Желево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 57:
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В 1927 година селото е прекръстено на Андартикон, в превод ''андартско'', ''бунтовническо''. В междувоенния период известен брой желевци се изселват към Северна Америка.
През [[Втора световна война|Втората световна война]] в Желево е създадена чета на българската паравоенна организация [[Охрана]],<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> начело с Кузе Глигоров и Филе Бекяров.<ref name="Миноски 27">{{cite book |title= Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949) |last= Миноски|first=Михајло |authorlink= |coauthors= |year= 2017 |publisher=Risto Stefov Publications |location= Toronto, Canada |isbn= |pages=27 |url= http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Mincho-Fotev-i-Natsionalno-Osloboditnoto-Dvizenie-na-Makedonskiot-Narod.pdf |accessdate=}}</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] Желево пострадва силно, като 200 семейства се изселват в [[Югославия]] и в други социалистически страни.<ref>Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.</ref>
Според изследване от 1993 година селото е „славофонско“ и „[[македонски език|македонският език]]“ в него е запазен на средно ниво.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"]</ref>
| |||