Фенер. Около 1600 патриарх [[Матей II]] (1596- – 1603) премества седалището на патриаршията в бившия манастир „Свети Георги“. Църквата е реконструирана много пъти и малко е останало от оригиналния и&#768; вид. Патриарх [[Тимотей II Константинополски]] (1612- – 1620) я преустроява и разширява в [[1614]]. Отново е реконструирана при патриарх [[Калиник II]] (1694- – 1702). В началото на 18 век (източниците се различават в определянето на точната година) църквата тежко пострадва от пожар. В 1720 патриарх [[Йеремия III]] (1716- – 1726, 1732- – 1733) пише на митрополита на [[Арта]] Неофит: „По милостта и волята на всеблагия Бог, господарите, да им даде Бог дълъг живот, се разчувстваха и ни позволиха да възстановим от основи светата църква на нашия патриаршески и вселенски трон и започнахме това строителство с Божията помощ.“<ref>[http://www.ec-patr.org/afieroma/churches/show.php?lang=en&id=01 Уебсайт на Вселенската патриаршия]</ref> Възстановителните работи продължават и при патриарх [[Паисий II]] (патриарх на няколко пъти между 1726 и 1754).

При партиарх [[Григорий VI]] (1835- – 1840) са направени нови промени, като покривът е вдигнат на днешната му височина. От това преустройство датира [[неокласическа архитектура|неокласическият]] облицован с мрамор вход, който прави екстериора на църквата силно различен от повечето други православни църкви, които обикновено са във [[Византийска архитектура|Византийски стил]]. Последното голямо преустройство на църквата е извършено от патриарх [[Йоаким III Константинополски]] (1878- – 1912). Мраморните плочки в олтара са сменени, синтрононът е обновен, направени са мраморни ковчежета за светите мощи, рамките на иконите са реставрирани и църковната утвар е обогатена със съдове и одежди, дарение от православни християни, предимно извън границите на Османската империя.

Църквата отново пострадва от пожар в [[1941]] и по политически причини не е напърно възстановена чак до [[1991]] година. Най-големите &#768;и ценности, спасявани при всеки пожар, са патриаршеският трон, за който се смята, че е от 5 век, няколко редки [[мозаечна икона|мозаечни икони]] и мощите на светците [[Григорий Богослов]] и [[Йоан Златоуст]]. Част от мощите на тези двама светци, задигнати от Константинопол при [[Завладяване на Константинопол от кръстоносците|завладяването на града]] от кръстоносците от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] в 1204 са върнати на храма „Свети Георги“ от папа [[Йоан-Павел II]] в 2004 година. В храма се пазят и мощите на св. великомъченица Евфимия Всехвална. При възстановяването на храма, подето от свещеномъченик Григорий V, са направени два нови престола, като десният (южният) е посветен на св. Евфимия, а левият - – на светите Три светители<ref>http://www.ec-patr.org/afieroma/churches/show.php?lang=en&id=01</ref>.

== Бележки ==