Желево

селище в Гърция

Жѐлево или Жѐльово (в горнокорещенския говор Жѐльоо или Жѐлео, на гръцки: Ανταρτικό, Андартико, катаревуса: Ανταρτικόν, Андартикон, до 1927 година Ζέλοβο, Зелово[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Желево
Ανταρτικό
— село —
Желево от пътя Костур – Лерин
Желево от пътя Костур – Лерин
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Надм. височина 1151 m
Население 84 души (2011 г.)
Демоним Жѐлевци
Желево в Общомедия
Стенопис от църквата „Свети Атанасий“ в Желево, изтритият славянски надпис се вижда надолу

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Кореща (Корестия) на 30 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 38 километра северно от Костур (Кастория) на брега на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас). Разположено е под Бигла. Три четвърти от землището на селото е планинско. То граничи: на североизток със село Песодер, на север – с Герман, на северозапад с Рудари и Пъпли, на запад с Оровник и Буковик и на югоизток с Ощима и Търсие.[2]

ИсторияРедактиране

Етимология на иметоРедактиране

Топонимът произхожда от личното име Жельо, съкратено от Жели-бор, Жели-мир, Жели-слав.[3] Фото Томев предлага две народни етимологии на името. Едната е от голямо дърво в Старо Желево с големи жили, което било в центъра на селото,[4] и от което със заместване на и с е от Жилаво се е получило Желево. Според втората народна етимология името е от името на турчина, от когото било купено мястото за селото - Джельо.[5]

Топонимия в Желево

Източно от леката от ляво на дясно:Казанот, Дзембра, Клапата, Сливата, Боройчки рид, Велови Мочарки, Темова стена, Яновски Мочарки, Янчови ливади, Дробачката, Под Осово, Лаго, Брода, Кашарица, Разсадници, Фуруглица, Пелистър, Калето, Асанова падина, Езерцата, Георгова глава, Копанка, Люндзер, Ситките, Ранчейца, Равницата, Гушаец, Среден дол, Плочките, Дългиот рид, Попово орманче, Паправа Орница, Среден рид, Церот, Здражеец, Скапецо, Главата, Тополата и Галик.[5]

На запад от реката от ляво на дясно: Каменова ливада, Чуките, Бачово Орниче, Преол, Темнилак, Манкова ливада, Цървениците, Питачот, Кокошка планина, Дабо, Братин дол, Калугерица, Кулата, Рендеш, Дукова глава,[5] Братанов камен, Доловски дол, Купот, Мазниор, Анджийска ливада, Средците, Бельовец, Старо Желево, Лазина, Стар рид, Кулето, Сперковица, Среден дол, Бурлейца, Нозете, Желевско голинче, Ташова ливада, Конско търло, Голема ливада, Светичето, Манастирски рид, Рамна плоча, Широки мочарки и Киванца.[6]

В Османската империяРедактиране

 
Женска носия от Желево в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг

Първоначално селото е разположено в местност, известна като Старо Желево. Според местно предание 6-7 фамилии от полето след неуспешно въстание се заселели в Старо Желево, където имало гъста непроходима гора.[7] Към 1915 година в Старо Желево са запазени основи на къщи. Според предания след наводнение местните жители основавали Ново Желево, като границите на селото били определени с бразда, изорана от два юнци близнаци. Първите заселници се занимавали с дърводобив и изработване на изделия от дърво - паници, лъжици, кутии, както и рала, яреми и колела за коли, които продавали в Лерин.[8]

В XV век в Жельова са отбелязани поименно 92 глави на домакинства.[9] В османските данъчни регистри от средата на XV век Желево е споменато с 35 глави на семейства и двама неженени: Йорг, Томо, Папа Яне, Стайо, Димо, Алекса, Йорг, Михал, Владо, Драгне, Йорг, Михос, Димо, Паско, Димитри, Йорг, Михо, Стайко, Нико, Владо, Михо, Михо, Дуко, Тодорос, Михо, Койо, Йорг, Васил, Тодор, Никола, Яно, Дуко, Димшор, Мартин, Папа Тодор, Бойо и Тодор. Общият приход за империята от селото е 2275 акчета.[10]

В началото на ХVІІІ век е построена църквата „Свети Николай“.[11] В 1925 година на нейно място е издигната нова църква.[12] Много хора от Дебърско се заселват в Желево в началото на XIX век.

В края на XIX век Желево е българско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зелова (Zélova) живеят 900 гърци.[13] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Селево (Sélévo) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 265 жители българи.[14]

Поминък на желевциРедактиране

Поминъкът на селото към XIX век е обусловен от факта, че три четвърти от землището е планинско. Останалата равнинна четвърт са градини, напоявани от реката. Селяните обработват лен и коноп, а по голите планински хълмове се сее ръж. Отглеждат се също така пшеница, мисер (царевица) и ечемик. По пасищата в планината се пасат говеда и овце, като скотовъдството е вторият основен поминък на селяните - една трета от желевци отглеждат овци и кози.[2] Частъ от мъжете ходят на гурбет като строители в битолските села, други в Анадола, трети в Гърция като бичкиджии през зимата и малцина в Сърбия. След създаването на Княжество България и Източна Румелия, мнозина от желевци предпочитат да ходят на работа там. След Илинденското въстание в 1903 година започва гурбетчийство и в Северна Америка.[7]

Българска просветна и църковна борбаРедактиране

В XIX век голямото село има по трима свещеници. Свещеник в края на XIX век е поп Константин, а след него и синът му Васил, починал между 1908 и 1910 година. Други свещеници са Димитър Войнов, Атанас Стойков, Йован Попов, като тези три фамилии дават много свещеници.[4]

В 1864 година[15][16] по инициатива на хаджи Павле Янков е построена втора църква в селото – „Свети Атанас“, но гръцкият владика в Костур отказва да я освети, докато не бъдат премахнати славянските надписи. Надписите са заличени до 1908 година.[17]

След Освобождението на България се засилват възрожденските процеси в Желево.[6] Според сведения в българския периодичен печат, на които се позовава патриарх Кирил Български, в селото към 1880 година функционира българско училище. Гръцкият владика пристига в Желево, за да се опита лично да го закрие.[18] Според историка на селото Фото Томев първият опит за откриване на българско училище в селото е направен през 1883 година от Стоян Николов Ристовски, подкрепен от хаджи Павле Янков. Въпреки желанието на желевци обаче опитът се оказва неуспешен поради противодействието на гръцкия учител Никола.[19]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жельово има 1250 жители българи.[20]

 
Народни носии от Желево

Селото е база на гръцките андарти, воюващи с българските чети на ВМОРО. По гръцки сведения към лятото на 1902 година в селото има 300 семейства, от които само 10 под върховенството на Българската екзархия, а останалите патриаршистки.[21] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Желево има 1760 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[22]

По гръцки сведения след Илинденското въстание половината население на селото минава под върховенството на Екзархията, макар до 1907 година гъркоманите да контролират и двете селски църкви.[23] И двамата гръцки свещеници поп Андон и поп Илия отказват да минат под Екзархията.[24] През януари 1907 година 173 жители на селото се подписват в писмо до българския екзарх с искане да преминат под ведомството на Екзархията и да им се изпратят български учители.[25] До лятото на 1908 година екзархийските семейства се обслужват от свещеника на село Ощима. Няколко седмици след Хуриета в селото започва работа първият екзархийски свещеник - местният жител Илия Траянов.[26] В 1909 година в Желево има над 200 български екзархийски къщи от общо 250, като гъркоманите държат черквите и училището.[27] Според Георги Константинов Бистрицки Желево преди Балканската война има 270 български къщи.[28]

Към 1906-1907 година, след неколкогодишна борба, включваща съдебни дела и саботажи, желевци успяват да купят намиращия се на север от селото чифлик на Усеин ефенди. През 1909 година, няколко семейства, предимно екзархисти, купуват от Цафо бей местността Селца на запад от Желево.[29]

Към 1908 година в Желево започва работа българско начално училище. Към 1911 година, след като са принудени да отстъпят сградата на училището на екзархистите, с помощи от Гърция патриаршистите си построяват ново, триетажно училище.[30]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Желево е обозначено като българско селище.[31]

Към 1912 година селото има около 270 къщи. В него работят две основни училища, едно първокласно и две църкви - „Свети Атанас“ и „Свети Николай“.[2]

В ГърцияРедактиране

 
Желево през Първата световна война

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зелово има 250 къщи славяни християни.[32] В 1927 година селото е прекръстено на Андартикон, в превод андартско, бунтовническо. В междувоенния период известен брой желевци се изселват към Северна Америка.

През Втората световна война в Желево е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана,[33] начело с Кузе Глигоров и Филе Бекяров.[34] По време на Гражданската война Желево пострадва силно, като 200 семейства се изселват в Югославия и в други социалистически страни.[35]

Според изследване от 1993 година селото е „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[36]

Преброявания
 
Жени от село Желево в началото на XX век
  • 1913 – 1415 души
  • 1920 – 1262 души
  • 1928 – 1136 души
  • 1940 – 1040 души
  • 1961 – 605 души
  • 1971 – 418 души
  • 1981 – 169 души
  • 1991 – 133 души
  • 2001 – 135 души
  • 2011 – 84 души

Емиграция в Северна АмерикаРедактиране

В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на жителите на Желево в Северна Америка. Първоначално желевци само работят, а впоследствие се установяват трайно в САЩ и Канада. Първи през 1902 година заминават на работа в САЩ Ламбро Николовски и Андрея Николовски. В Торонто, Канада първи се установяват братята Димитър и Христо Хаджипавлови, Спиро Додев и Кръсто Дибранов. След Илинденското въстание гурбетчилъкът отвъд Атлантика се засилва. През 1905 година 30 желевци пристигат на работа в Торонто.[37] Благодарение на средствата, спечелени от желевци в Северна Америка, в годините преди Балканската война се забелязва видим напредък в селото – строят се къщи, купуват се земи и домашни животни. След Първата Световна война все повече желевци остават трайно в Канада.[38] По някои оценки техният брой достига до около 400 семейства.[39]

Желевско братство в ТоронтоРедактиране

Към 1906 година преселниците от Желево създават спомагателно Желевско братство в Торонто.[40] Фото Томев посочва като година на основаване на първото Желевско братство 1907.[41] Негов председател е Атанас Марковски, касиер Фото Марков. Скоро след това братството е закрито, но на 1 октомври 1921 година е създадено отново. За пръв председател е избран Търпо Стефов, а за секретар – Кръсто Петров. В дейността на братството се включват и патриаршисти. Целта на Желевското благотворително братството е да подпомага морално и материално своите членове. През 1929 година е учредено и Младежко дружество към Братството, но скоро след това е закрито. През 1948 година в Торонто е построен Желевски дом.[42]

 
Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971.

Редовни събитияРедактиране

Традиционният празник на Желево е Свети Атанасий Велики летен, отбелязван на деня на смъртта на Свети Атанасий, 2 май.[43]

ЛичностиРедактиране

Родени в Желево
 
Трайко Желевски (първият прав отляво) с костурски войводи от Македоно-одринското опълчение
 
Ставро Стоянов Тзавелла от Руля, Тома Янакиев от Желин и Трайко Тодев от Желево
 
Ad for the Toronto Grocery Store and Butcher Shop of Pando Naumov of Zhelevo
  •   Андон Киров (Αντώνιος Κύρος, Κύρου), гръцки андартски деец от втори клас[44]
  •   Васил Балков (Βασίλειος Μπάλκος), гръцки андартски деец от втори клас, член на местния гръцки комитет, работи с консулството в Битоля и е бил директор на училището в Писодер и други гръцки училища[45]
  •   Васил х. Павлов, български революционер от ВМОРО, убит в Дреновени, член на четата на Пандо Кляшев, 13 август, 1907 година[46]
  •   Василиос Ландзакис (Βασίλειος Λιαντζάκης), гръцки андартски деец от трети клас[44]
  •   Георгиос Ландзакис (Γεώργιος Λιαντζάκης, Λαντσάκος), гръцки андартски деец, брат на Трайкос Ландзакис, помощник на капитан Цондос, събира информация за българските чети в областта[44]
  •   Димитра Балкова (Δήμητρα Μπάλκου), гръцка андартска деятелка от четвърти клас[45]
  •   Елени Хадзопулу (1896 – 1976), деятелка на гръцката пропаганда
  •   Иван Минов, български революционер, ръководител на Охрана за Желево
  •   Ильо Гадучев (Ηλίας Γκαδούσης, ? – 1906), гъркомански андартски деец, четник при Коте Христов и Георгиос Цондос[47][44]
  •   Илия Мирчов (Ηλίας Μήρτσιος), гръцки андартски деец от първи клас, заедно с братя Ландзакис и Х. Екандуцис (Η. Εκαντούτση) създават местния гръцки комитет[45]
  •   Илия Траянов, пръв екархийски свещеник в Желево
  •   Йоанис Маврис (Ιωάννης Μαύρης), гръцки андартски деец, подпомага четата на Каудис[45]
  •   Йордан Марков (? – 1948), гръцки комунист[48]
  •   Йото Люлов, български революционер от ВМОРО
  •   Кирил Нолев (? – 1918), български революционер от ВМОРО
  •   Кузе Глигоров, деец на Охрана
  •   Лазар Киров (Лазарос Киру), гръцки андартски капитан
  •   Наумче Андреев (Ναούμ Ανδρέου), един от посредниците при привличането на Коте Христов на гръцка страна,[49] гръцки андартски деец от първи клас, ранен през 1906 година, умира на път за Битоля[44]
  •   Наум Мирчов (Ναούμ Μήρτσος), гръцки андартски деец от четвърти клас, убит от българи[45]
  •   Никола Наумов (Νικόλαος Ναούμ), гръцки андартски деец, учител и ифонрматор на Германос Каравангелис[45]
  •   Никола Сидеров (Νικόλαος Σιδέρης), гръцки андартски деец от четвърти клас[45]
  •   Никола Михов Яновски (? – 1907), български революционер от ВМОРО
  •   Павел Киров (Павлос Киру) (? – 1906), гъркомански андартски капитан
  •   Павле Янков (? – 1905), войвода в Кресненско-Разложкото въстание
  •   Папа Антонис (Παπα-Αντώνης, Κύρου Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец от четвърти клас, свещеник[45]
  •   Пандо Лазаров, български революционер от ВМОРО
  •   Симеон Симов (Συμεών Σίμος), гръцки андартски деец от четвърти клас, учител[45]
  •   Спиридон Киров (Σπυρίδων Κύρου), гръцки андартски деец, четник в четата на брат си Павел Киров[44]
  •   Сотир Яновски (? – 1949), гръцки комунист[50]
  •   Стоян Николов Ристовски, завършил българското училище на Герасим Калугера, отворил първото българско училище в Желево в своя дом. Деец за признаването на Българската екзархия.[51][52]
  •   Танас Луловски (1940 – 2006), художник от Северна Македония
  •   Танас Търкалов (? – 1948), гръцки комунист[53]
  •   Трайко Желевски (1875 – 1925), български революционер, войвода на ВМОРО[54]
  •   Трайко Ландзак, гръцки андарт
  •   Филе Бекяров, деец на Охрана
  •     Фото Томев (1899 - 1995), български емигрантски деец в Канада
  •   Хараламби Николов (Χαράλαμπος Νικολάου), гръцки андартски деец от четвърти клас, убит през 1907 година[45]
  •     Протойерей Харалампи Попилиев (? - 1965), дългогодишен свещеник на Македоно-българската църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Торонто. Син на поп Илия Траянов, пръв екзархийски свещеник в Желево.[55]
  •   Христо Попилиев (Χρήστος Παπαηλίας), гръцки андартски деец от втори клас[45]
  •   Христо Траянов (Χρήστος Τραϊανός), гръцки андартски деец от първи клас[45]
  •   Христина Лазарова (Χριστίνα Λαζάρου), гръцка андартска деятелка от трети клас, подпомага четите на Цондос, Макрис и Симо Стоянов[44]
  •   Цвета Стоянова Ристовска, първа българска учителка в Желево[56]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 8.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 173.
  4. а б Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 16.
  5. а б в Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 18.
  6. а б Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 20.
  7. а б Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 10.
  8. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 14.
  9. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  10. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 109.
  11. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 19-20.
  12. Μουτσόπουλος, Ν. Κ. Εκκλησίες του νομού Φλωρίνης. Βυζαντινά και μεταβυζαντινά μνημεία της Μακεδονίας. Θεσσαλονίκη, 2003. σ. 156.
  13. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  14. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  15. Πληροφορίες τοπωνυμίου. // Greek tourism guide – GTP. Посетен на 10 януари 2015.
  16. Πολιτιστικά μνημεία. // Ο υγρότοπος των Πρεσπών. Посетен на 10 януари 2015.
  17. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 20-22.
  18. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  19. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 22-24.
  20. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  21. Ζέλοβο[неработеща препратка]
  22. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  23. Ζέλοβο[неработеща препратка]
  24. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 26.
  25. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 251 - петима от жителите на селото се подписват на кирилица, останалите - с гръцки букви.
  26. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 30-31.
  27. s:Телеграма от Иларион от Костур
  28. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  29. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 38-41, 54-55, 103, 106.
  30. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 58-61.
  31. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  32. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  33. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  34. Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27.
  35. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  36. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  37. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 72-77, 79.
  38. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 103-104, 106.
  39. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 56
  40. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 161.
  41. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 89-90.
  42. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 88-100.
  43. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 70-73.
  44. а б в г д е ж Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 163. (на гръцки)
  45. а б в г д е ж з и к л м Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
  46. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 435.
  47. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  48. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  49. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
  50. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  51. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 22.
  52. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 443.
  53. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  54. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.110.
  55. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 104.
  56. Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971. с. 8.